Определение № 1417 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1950/2024
- Вид
- Определение № 1417
- Подписан
- 17.03.2025
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1417 гр. Варна, 17.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Т.
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20243100501950 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 от ГПК, инициирано с молба вх.
№32815/20.12.2024г., подадена от адвокат Д. К. – пълномощник на въззиваемата ищца Н. Т., ЕГН **********, с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.
Искането се основава на твърдение, че присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на спора, за което своевременно са били направени възражения, необсъдени от съда в светлината на установените в практиката на ВКС конкретни критерии при преценката по чл.78, ал.5 ГПК и решението на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.
Позовавайки се и на конкретна съдебна практика (определение № 2741/22.10.2024 г. по ч. т. д. № 1433/2024 г. на ВКС, 2-ро т.о.) молителят счита, че присъдените възнаграждения, надхвърлящи 74% от търсената искова сума общо за двете съдебни инстанции е несправедливо, като моли същите да бъдат определени в размери общо 1 350 лв. за двете инстанции, какъвто е и размерът на заплатените от ищцата хонорари.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК 205937670. В указания едноседмичен срок чрез пълномощника си по делото адвокат Д. Р. е подала писмен отговор, в който обосновава подробно становище за неоснователност на молбата.
Молбата на въззиваемата страна по чл.248 ГПК е подадена в едномесечния срока от постановяването на въззивното решение, с оглед на което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на същата, въззивният Варненски окръжен съд съобрази следното:
С решение №1423 от 17.12.2024г., постановено по настоящото в.гр.д.
№1950/2024г. описа на ВОС, въззивният съд е уважил подадената от ответника „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК 205937670, въззивна жалба 1 като е отменил изцяло обжалваното решение №2248/14.06.2024г. на Районен съд - Варна, постановено по гр.д. №3360/2022г. по описа на ВРС, и по същество е отхвърлил като неоснователен предявения от ищцата Н. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл.266 ал. 1, вр. чл. 258 ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД , за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2085,27 евро, с левова равностойност 4078,43 лева, представляваща част от договорено, но незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 03.08.2021г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.03.2022г. до окончателното й изплащане. В съответствие с това въззивният съд е разпределил и отговорността за разноските по делото като, приемайки за основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, е определил възнагражденията на адвоката на въззивника – ответник за осъществената защита по делото в размери от по 1 500 лева за всяка една инстанция, което е неправилно.
При цена на иска от 4 078,43 лева заплатените от ответното дружество и претендирани като сторени разходи адвокатски възнаграждения (с вкл. ДДС) в размери съответно 2 168,63 лева - за първоинстанционното и 4 590,72 лева - за въззивното производства, обективно регистрират прекомерност. Както сам въззивникът сочи, основните действия по защита на доверения интерес са осъществени в първоинстанционното производство, в хода на което са ангажирани доказателства във връзка с разпределената на ответника доказателствена тежест за установяване на разходите, които са направени във връзка с ищцата при изпълнението на възложената й работа. Защитата във въззивното производство е осъществена единствено чрез подробно аргументирана въззивна жалба, участие на пълномощник в едно съдебно заседание, в хода на което са слушани единствено устните прения, не е провеждано същинско съдебно дирене със събиране на нови доказателства.
Поради това определянето на еднакъв размер на адвокатските възнаграждения и за двете съдебни инстанции не е оправдано. Същевременно необосновано висок и прекомерен спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото се явява и размер на адвокатското възнаграждение от 1 500 лева, надхвърлящ 36% от търсената искова сума (4 078,43 лв.). Следва да се съобрази в тази връзка, че договорът, за чието изпълнение ищцата – изпълнител е предявила иска си спрямо ответника - възложител, е свързан с основната дейност на дружеството, поради което и съдебната му защита не следва да представлява особено затруднение за него. Приемайки като ориентир и въведените с Наредба №1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения (предвиждаща в случая минимален размер на възнаграждението от 707,84 лв. (849,41 лв. с ДДС)), съдът намира, че адвокатските възнаграждения следва да бъдат намалени в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК до размери от 1 000 лева – за първа инстанция, съответно 600 лева – за въззивна инстанция.
По тези съображения молбата на въззиваемата ищца по чл.248 ГПК се преценява като частично основателна. Направеното от страната възражение по чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде уважено и размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника бъде редуциран до сумата от общо 1 600 лева.
2
По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 252 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №1423 от 17.12.2024г. по в.гр.д. №1950/2024г. на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му за разноските, като намалява присъдените в полза на „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК 205937670, суми за разноски от общо 2 050 лева на 1 550 лева – за първоинстанционното производство по гр.дело № 3360/2022г. по описа на ВРС, съответно от общо 1 582 лева на 682 лева – за въззивното производство по в.гр.д. №1950/2024г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3