Определение № 3540 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1251/2026
- Вид
- Определение № 3540
- Подписан
- 08.07.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Други актове по делото
- Разпореждане № 5508 от 30.07.2026 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 6075 от 21.08.2026 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 6293 от 31.08.2026 · Деница Славова
- Разпореждане № 6869 от 21.09.2026 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 7148 от 01.10.2026 · Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3540 гр. В......., 08.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В......., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501251 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК. Образувано е по:
1/ частна жалба вх. № 23932/24.03.2026 г. на Д. Б. Д., ЕГН **********, срещу Определение № 4069/13.03.2026 г. по гр. д. № 12956/2024 г. на ВРС, 10 състав, с което е изменено Решение № 4298/01.12.2025 г., по гр. д. № 12956/2024 г. на ВРС, в частта му за разноските, като е намален размерът на разноските, дължими от И. М. В., ЕГН **********, в полза на Д. Б. Д., ЕГН **********, на 2 541,12 евро (4 970 лв.) , вместо присъдените с решението 3998,30 евро (7820 лева), на осн. чл.248 от ГПК;
2/ частна жалба вх. № 28271/07.04.2026 г. на Е. Б. Д., ЕГН **********, срещу Определение № 4069/13.03.2026 г. по гр. д. № 12956/2024 г. на ВРС, 10 състав, с което е изменено Решение № 4298/01.12.2025 г., по гр. д. № 12956/2024 г. на ВРС, в частта му за разноските, като е намален размерът на разноските, дължими от И. М. В., ЕГН **********, в полза на Е. Б. Д., ЕГН **********, на 2 371,88 евро (4 639 лв.) , вместо присъдените с решението 3701,24 евро (7239 лева), на осн. чл. 248 от ГПК;
3 / частна жалба вх. № 27792/06.04.2026 г. на И. М. В., ЕГН **********, срещу Определение № 4069/13.03.2026 г. по гр. д. № 12956/2024 г. на ВРС, 10 състав, с което е изменено Решение № 4298/01.12.2025 г., по гр. д. № 12956/2024 г. на ВРС, в частта му за разноските, като е намален размерът на разноските, дължими от И. М. В., ЕГН **********, в полза ищците по делото само до 2 541,12 евро (4 970 лв.) в полза на Д. Б. Д. и само до 2 371,88 евро (4 639 лв.) в полза на Е. Б. Д., на осн. чл. 248 от ГПК.
1
В частната жалба на Д. Б. Д. се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. ВРС не е изложил мотиви за намаляване на адвокатското възнаграждение на молителя-ищец.
Действителният материален интерес по делото е по-висок от данъчната оценка на имота. Моли да бъде отменено определението по чл. 248 от ГПК, в следствие на което да бъде оставена без уважение молбата на И. В. за изменение на решението на ВРС в частта за разноските на молителя.
В срока за отговор насрещната страна И. М. В. оспорва молбата. Счита определението за правилно, тъй като няма основание за присъждане на разноски в размер, който надвишава многократно (4.83 пъти) минималния според Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Проведени са три съдебни заседания, а ищците са били представлявани от двама адвокати, които са си съдействали. Моли за отхвърляне на жалбата.
В частната жалба на Е. Б. Д. се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Делото се отличава с висока фактическа и правна сложнос и няма основание да бъде намаляван хонорарът на ищеца. Ответникът по делото е въвел множество възражения, които са натоварили производството правно и фактически. Решението по делото е било изменено, въпреки че съдът е стигнал до извод, че доводите на ответника за относително ниска фактическа и правна сложност са неоснователни, както и че всеки от ищците защитава собствено право. Намира за несправедливо намаляването на платеното от него възнаграждение, доколкото е преживял стрес от недобросъвестното поведение на ответника. Материалният интерес следва да бъде съпоставен с паз.......та стойност на имота, която е много повисока от данъчната оценка. Трябва да се отчете и големият интерес, който произтича от местоположението на имота. Моли да бъде отменено определението и да бъде оставена без уважение молбата на И. В. за изменение на решението на ВРС в частта за разноските по отношение на полагаемите се такива на Е. Д..
В срока за отговор насрещната страна И. М. В. оспорва основателността на молбата. Поддържа, че делото е с обичайна фактическа и правна стойност и няма основание за присъждане на разноски в размера, в който са били поискани от ищците. Възнагражденията за адвокатите им са необосновано завишени в сравнение на уредените минимални размери в Наредба № 1. Моли за отхвърляне на жалбата.
В частната жалба на И. М. В. се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, доколкото не е била уважена в цялост молбата на ответника за още по-голямо намаляване на размера на адв. хонорари на ищците по делото. И след извършеното от ВРС редуциране на разноските на ищците, те все още са в прекомерен размер. Материалният интерес, който защитава всеки от ищците, е равен на 6308.83 евро (12339 лева), съобразно което според Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа минималният размер на възнаграждение за един адвокат е 2
772.82 евро (1511.51 лева). Присъдените разноски на ищците са трикратно повисоки, вкл. и съпоставено с разноските на ответника. Делото е с обичайна фактическа и правна стойност. Проведени са само три съдебни заседания, а ответниците са били представлявани от двама адвокати, които са съдействали помежду си. Продължителността на съдебните заседания не се е отразил на общата сложност на делото. Освен това процесуалните представители и на двете страни по спора са били в еднакви условия и заради това оценката на тяхната работа трябва да е еднаква. Моли за отмяна на определението в частта, в която не са намалени разноските на ищците до 1.064.26 евро за Д. Б.
Д. и до 895.02 евро за Е. Б. Д..
С отговор от насрещната страна Е. Д. се излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Поддържа се изложеното в частната жалба на Е.
Д.. Според практиката на ВКС недобросъвестно е упражняването на процесуални права, когато навеждането на н.....ни твърдения и ползването на защитни средства се прави с единствена цел да бъдат увредени правата и законните интереси на другата страна, без да съществува възможност от фактите, които страната въвежда да се изведат поддържаните придобивни основания. Разноските по делото са направени заради недобросъвестното поведение на ответника. Моли за потвърждаване на определението в неговата обжалвана от ответника по делото част.
С отговор от насрещната страна Д. Д. оспорва основателността на жалбата на ответника по делото. Съдът не следва да ограничава преценката за прекомерност с минималния размер на възнагражденията,уредени в НМРАВ.
Според практиката на СЕС и разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК, Наредбата не е задължителна за съда. Моли за потвърждаване на определението на ВРС в обжалваната му от ответника част.
При извършената служебна проверка съдът намира жалбите за редовни и допустими, тъй като са подадени в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат изискуемите за тяхната редовност реквизити, поради което следва да бъдат разгледани.
По съществото на жалбите, като взе предвид изложените в тях доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Д. Б. Д. и Е. Б. Д. срещу И. М. В. за признаване на установено, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор №......... с площ от 1071 кв.м., находящ се в гр. В......., с.о."Б......- с......
Е. Д. обосновава правния си интерес от иска с твърденията, че е собственик на 12/20 ид. ч. от спорния имот на основание договор за дарение от 1989 г., по силата на който му е прехвърлена собствеността от БЕ. Б. и съпругата му, а Д. Д. – на 8/20 ид. ч. съгласно договор за дарение от 1980 г. от неговия баща. Ищците твърдят, че праводателите им, респ. те след сделките, са упражнявали владение върху имота от 1967 г. до м. декември 2024г., когато достъпът им до имота е бил неправомерно възпрепятстван от ответника.
3
Общият на ищците праводател е бил признат за собственик по обстоятелствена проверка, отразена в КНА от 1967 г. След влизане в сила на ЗСПЗЗ БЕ. Б. не е подавал заявление до ПК-В....... за реституция на процесния имот, който е бил предмет на замяна по Протокол №8/1967 г. на ТПС комисия.
Ответникът е оспорил допустимостта и основателността на исковете.
Въвел е редица възражения, сред които за неидентичност на имота; оспорил е съществуването на Протокол от 1967 г. на ТПС за замяна на имоти в полза на праводателя на ищците; въвел е насрещно придобивно основание с твърдения, че имотът е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на трето лице, което е било собственик преди замяната от 1967г.; по-късно имотът е бил в изоставено състояние и е бил за/владян от ответника; последният се легитимира и с КНА.
С Решение № 4298/01.12.2025 г. (влязло в сила) ВРС е уважил исковете и е приел за установено, че отв. И. В. не е собственик на имота, по отношение на които ищците са собственици на ид. части, като е отменил и КНА № 97, том 2, рег. № 4746 по н. д. 297 от 03.09.2024 г. на И. В.. Като резултат е осъдил ответника да заплати на Д. Б. Д. сумата от 3998.30 евро (7820 лева), представляваща сторени в производството разноски, а на Е. Б. Д. – сумата от 3701.24 евро (7239 лева) разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Отв. В. е подал молба за изменение на решението в частта му за разноските, поради направено възражение за прекомерност на адв. хонорари на пълномощниците на ищците, като е поискал намаляване на хонорарите им до 772.82 евро (1511.51 лева) за всеки ищец.
С обжалваното Определение №4069/13.03.2026г. е било изменено решението в частта му за разноските, като тези в полза на Д. Б. били намалени до 2 541,12 евро (4 970 лв.), вместо 3998,30 евро (7820 лева), а тези на Е. Д. до 2 371,88 евро (4 639 лв.), вместо 3701,24 евро (7239 лева), на осн. чл. 248 от ГПК.
При тези данни и дължимата от въззивния съд преценка на първо място следва да се посочи, че съобразно задължителното за българските съдилища Решение от 25.01.2024г. по дело C‑438/22 на СЕС и практиката на ВКС, основана на него (Определение №343/15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС; Определение №3822/01.08.2024г. по ч.гр.д. №1542/2024 г. на 3-то ГО на ВКС и други), при направено възражение за прекомерност на адв. хонорар или при служебното определяне на такъв в предвидените в ГПК случаи, сред които са и хипотезите на чл.38 ЗАдв, НМРАВ от 2004г. не следва да бъде прилагана директно от съда, а следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, видът и обемът на предоставената защита от конкретната страна, съпоставено и с другата в рамките на съответното производство, броят на заседанията с участието на пълномощниците, извършените на тях действия, и други конкретни. Ето защо съдът следва да изхожда от посочените релативни критерии при определянето на дължимите от страните по делото разноски във всеки отделен случай, а минималните 4 прагове в Наредба №1/2004г. могат да бъдат съобразявани като коректив при преценката, съвкупно и с останалите релевантни показатели. При тази принципна постановка всякакви оплаквания срещу посоченя подход на съда при преценка относно прекомерността на адв. хонорар в процеса не могат да бъдат споделени.
В настоящия случай е бил предявен отрицателен установителен иск за собственост, при който обаче, съобразно задължителната практика на ВКС, е в доказателствена тежест на ищеца да установи наличието на правен интерес, в т.ч. на обстоятелствата, от които той произтича. В конкретния случай това са твърденията, че ищците са съсобственици на спорния имот при сочените квоти и съответно придобивно основание. Предвид направените възражения ищците са били длъжни да докажат и правото на собственост на техния праводател, но което е често срещано по дела с такъв предмет и съответно не е отклонение от типичното развитие на производството. В същото време доказването на право на собственост на праводателя на ищците действително е изисквало немалко по вид и по обем действия в процеса и събиране на можество доказателства, с оглед и на значимите възражения на ответника.
Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7191f0c-f125-4f4e-ab8c-6d0a6f07bf85