Решение № 8503 от 25.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8503 гр. С., 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря В.Г.Н. като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20221110110374 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД е предявил срещу ЕК. В. Ш. и АН. П. К. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 2134.43 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 310.66 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., сумата от 2.52 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.03.2020 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 1.33 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 30.05.2020 г. – 26.08.2020 г., както и сумата от 0.01 лв. – лихва за забава върху изплатена главница за услугата дялово разпределение за м.02.2020 г. за периода 10.04.2020 г. – 11.05.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2021 г. по ч. гр. д. 51615/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав.

Счита, че отговорността на ответниците е разделна, като спрямо ЕК. В. Ш. претендира 1/4, а спрямо АН. П. К. – 3/4 от горепосочените суми.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като собственици/вещни позватели на процесния имот, срещу които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 51615/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от 1 датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл.139 ЗЕ/ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №. от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /уточнителна молба от 27.05.2022 г./. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.

В отговора на исковата молба, подаден от АН. П. К., се твърди, че тя била сключила с „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД споразумение № ../21.02.2020 г., което обхващало процесния период и суми, по което ответницата била заплатила около 30% от задължението или сума в общ размер на 577.67 лв. Освен това твърди, че сумите за топлинна енергия са начислени произволно от ищеца. Ето защо, моли за отхвърляне предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от ЕК. В. Ш., се твърди, че партидата за процесния апартамент се води единствено на името на А.К., поради което следвало да се приеме, че клиент на топлинна енергия била именно А.К., респ. между Е.Ш. и ищцовото дружество липсвало облигационно отношение по доставка на топлинна енергия за процесния апартамент. Прави възражение за погасяване на част от сумите по давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира сторените по делото разноски.

С влязло в сила определение от 30.06.2022 г. съдът е отменил определението, с което като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „ФИРМА“ АД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

При така разпределена доказателствена тежест съдът намира исковете, предявени срещу ЕК. В. Ш. за неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от закона императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право 2 върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

В случая съдът намира, че отговорност за претендираните суми следва да понесе единствено ответникът АН. П. К., тъй като от представения на л. 27-28 от делото документ се установява, че тя е подала до ищеца молба-декларация за откриване на партида само на нейно име за процесния имот. В подкрепа на този извод е и декларацията от другия съсобственик на имота – Е.Ш., която е поискала откриване на партида единствено на имота на майка . По делото не е спорно, а и от представените по делото доказателства, както и от заключенията на експертизите се установява, че партидата е открита на името на АН. П. К..

Нещо повече, страните не спорят, че между „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД и АН. П. К. е сключено на 21.02.2020 г. споразумение за разсрочване на дълга и по същото са извършвани от нейна страна плащания, касаещи процесния период.

Съдът намира, че с молба-декларация от 16.10.2015 г. (преди исковия период) АН. П.

К. е направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида само на нейно име, като това заявление представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе си и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на А.П. Коцева за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно, ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството дали другият ответник по делото е притежавал идеални части от недвижимия имот, тъй като чрез изразената от АН. П. К. воля е породено облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество. Следователно, от 16.10.2015 г. между АН. П. К. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Тъй като с приемане на предложението за сключване на договора е възникнал този правопораждащ облигационно правоотношение между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и АН. П. К. юридически факт, неоснователно се явява твърдението на ищеца, че ответникът ЕК. В. Ш. е купувач на топлинна енергия, която се доставя до процесния имот. Както бе изяснено, с приемане на предложението за откриване на партида на АН. П. К. ищцовото дружество е приело отправеното му предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е единствено АН.

П. К.. Направеният извод е в съответствие и с Общите условия на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, действащи през процесния период.

Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в настоящия случай ответникът АН. П. К. е поискал откриване на партида на нейно име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявила съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че именно тя има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.

3

При тези данни настоящият състав приема, че предявените срещу ЕК. В. Ш. искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, като това се отнася и за предявените искове за заплащане на суми за услугата дялово разпределение, както и за акцесорните искове за лихва за забава. Безпредметно при това положение се явява разглеждането на релевираното от нея възражение за давност.

По отношение на исковете, предявени срещу АН. П. К., съдът намира следното:

Както се посочи по-горе, съдът достигна до извод, че между страните – „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД и АН. П. К., е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с аб. № . за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона).

В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани в един централен и в един местен всекидневник. Съответно съгласно нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл тя се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.