Определение № 2151 от 27.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2151 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Диана Василева като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603993 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл.22 от НПК.

С Разпореждане №5502 от 02.05.2023г. по Н.Ч.Х.Д.№4126/2023г., СРС, НО, 96-ти с-в е прекратил наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1 от НПК /изм./, образувано от частния тъжител О. Н. срещу Е.М.М. за твърдяно от първия престъпление по чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е приел, че едно от деянията, включени в продължаваното престъпление е от общ характер /по чл.286, ал.1 от НК/.

Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила частна жалба от адв.С.С. - повереник на частния тъжител О. Н.. В сезиращия съда акт се настоява за отмяна на разпореждането на СРС като неправилно и необосновано. Като се признава законосъобразността на двукратното даване на указания от СРС за уточняване фактическите елементи от състава на престъплението по чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, се настоява неправилно съдът да е прекратил делото по обвинението за престъпление по чл.286, ал.1 от НК, поради липса на информация относно причината за подаването на жалбата до 04 РУ СДВР и фактите и обстоятелствата, изложени в нея /за деянието на 05.12.2022г./. Навеждат се твърдения, че по подадената от М. жалба до 04 РУ е образувано досъдебно производство №1729/2023г., по което Н. е задържан за 24 часа, но за съдържанието се съди само по посоченото в Декларацията за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Настоява се, че процесната жалба ще бъде приобщена по гр.д.№380/2023г. по описа на СРС, ГО, 181-ви с-в. Поради това се моли и за отмяна на първостепенния акт, тъй като няма как изначално да се знае какво е съдържанието на жалбата на М. и поради това дали се касае за престъпление от общ характер. Претендира се в жалбата да е възможно да има оплакване за престъпление по чл.130 или чл.144, ал.1 от НК.

1

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като обсъди доводите в частната жалба и материалите по делото, констатира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по Н.Ч.Х.Д.№ 4126/2023г., СРС, НО, 96-ти с-в е образувано по частна тъжба на О. Н. срещу Е.М.М. с твърдения за извършени престъпления по чл.130, ал.1 от НК, по чл.146, ал.1 от НК и по чл.147, ал.1 от НК.

С Разпореждане №4222 от 02.04.2023 г. , съдията от СРС е счел, че частната тъжба не отговаря на изискванията на НПК за развитие на съдебно производство, поради което и е дал указания в насока ясно описание на фактите и обстоятелствата, които обуславят реализиране на изпълнителното деяние на престъплението по чл.146, ал.1 о т НК. Приел е, че тъжбата не посочва с яснота твърдението за приписване на престъпление по чл.131, ал.2 от НК на коя дата са подадени твърдените молби пред СРС, III-то ГО и 04 РУСДВР, както и с кои думи и изрази е приписано престъплението на тъжителя.

СРС е указал и да бъде уточнено населеното място, в което са осъществени първите две инкриминирани деяния. Поради това и съдията от първия съд е дал срок за поправяне недостатъците в частната тъжба като е указал и последиците в случай на неизпълнение.

В тъжба-допълнение от 20.04.2023г. частният тъжител чрез повереника си е уточнил мястото на извършване на твърдяните престъпления по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК, обидните думи - „палячо“, „смешник“ и „нещастник“, а също и че престъплението по чл.147, ал.1 от НК произтича от съдържанието на Декларацията за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, приложена по гр.д.№380/2023г. на СРС, ГО, 181-ви с-в, в която М. настоява да е загубила съзнение. Посочено е, че по повод това твърдение на М. част. тъжител е задържан от органите на СДВР, с което е реализиран състава на чл.131, ал.2 от НК. По този начин е счетено, че М. е изпълнила две деяния, включващи се в продължавано престъпление по чл.147, ал.1 от НК съответно на 05.12.2022г. чрез депозираната от нея жалба до 04 РУ СДВР и на 05.01.2023г. - чрез молба №2861 и декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН по гр.д.№380/2023г. по описа на СРС, ГО, 181ви с-в.

С тъжба-допълнение от 29.05.2023г. /след изготвяне на разпореждането за частично прекратяване на делото/ от частния тъжител чрез повереника му е било посочено, че деянията, включени в престъплението по чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК са съответно на 05.12.2022г. чрез жалбата до 04 РУ СДВР, в която се съдържа твърдение за изгубено съзнание, в резултат на което е образувано досъдебно производство и част. тъжител е бил задържан и на 05.01.2023г. - чрез молба №2861 и декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН по гр.д.№380/2023г. по описа на СРС, ГО, 1812 ви с-в.

С атакуваното Разпореждане от 02.05.2023г. по Н.Ч.Х.Д.№4126/2023г., СРС, НО, 96-ти с-в е счел, че фактите по първото деяние от продължаваното престъпление по чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК /за депозирана жалба на 05.12.2022г. пред служители на 04 РУ СДВР от М. с твърдения за нанесен побой, в резултат на което е образувано досъдебно производство №1729/2022г. по описа на 04 РУ-СДВ Р/ насочват към реализиране на състав на чл.286, ал.1 от НК, който е от общ характер.

Настоящият въззивен състав напълно се солидаризира с аргументите на СРС, изложени в първостепенното разпореждане за това, че първото посочено от част.тъжител деяние, включено в квалифицираното по чл.147, ал.1 от НК престъпление представлява такова по чл.286, ал.1 НК, редът за наказателно преследване на което е чрез образуване на наказателно производство от прокурора. Прав е повереникът, че съдебните актове, освен тези на ВКС по ТР и ППлОСНК не са задължителни за съдилищата, но и настоящия съдебен състав споделя практиката на която се е позовал СРС, която насочва към същия извод.

Основният състав на престъплението по чл.286, ал.1, пр.1 от НК предвижда углавно наказание за този, който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен. Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения, осигуряващи нормалното протичане на правораздавателната дейност по наказателни дела, а от друга неприкосновеността на личната чест и достойнство на непосредствено засегнатото лице. При набедяването деецът се стреми да предизвика по този начин намесата на орган на властта, за да бъде подложен набеденият на наказателното преследване. Такъв резултат може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление към органите, които са оправомощени да възбуждат наказателно преследване. Задължителна предпоставка, за да е налице съставомерност на набедяването от обективна страна, е пораждащият това отношение факт - извършено престъпление от лицето, за което подаващият съобщението сигнализира, да не е действително осъществен, т.е деецът да е знаел, че набеденият е невинен. Изисква се освен това набедяването да е в конкретно определено престъпление /р.№601 от 04.01.1988г. по н.д.№675/87г., II н.о. на ВС/.

Видно от твърденията в частната тъжба, чрез подаване на визираната жалба, М. е целяла да ангажира намесата на органите на 04 РУ СДВР /орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от ДР на НК/, за да бъде подложен Н. на наказателното преследване. Няма спор, че е и образувано наказателно 3 производство /досъдебно производство №1729/2022г. по описа на 04 РУСДВР/, довело като резултат до задържане на тъжителя за срок от 24 часа, т.е тази цел е постигната. Самият Н. в тъжбата си до СРС и в допълненията си към нея е категоричен, че твърденията на М. в жалбата са неверни, т.е същият настоява деецът да е знаел, че набеденият е невинен и че не е реализирал престъпление срещу телесния интегритет на майката на детето си, довело до изпадане в безсъзнание. В допълнението към тъжбата е и конкретно уточнено престъплението, в което се претендира да е набедено лицето.

От субективна страна приписването на извършено престъпление може да бъде извършено при форма на вината пряк или евентуален умисъл /р.

№894/04.01.2005г. по н.д.№559/2004г., III н.о. на ВКС/, като деецът следва да е съзнавал или допускал, че лицето, за което е съобщил пред надлежен орган на власт, че е извършило престъпление, всъщност на е осъществило такова.

Необходима за състава на набедяването е също така специалната цел - срещу това лице да бъде възбудено наказателно преследване, което всъщност е водещият мотив за извършване на деянието.

Следва да се посочи обаче, че към настоящия етап не биха могли да се направят изводи за субективната страна на деянието, още повече че се касае за прерогатив на друг държавен орган - прокурор /чл.46, ал.1 от НПК/, който ако счете, че са налице обективните и субективни елементи на визираното престъпление, следва да изготви постановление за привличане като обвиняем /чл.219, ал.1 от НК/ и евентуално впоследствие обвинителен акт /чл.246 от с.к./.

Ирелевантно е какви факти се съдържат в жалбата на М. до органите на СДВР. Съдът при преценка на вида на престъплението, за което е сезиран е длъжен да се съобрази с фактите, представени от тъжителя, а те насочват към извършено набедяване. Ирелевнтно е и какъв е вида на преписваното престъпление - дали е от общ или частен характер, доколкото от обективна страна състава на чл.286, ал.1, пр.1 от НК изисква набеждаване на някого в престъпление със знание, че е невинен, именно каквито са твърденията в тъжбата и допълненията към нея. Това че в жалбата на М. се претендира престъпление от частен характер не игнорира възможността с подаването й да е реализирано престъпление от общ характер. Чл.286, ал.1 от НК защитава обществените отношения, свързани с правосъдието без да прави разлика дали 4 се касае за престъпление от общ или частен характер.

Систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.81, ал.1, вр. чл.80 от НПК сочи, че тъжба може да подава само лице, което е пострадало от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия /вж. посочените в чл.161, ал.1, чл.175, ал.1, чл.218в и чл.348б от НК/. Поради това е и недопустимо образуването на наказателно производство за престъпление, което се преследва по реда на държавното обвинение по реда на чл.247, ал.1, т.2 от НПК.

Вярно е, че частният тъжител, независимо, че в случая ползва и услугите на юрист /повереник/, няма задължение да посочи правната квалификация на деянието /р. № 472 от 16.10.2001 г. по н. д. № 424/2001 г., II н. о., на ВКС/.

Задължение на съда е да даде правна оценка на твърдените в тъжба факти /изрично закрепено с изм. с ДВ бр. 48 от 02.06.2023г. в чл.252, ал.4, изр.2 от НПК/, както и да прецени дали същите не се квалифицират като престъпление от общ характер, за което е недопустимо провеждането на наказателно производство от частен характер. В настоящия случай, описаните в тъжбата факти правилно СРС е счел, че не се субсумират в състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а следва да се образува досъдебно производство като евентуално съдът бъде сезиран впоследствие след приключването му с обвинителен акт.

С оглед горното, СГС намира правните изводи на първия съд, обективирани в разпореждането от 02.05.2023г. по Н.Ч.Х.Д.№4126/2023г., СРС, НО, 96-ти с-в за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.1 о т НПК, за правилни и израз на единственото възможно и законосъобразно приложение на процесуалния закон.

Доколкото след постановяване на оспорваното Разпореждане е последвала законодателна промяна с ДВ, бр.48 от 02.06.2023г., която не урежда особени правила за заварените дела, съдебният акт, с който се произнася настоящият съдебен състав е определение, след проверка по реда на глава 22 от НПК /чл.250, ал.4, изр.2 от НПК/.

Така мотивиран и на осн. чл.345, ал.1, вр. чл.250, ал.4, изр.2 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5502 от 02.05.2023г. по Н.Ч.Х.Д.