Решение № 148 от 23.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. С.З., 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900378 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ.

Ищецът „П.Г." ЕООД твърди в исковата си молба, че на 26.09.2016г. в гр. П. ответникът „Б.***" ЕООД, ЕИК: ****, чрез управителя си, му е издал запис на заповед за сумата 34000 лева с падеж 26.09.2021г.

Твърди, че тъй като ответникът не изпълнил поетото задължение, ищецът „П.Г." ЕООД, ЕИК: **** бил принуден да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което Районен съд - гр. Казанлък издал Заповед №285/2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - запис на заповед, която заповед е издадена по ч.гр.д. №413/2023г. по описа на PCКазанлък.

Ответникът „Б.***" ЕООД възразил срещу издадената заповед, което за ищеца пораждало правен интерес от подаването на настоящата искова молба за установяване на вземането му.

Моли съда да признае за установено, че ответникът „Б.***" ЕООД, ЕИК: ****, дължи на ищеца „П.Г." ЕООД, ЕИК: ****, сумата от 34 000 лева, по издаден на 26.09.2016г. запис на заповед, с падеж 26.09.2021г., въз основа 1 на който е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№20235510100413 на PC- гр. Казанлък.

Моли съда да осъди ответника да заплати и разноските, както в производството по издаването на заповедта за изпълнение, така и за настоящата инстанция.

В отговора на исковата молба ответникът „Б.***" ЕООД счита, че така предявения иск е недопустим и не следва да бъде разглеждан от съда.

Сочи, че между основанието, посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение (по повод на което е образувано ч.гр.дело №382/2023г.) и основанието, посочено в исковата молба по настоящото дело има разминавания и несъответствие. Налице било разминаване и между посоченото в издадената заповед за изпълнение и исковата молба по настоящото дело. Липсвала тъждественост между основанието, посочено по заповедното производство (както и между заявлението и издадената заповед за изпълнение) и основанието, посочено в установителния иск. Разминаването било както по отношение на основанието за дължимостта на процесните суми, така и по отношения на съществени елементи на твърдяното задължение - основание за възникване, документи от които се установява, период, размер и т.н.

Счита иска за недопустим и моли съда да прекрати производството по същия.

Излага доводи и за неоснователност на установителния иск.

Изразява становище, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Посочва, че се твърди в исковата молба, че ответното дружество е издало запис на заповед от 26.09.2016г. за сумата от 34 000 лева, с падеж 26.09.2021г., но към исковата молба не бил приложен препис или копие от този документ, от който ищецът претендира да черпи правата си.

Сочи, че от една страна - поради непредставянето на документа с исковата молба, към настоящия момент не може да изрази обосновано становище дали соченият документ е редовен от външна страна и съответно 2 дали би могъл да породи търсения ефект. От друга страна – поради непредставянето на документа с исковата молба, към настоящия момент не ответникът не можел да изрази обосновано становище относно това дали същият изхожда от лице, имащо правомощията да го издава от името и за сметка на ответното дружество.

Заявява, че спорен и неизяснен остава и въпросът дали между страните (ищеца и ответника) са възникнали и съответно са останали неизчистени и неуредени задължения във връзка с посочения в исковата молба документ (запис на заповед от 26.09.2016г. за сумата от 34 000 лева, с падеж 26.09.2021г.).

Заявява, че в исковата молба се сочи, че това твърдяно задължение на ответника към ищеца е възникнало вследствие на издаден от ответника документ (запис на заповед от 26.9.2016г.), както и че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 34 000.00 лева, представляваща неизпълнено задължение по посочения документ (запис на заповед от 26.09.2016г.).

Ответникът счита, че в случая по отношение на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, не може да бъде прието, че отговарят на действителното състояние на отношенията между страните по делото.

Заявява, че в търговските книги и в счетоводството на ответното дружество не са налични данни за задължение към ищцовото дружеството, произтичащо от посочения в исковата молба документ (запис на заповед от 26.09.2016г.).

Твърди също, че не е налице осчетоводено задължение към ищеца в размер на 34 000 лева, което да произтича от посочения в исковата молба документ (запис на заповед от 26.09.2016г.).

Заявява, че не е налице отношение между страните по делото, което да обосновава издаването на посочения в исковата молба документ (запис на заповед от 26.09.2016г.). Липсва отношение по повод на което ответното дружеството да се задължи към ищцовото дружество със сумата, посочена в исковата молба.

Счита, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК по което е образувано ч.гр.дело №413/2023г., ответното дружество не е имало 3

(безспорно установено и доказано по основание и размер) задължение към ищеца, произтичащо от посочения в заявлението и исковата молба документ (запис на заповед от 26.09.2016г.), и поради това предявеният установителен иск се явява изцяло неоснователен и недоказан.

Счита също, че след като към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ответникът не е имал безспорно установено и доказано задължение към ищеца, то съответно и не следва в негова тежест да бъдат възлагани и направените от заявителя съдебни и деловодни разноски за заповедното производство.

Моли съда да произнесе съдебния си акт, като прекрати производството поради недопустимост на предявения иск, а при преценка за допустимост – да отхвърли предявения срещу “Б.***“ ЕООД иск като неоснователен и недоказан, както и да присъди на дружество-ответник направените от него съдебни и деловодни разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 535 и сл. ТЗ за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 34 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 26.09.2016 г., издаден в полза на „П.Г." ЕООД.

Производството пред Окръжен съд – С.З. е образувано след постъпване на възражение по чл.414 ГПК от страна на длъжника „Б.***" ЕООД против издадена заповед №285 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена в полза на заявителя „П.Г.“ ЕООД по ч.гр.д.№413/2023г. по описа на Казанлъшкия РС.

Предвид разпоредбата на чл.415 ГПК за ищеца е налице правен интерес от търсената защита, тъй като възражението на длъжника е депозирано в срок и заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от съобщението.

С оглед на изложеното, Окръжен съд приема, че предявеният иск е 4 допустим, а възраженията на ответника за недопустимост на иска се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Видно от приложения по ч.гр.д. № 413/2023 г. на РС-Казанлък оригинал на запис на заповед за сумата 34 000лв., издаден на 26.09.2016г. от ответника „Б.***" ЕООД в полза на ищеца, записът на заповед е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити, предвидени в нормите на чл.

535 - чл. 536 ТЗ. В текста на документа се съдържа наименованието "запис на заповед", както и изявление на издателя на ценната книга, че обещава безусловно и неотменимо да плати определената сума на поемателя. В записа на заповед са посочени дата и място на издаването му, както и място на плащането му. Неговият падеж е определен по изчерпателно предвидените начини, посочени в разпоредбата на чл. 486, ал. 1 ТЗ, приложим на основание препращащата норма на чл.537 ТЗ, а именно на определен ден – 26.09.2021 г.

/чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ/.

С оглед изложеното, съдът приема, че записът на заповед, издаден на 26.09.2016 г., е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ищеца срещу ответното дружество.

Съдът намира за неоснователни доводите на ответника “Б.***“ ЕООД, че процесният запис на заповед не е представен от ищеца, което ограничава възможността на ответника да изложи становище във връзка с редовността на същия, както и да направи съответните възражения. Поддържа се и възражение за неоснователност на предявения иск поради липса на данни в търговските книги и в счетоводството на ответното дружество за задължение към ищцовото дружество по записа на заповед, както и че липсва и каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден менителничния ефект.

Както вече се отбеляза по-горе в настоящото изложение, записът на заповед от 26.09.2016 г. е приложен в оригинал още към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 413/2023г. на РС-Казанлък. Посоченото частно производство е приложено към настоящото дело. Съгласно указанията, дадени в т.17 от ТР № 4/2013 от 16.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, които са задължителни за съдилищата, когато ответникът по иск по чл. 422 от ГПК, основан на запис на заповед, заяви само общото възражение за липсата на каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записа на заповед, ищецът няма задължение да 5 установява такова правоотношение, както и изпълнението му от страните по него. Каузалното правоотношение ще се изследва тогава, когато една от страните в процеса по предявен иск чл. 422 от ГПК го посочи и ще бъде доказвано именно от посочилата го страна-ищец или ответник по делото. А ако ответникът /длъжник по записа на заповед/ оспори базирания на записа на заповед иск по чл. 422, ал.1 от ГПК само с общото възражение за липса на каузално правоотношение, то това не вменява в задължение на ищеца да доказва наличието на такова правоотношение във връзка със записа на заповед, на който се основава иска му. В тези случаи основателността на иска ще следва да се преценява от гледна точка на редовността на записа на заповед като ценна книга и съответно наведените абсолютни възражения срещу записа на заповед от ответника по делото /относно неговата действителност, форма, изпълнителна сила и др./.

С оглед на изложените съображения, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неоснователност на предявения иск поради липса на каузално правоотношение, с което процесният запис на заповед да е обвързан. Паричното задължение, поето със записа на заповед, е изискуемо, тъй като е настъпил падежът за плащането му. Ответникът не представи доказателства да е платил задължението по записа на заповед. Следователно, вземането на ищеца по процесния запис на заповед съществува, същото е изискуемо и дължимо.

С оглед на изложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което счита, че следва да го уважи изцяло.

Предвид изхода на спора, съдът на осн.чл.78, ал.1 ГПК, следва да присъди на ищеца разноските по делото както за заповедното производство, така и за исковото. Ищцовото дружество е представило доказателства за внесена ДТ в заповедното производство за сумата 685,90лв., както и за внесена ДТ за настоящото исково производство -680лв. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което и не следва да се присъжда такова.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

6

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „П.Г." ЕООД с ЕИК:

**** и „Б.***" ЕООД, с ЕИК: ****, че "Б.***" ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: с. Д., област С.З., община М., ул.„**** дължи на „П.Г." ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.