Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1298 от 25.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1548/2025
Вид
Определение № 1298
Подписан
25.11.2025
В сила
25.11.2025
Състав
Даниел Нанев Марков, Цвета Живкова Попова, Донка Янкова Русинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1298 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, срещу определение от 27.10.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3327/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. С посоченото определение съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

С протеста се предлага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на районния съд за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази закона, прие следното:

Производството по НОХД № 3327/2025 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано на 18.09.2025 г. по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр. Бургас срещу З. В. С., ЕГН **********, с който са му повдигнати 3 обвинения:

1) по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - за това, че в периода от 01.01.2025 г. до 14.02.2025 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило **-годишна възраст – И. М.

П., ЕГН **********, както следва:

- на неустановена дата в началото на месец януари 2025 г. в гр. Бургас, ****, ап. *** извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило **-годишна възраст – И. М.

1

П., като му направил фелацио;

- на неустановена дата в периода 10.02.2025 г.-14.02.2025 г. по пътя за с.

***, обл. ***, в неустановен лек автомобил, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило **-годишна възраст – И. М. П., като му направил фелацио.

2) по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК – за това, че на неустановена дата през месец декември 2024 г. в гр. Бургас, в парка в ж.к. „**“, в лек автомобил марка „Шевролет“, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило **-годишна възраст – И. А.

С., ЕГН **********, като му направил фелацио.

3) по чл. 159, ал. 6 вр. чл. 23, ал. 1 НК – за това, че на 20.02.2025 г. в жилище в гр. Бургас, ***, бл. **, ет. *, ап. ***, държал в себе си чрез съобщителна технология – мобилен телефон „Samsung Galaxy A05s “, порнографски материал, представляващ 1 бр. видео файл, изобразяващ открито сексуално поведение, изразяващо се в похотливо показване на половите органи на лице от мъжки пол и мастурбация, за създаването на който е използвано лице, ненавършило ** години или лице, което изглежда като такова.

В проведеното на 27.10.2025 г. разпоредително заседание районният съд е констатирал наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Съдът е установил несъответствие между фактическата и правната страна на престъплението по чл. 149, ал. 1 НК.

Позовал се е на съдебна практика, съгласно която разпоредбата на чл. 149, ал.

1 НК урежда състава на престъплението „блудство“, при което деецът и пострадалият са от различни полове. Посочил е, че на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършени блудствени действия спрямо две лица от същия пол, ненавършили ** години за периода декември 2024 г.-февруари 2025 г., т.е. по време на действието на специалната норма на чл. 157, ал. 4 НК, уреждаща т.нар. „хомосексуални блудства“. По този начин според съда е допуснато противоречие между правната квалификация на деянията по пункт 1 и пункт 2 от обвинението и изложените в постановлението за привличане на обвиняем, и съответно пренесени в обвинителния акт фактически твърдения.

Съдът е приел това противоречие за отстранимо съществено процесуално нарушение, поради което е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.

В подадения протест се твърди, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка напълно отговаря на правната квалификация на деянието, а именно по чл. 149, ал. 1 НК. Прокурорът прави разграничение между елементите на двата състава на престъпление – по чл.

149, ал. 1 и по чл. 157, ал. 4 НК, за което също посочва съдебна практика.

Анализирайки и доказателствата по делото, прокурорът обосновава тезата, че извършеното от обвиняемия деяние не следва да бъде квалифицирано по чл.

2

157 НК.

Настоящият съдебен състав споделя становището на районния съд за нередовност на обвинителния акт, но не по изложените от първия съд аргументи.

За да се прекрати съдебното производство, трябва да е налице противоречие между фактите в обстоятелствената част и фактите в диспозитива на обвинителния акт, или противоречие между посочения като приложим закон в обстоятелствената част и този в диспозитивната част на обвинителния акт. В случая районният съд не е констатирал такова противоречие, а противоречие между фактите и приложимия закон. По този начин с атакуваното определение районният съд е дал указания на прокурора за приложение на материалния закон – по чл. 157, ал. 4 НК, вместо по чл. 149, ал. 1 НК. Това от своя страна е достатъчно, за да се приеме наличие на основание за отвод на съдебния състав. Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК, съдът решава въпроса за правната квалификация на деянието при постановяване на присъдата, поради което е недопустимо произнасяне по този въпрос в разпоредителното заседание.

Същевременно настоящият съдебен състав констатира, че в диспозитива на обвинителния акт изрично е посочено, че продължаваното престъпление по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК спрямо малолетния И. М. П. е извършено с две деяния, като е започнало на 01.01.2025 г. и е завършило на 14.02.2025 г.

При описанието на двете деяния, включени в продължаваното престъпление, обаче, както в обстоятелствената част, така и в заключителната част на акта е отбелязано, че първото деяние е осъществено „в началото на 2025 г.“ (стр. 2, абзац 2) и „на неустановена дата в началото на месец януари 2025 г.“(стр. 6), когато се твърди, че обвиняемият извършил блудствени действия с малолетния П.. За деяние, осъществено на 01.01.2025 г., не се съдържат никакви факти. Нещо повече, на стр. 1 от обвинителния акт изрично е посочено, че за известно време обвиняемият С. бил извън пределите на Република България, като „в началото на 2025 г. се върнал обратно“.

Едновременното използване на конкретна дата – 01.01.2015 г., и на неопределените „в началото на 2025 г.“ и „неустановена дата в началото на месец януари 2025 г.“ за означаване на началния момент на извършване на престъплението внася неяснота за времето на осъществяване на престъплението по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, в което З. С. е обвинен.

Противоречието между фактите в обстоятелствената част и тези в заключителната част на обвинителния акт, отнасящи се до елемент на обвинението, винаги води до нередовност на акта. При наличието на констатираната неяснота обвинителният акт не може да изпълни предназначението си, а именно да постави рамката на предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК. Времето на извършване на инкриминираното деяние непременно подлежи на изследване и доказване, поради което задължително следва да бъде посочено конкретно и недвусмислено в 3 обвинителния акт. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита на обвиняемия, а и на пострадалия. Именно неговото наличие налага връщане на делото в предходната процесуална фаза, с оглед на необходимостта от изготвяне на нов обвинителен акт, включително и на поправяне на постановлението по чл. 219 НПК за привличане на обвиняемия в това качество.

Извън горното, съдът намира за необходимо да отбележи липсата на яснота относно времето, когато обвиняемият се е срещал със свидетеля Д. Й.

(стр. 1, абз. 2 и 3 от акта), и времето, когато свидетелят Й. е запознал обвиняемия с пострадалия И. С., респ. когато се твърди, че е извършено престъплението по чл. 149, ал. 1 НК (стр. 3, абз. 3-5 от прокурорския акт).

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, макар и не по съображенията на първия съд, поради което и на основание чл. 345 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.10.2025 г., постановено по НОХД № 3327/2025 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1298 гр. Бургас, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20252100601548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Бургас, срещу определение от 27.10.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3327/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. С посоченото определение съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения.