Решение № 317 от 24.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330102289 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против П. М. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 14.02.2022 г. – 22.08.2024 г., в качеството си на потребител на водоснабден недвижим имот, находящ се в ***, имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 886.12 лева. За потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 78.26 лева, за периода 30.04.2022 г. – 31.08.2024 г.

Ответникът, фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, в качеството му на собственик, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/.

Потребеното количеството предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, съгласно чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия – поради липсващо измервателно устройство. Съгласно ОУ задължение на потребителя е да монтира в имота си годно измервателно устройство. Поради липса на такова били начислени количества вода по тарифа, като съгласно ОУ се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и по 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек, за всяко тримесечие, с оглед неизпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. Начислено било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м. на човек или общо по 10 куб.м.

1

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 16641/2024 г. на ПРС, ХХІІІ гр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, срещу която в предвидения срок е постъпило възражение от ответника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 27.09.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника П.

М. Д., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същия писмен отговор на исковата молба.

Ответникът П. М. Д. е била редовно призована за първото съдебно заседание. Същата отново е търсена на известния по делото адрес в рамките на повече от месец, като не е била открита, нито друго лице, съгласно да приеме книжата. Ответникът следва да се счита за редовно призована за първото съдебно заседание, при условията на чл. 41, ал. 2 във вр. ал. 1 ГПК, като в изпратената до същата призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 5744/01.05.2025 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 19.01.2026 г. ответникът не се е явила, не е изпратила упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 100 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника. Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е дължимо.

В настоящото исково производство,

2 ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 предвижда възнаграждение за исковото производство от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа се състои в попълване на искова молба, по множество еднотипни искови производства, настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева.

Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 600 лева (306.78 евро), от които 425 лева (217.30 евро) за заповедното производство и 175 лева (89.48 евро) за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. М. Д., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 886.12 лева /осемстотин осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***, за периода 14.02.2022 г. до 22.08.2024 г., както и сумата от 78.26 лева /седемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 30.04.2022 г. до 31.08.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в съда - 27.09.2024 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед № 8177 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.09.2024 г. по частно гр. дело № 16641/2024 г. по описа на РС – Пловдив, ХХІІІ гр.с..

ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от общо 306.78 евро /триста и шест евро и седемдесет и осем цента/, равняваща се на 600 лева /шестстотин лева/, от които сумата от 217.30 евро /двеста и седемнадесет евро и тридесет цента/, равняваща се на 425 лева /четиристотин двадесет и пет лева/ – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № 16641/2024 г. по описа на РС – Пловдив и сумата от 89.48 евро /осемдесет и девет евро и четиридесет и осем цента/, равняваща се на 175 лева /двеста лева/ – деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4