Решение № 5362 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5362 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100512261 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „ТОРКРЕТ ЕКСПЕРТ“ЕООД въззивната жалба срещу решение № 7846/11.07.2022 г. по гр. д. № 42403/2021 г. на СРС, 156 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „ЕКОВАТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12150,00 лв. и е осъден да за плати направените разноски по делото в размер на 2343.00 лв.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилна преценка на доказателствената стойност на представените доказателства и направени грешни фактически правни изводи от първоинстанционния съд относно факта на изпълнение на възложената работа в цялост. Твърди, че неправилно не са взети предвид доказателствата установяващи поведение на възложителя, довело до затруднения при изпълнение на възложената работа.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в която изразява становище за правилност и обоснованост н първоинстанционното решение, постановено при правилно приложение на материалния закон и утвърдената съдебна практика.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

„Подадена е искова молба от „Торкрет Експерт“ ЕООД срещу „ЕковатБългария“ ЕООД, като се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по договор за изработка, като ответникът, в качеството на възложител, бил възложил на ищеца да извърши дейност по пясъкоструене в с. Баните, за което била издадена фактура № 1253/15.08.2019 г. на стойност от 24300,00 лева. Поддържа, че била заплатена сумата от 12150,00 лева, като в качеството му на изпълнител бил закупил 21.08.2019 г. до 30.08.2019 г. за която също било заплатено. Навежда доводи, че е изпълнил задълженията си по договора, но дължимият остатък от 12150,00 лева не бил заплатен. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума за незаплатено възнаграждение по договора, както и дължимите деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като претенциите се оспорват изцяло. Твърди, че във връзка с вземането било образувано изпълнително дело, като сумата била заплатена, което обосновава подробно, като с оглед на това прави искане за издаване на обратен изпълнителен лист. Поддържа, че страните са се намирали в облигационно правоотношение по силата на твърдения договор от ищеца, респ. с посочения от ищеца предмет и договорно възнаграждение, като била заплатена сумата от 12150,00 лева. Навежда доводи, че ищеца не бил изпълнил задълженията си по договора, което аргументира подробно, като сочи, че за извършения обем работа се дължало възнаграждение в размер на 1755,00 лева без ДДС или сумата от 2106,00 лева. Излага съображения, че с оглед неизпълнение на задълженията от ищеца, бил наел друг изпълнител за работата. Твърди, че претенцията е недоказана, като прави анализ на представените по делото доказателства. Поддържа, че с оглед становището на ищеца, последният не бил изпълнил нормата на чл. 260, ал.

1 ЗЗД. Иска отхвърляне на предявените искове

С решение № 7846/11.07.2022 г. по гр. д. № 42403/2021 г. на СРС, 156 състав исковата претенция е изцяло отхвърлена.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото не се спори и е обявено за безспорно, че страните се намирали в облигационно отношение по договор за изработка, като ответникът, в качеството на възложител възложил на ищеца да извърши дейност по пясъкоструене в с. Баните, за което била издадена фактура № 1253/15.08.2019 г. на стойност от 24300,00 лева; както и че по фактурата е заплатена сумата от 12500,00 лева.

Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално, неформално, възмездно съглашение, по силата на което едната страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа възнаграждение.

При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – арг. чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД.

Спорен по делото е въпросът относно дължимото от възложителя възнаграждение с оглед изработеното от изпълнителя. С оглед това именно изпълнителят следва да докаже пълно и главно, че е извършил работата и че същата е приета от възложителя.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид ангажираните по делото доказателства, съответно оспорванията на ответника, се солидаризира с изводите на 3 районния съд, че по делото не е проведено пълно и главно доказване, че уговорените в договора дейности са реално извършени от ищеца в пълния обем, респ. че ищецът е поискал от ответника да приеме изработеното.

Това обстоятелство не се доказва посредством приетия по делото Протокол акт (Образец 19) за извършени СМР, в който като възложител е посочен „Ековат България“ ЕООД /ответник-въззиваем/, а изпълнител „Торкрет експерт“ ЕООД /ищец/въззивник/, доколкото в същия са отразени извършени от ищеца дейности на обща стойност 12150,00 лева – колкото е заплатената цена. За разликата до пълния уговорен размер по договора действително ищецът не е ангажирал доказателства – нито за извършването на уговорената дейност, нито за предаването на работата, нито за приемането на последната.

Отделно от това следва да се вземе предвид приетото по делото заключение на ССчЕ, съгласно което процесната фактура № 1253/15.08.2019 г. е осчетоводена при ищеца въззивник, както е осчетоводено и извършеното плащане от 12500,00 лева, съответно е издадено кредитно известие за сумата от 12150,00 лева. Вещото лице е посочило, че съгласно хронологичната и аналитична справка на сметка на клиент „Ековат България“ ЕООД за периода от 01.08.2019 г. до 31.12.2019 г. задълженията към „Торкрет Експерт“ ЕООД са нула лева, което опровергава тезата на ищеца и настоящ жалбоподател за наличие на задължения от ответната страна. Съдът кредитира заключението, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно и кореспондира с останалия доказателствен материал.

В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат в полза на въззиваемата страна в размер на 350 евро, адвокатско възнаграждение, с оглед своевременно направено от насрещната страна възражение за прекомерност.

Така мотивиран, Софийски градски съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 7846/11.07.2022 г. по гр. д. № 42403/2021г на СРС, 156 състав.

О С Ъ Ж Д А „ТОРКРЕТ ЕКСПЕРТ“ ЕООД, ЕИК: 204749255 да заплати на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 201098985, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 евро адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5