Решение № 14319 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14319 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110158710 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на „..“ ЕАД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление град ... (ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Я. З.. Ищецът твърди, че между него и ответницата е било налице трудово правоотношение. На ответницата била връчена длъжностната й характеристика, според която тя трябвало да спазва правилника за вътрешния ред и бизнес етиката, както и другите вътрешни правила и изисквания, включително установените чрез електронните канали за комуникация. Трудовият договор бил с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя и бил прекратен в срока за изпитване посредством заповед. Излага доводи, че при постъпването на работа при ищеца всеки служител получавал като „социална придобивка“ право на отстъпка за закупуване на устройство на компанията съобразно вътрешна процедура. Ответницата имала право на отстъпка в размер на до 500 лева без ДДС, съответно до 600 лева с ДДС и се възползвала от това право, като закупила устройството „..“ за сумата 475 лева без ДДС или 570 лева с ДДС. Съгласно вътрешната процедура при прекратяване на трудовия договор по време на първоначалния „изпитателен срок“ служителят възстановява реално използваната отстъпка за устройство с ДДС, като сумата се удържа от последното трудово възнаграждение и ако сумата за възстановяване не се покрива от последното възнаграждение, служителят следва да изплати остатъчната сума. Ответницата подписала изрична декларация, с която се съгласила да възстанови на ищеца предоставената отстъпка в 30-дневен срок от прекратяването на договора.

Освен това тя издала и запис на заповед в полза на ищеца с падеж 09. 03. 2021 г., като заплатила само частично сумата по записа на заповед. Ищецът твърди, че ответницата продължава да му дължи сума в размер на 102 лева и 63 стотинки. Иска от съда да установи съществуването на съответно парично задължения на ответницата, за което тя е издала записа на заповед и за което е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 38800 по описа на 1

Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н. А. А., ЕГН **********, адрес .., съдебен адрес ..., чрез упълномощения процесуален представител адвокат К. К.. Оспорва предявения иск като процесуално недопустим, като обосновава, че ищецът няма правен интерес установителен иск с посочения в исковата молба „петитум“. По същество оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Отрича претендираното от ищеца парично притезание да е възникнало въз основа на който и да е от актовете, на които той се позовава – прекратеният трудов договор, длъжностната характеристика, цитираната вътрешна процедура, декларацията или записът на заповед. Във връзка с процедурата излага доводи, че тя съставлява „вътрешен нормативен акт“ на работодателя, който не е задължителен за ответницата и няма достоверна дата спрямо нея, а освен това е подписана от лица, които не са били законни представители на ищеца. Подписаната от ответницата декларация сама по себе си също не създава задължения за нея. Що се отнася до записа на заповед, за хода на устните състезания ответницата заявява, че той е нищожен, защото съдържа условие за задължението за плащане. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Прави евентуално възражение за прихващане с парични задължения на ищеца към нея за сумата 312 лева и 64 стотинки, представляваща неизплатена част от трудови възнаграждения и обезщетения към месец февруари 2021 г., както и за сумата 154 лева и 73 стотинки, представляваща недължимо платена от ответницата сума с платежно нареждане от 10. 02. 2021 г. Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Във връзка с доводите на ответницата, че исковата молба противоречи на издадената заповед за изпълнение, съдът намира следното. Действително, едно от условията за допустимостта на установителния иск, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, е исковата молба да съответства на издадената в рамките на заповедното производство заповед за изпълнение. В разглеждания случай тя е предявена своевременно в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, между същите страни е и е за парично задължение в идентичен размер с този, който е посочен в заповедта за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разбира се, паричните задължения се индивидуализират не само с оглед на страните и размера, но също така и с оглед на основанието, на което са възникнали. Затова е необходимо исковата молба да съответства на заповедта за незабавно изпълнение и по отношение на основанието, на което е възникнало спорното парично притезание. От тази гледна точка в първоначалния си вид тя страдаше от недостатъка, че обосноваваше паричното притезание с други юридически факти, а не с този, който заповедният съд е посочил при издаването на заповедта по чл. 417 ГПК (поради тази причина и първоначално делото беше разпределено на 69-и състав на Софийския районен съд вместо на 150-и състав в отклонение от утвърдените вътрешни правила за разпределение на гражданските дела). Искането („петитумът“) обаче още от самото начало в първоначалния вид на исковата молба беше установителен и съответен на указанията на заповедния съд, а не осъдителен. Освен това впоследствие исковият съд остави без движение исковата молба и даде нарочни указания на ищеца, които той своевременно изпълни. С тяхното изпълнение той разшири основанието на претендираното парично 2 задължение, позовавайки се вече и на записа на заповед, въз основа на който заповедният съд е издал заповедта за незабавно изпълнение. По този начин нередовността на исковата молба беше отстранена. Нейното отстраняване има обратно действие и предявеният иск следва да се счита процесуално допустим още към момента на подаването й. Отделен въпрос е обаче, че уточняването на исковата молба не заличава началните твърдения на ищеца, които съдържат признание за наличието на каузално правоотношение между страните. Но въпросите, свързани с каузалното правоотношение, ще бъдат разгледани от исковия съд по същество. Тук е достатъчно да се отбележи, че предявеният иск е процесуално допустим.

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 538, ал. 1 във връзка с чл. 463 от Търговския закон (ТЗ). Характерното в разглеждания случай е, че самият ищец с исковата молба е признал наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е бил издаден записът на заповед, а с отговора на исковата молба ответницата също е изложила доводи във връзка с каузалното правоотношение. По този начин ищецът е „изпреварил“ каузалните възражения на ответницата и каузалното правоотношение между страните е станало част от предмета на доказване в исковия процес още с исковата молба. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е издала в негова полза валиден запис на заповед за сума в размер на поне 102 лева и 63 стотинки, както и че падежът на записа на заповед е настъпил. В тежест на ответницата по възражението за прихващане е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът й дължи сумата 312 лева и 64 стотинки, представляваща неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения за месец февруари 2021 г., както и сумата 154 лева и 73 стотинки, която била недължимо платена с платежно нареждане от 10. 02. 2021 г., както и че тези парични задължения са изискуеми или поне изпълняеми (предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2022 г. по тълк. дело № 2 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Наред с разпределената тежест на доказване следва да се отчита, че съдът следи служебно за валидността на правните сделки или на отделни клаузи от тях, свързани с предмета на делото, дори и ответницата да е пропуснала да направи съответно възражение в срока за отговор на исковата молба, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (така Тълкувателно решение № 1 от 2022 г. по тълк. дело № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Във връзка с това първостепенният съд предостави нарочна възможност на страните с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК да изразят становища досежно евентуалната нищожност на сделки, свързани с предмета на делото, до края на първото открито съдебно заседание пред първостепенния съд. Своевременно преди края на първото открито съдебно заседание пред първостепенния съд ответницата изрази съответно становище, заявявайки, че записът на заповед съдържа условие за плащане, поради което е нищожен, а ищецът въведе контрааргументи. При това положение първостепенният съд ще се занимае служебно с валидността на процесния запис на заповед, като съобрази становищата на страните.

Страните не спорят, а и от приобщените по делото писмени доказателства се установява, че на 18. 11. 2020 г. те сключили трудов договор № 384, по силата на който ответницата се задължила да изпълнява длъжността „търговски консултант“, а ищецът се задължил да й заплаща основно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лева. Трудовият договор бил с уговорка за 6-месечен срок за изпитване в полза на ищеца-работодател. На ответницата била връчена длъжностната характеристика, която 3 освен всичко останало включвала и „да е запознат и стриктно да спазва (...) установените политики, стандарти, процедури, инструкции, както и другите вътрешни правила и изисквания в компанията, включително тези, установени чрез електронните канали за комуникация“. Страните освен това не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че съгласно вътрешните правила на ищеца (процедури), наименовани „Устройства за служители“, ответницата имала право на отстъпка за закупуването на конкретно устройство от ищеца в размер на 600 лева с ДДС, съответно 450 лева без ДДС. През време на трудовото правоотношение на 01. 12. 2020 г. те сключили и договор за покупко-продажбата на телевизор „..3“, във връзка с което ищецът направил отстъпка на ищцата в размер на 450 лева без ДДС (л.

11). След това в рамките на уговорения срок за изпитване със заповед на ищеца № 87 от 2021 г., която била връчена на ответницата на 08. 02. 2021 г., трудовото правоотношение било прекратено едностранно от ищеца на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в рамките на срока за изпитване. В същия ден ответницата издала в полза на ищеца запис на заповед за сумата 154 лева и 73 стотинки без разноски и без протест с падеж на определен ден – 09. 03. 2021 г. (л. 6 от заповедното производство). Два дни след издаването на записа на заповед на 10. 02. 2021 г. ответницата заплатила по банков път на ищеца сума в същия размер, 154 лева и 73 стотинки (л. 33 от исковото дело). На 11. 03. 2021 г. ищецът заплатил последното дължимо трудово възнаграждение на ответницата и дължимите обезщетения (за неползувания платен годишен отпуск и за временна неработоспособност), като „приспаднал“ от тях сумата 312 лева и 64 стотинки (л. 12). За тази сума ищецът признава, че съставлява част от предоставената отстъпка за закупуване на устройство, индикация за което е и посоченото във фиша „Удръжка по декларация“ (по делото е представена подписана от ответницата декларация по чл. 272, ал. 1 КТ, с която признава, че й е била предоставена отстъпка на стойност 600 лева, както и прави други изявления, които ще бъдат разгледани в следващите редове). Няма твърдения от която и да е от страните, нито има данни прекратяването на трудовото правоотношение да е било оспорено по исков ред.