Решение № 73 от 20.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Пловдив, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600068 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Окръжен съд Пловдив е сезиран с протест и въззивна жалба против Присъда № 219/10.12.2024г. по НОХД № 6589/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, с която съдът е признал подс. С. К. С., ЕГН **********, за виновен в това, че на 27.11.2024г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство- товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 190“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,24 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 2573/ 28.11.2024г., след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.343б, ал.2 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 500,00 /петстотин/ лева. Съдът е постановил наказанието лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален ”строг режим” на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, като по реда на чл. 59, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК е приспаднал от така наложеното на подсъдимия С. наказание времето, през което същият е бил задържан. С присъдата на основание чл.343б, ал.5, вр. чл.343б, ал.2 от НК съдът е осъдил подсъдимия да заплати равностойността на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 190“, с рег. № ***, в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.

1

Постановил е също така вещественото доказателство да се унищожи като вещ без стойност, а на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 180,54 /сто и осемдесет лева и петдесет и четири стотинки/ лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото.

В протеста на прокурор при РП Пловдив се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Счита, че доказателствата по делото мотивират определяне на наказанието на подсъдимия над средния размер, предвиден от законодателя за това престъпление. Предлага се присъдата да бъде изменена в този смисъл, като бъде увеличено наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление на три години и девет месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено по реда на чл. 58а, ал.1 от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода.

Във въззивната жалба на защитника на подсъдимия - адв. М. М. – също се изразява недоволство от наложеното с присъдата наказание на подсъдимия, което се намира за завишено. Защитникът счита, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които налагат наказанието на подзащитния му да бъде определено по реда на чл. 55 от НК и аргументира становището си с изтъкване на обстоятелства основно касаещи личния и социален статус на С.. Формулира искане за изменение на присъдата в тази насока /определяне на наказанието под законовия минимум за това престъпление/, а при условията на евентуалност – наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния размер, предвиден за това престъпление от една година лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив поддържа протеста на прокурор при РП Пловдив на основанията, изложени в него, като предлага присъдата да бъде изменена с увеличаване на размера на наложеното на С. наказание лишаване от свобода.

Защитникът – адв. М. също поддържа въззивната жалба в производството пред настоящия съдебен състав по съображенията, изложени в нея и моли съда да бъде уважена, като бъде намалено наказанието на подсъдимия и определено под законовия минимум за това престъпление, евентуално - на минималния предел.

Жалбоподател – подсъдимият С. - поддържа становището на защитника си и моли за минимална присъда, за да издържа семейството си.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към същата, както и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба и протестът са процесуално допустими, подадени в срок, при 2 наличие на правен интерес от правоимащи по смисъла на чл. 318 от НПК лица.

Производството пред първата инстанция е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, като обвинителният акт е внесен в съда след проведено бързо производство по реда на глава 24 от НПК.

За да постанови присъдата си, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. бил неправоспособен водач и бил осъждан многократно за престъпления от общ характер. Свид. Е.Д.А. придобил през 2022г. товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 190“, с номер на рама ***, с рег. № ***. На 27.11.2024г. подс. С. се срещнал със свид. Е.А. в ромската махала на ул. „Крайречна“ в гр.

Пловдив. Подс. С. попитал дали може да отидат до селото на майка му, защото трябвало да вземе пари от там. Свид. Е.А. му предложил да отидат с неговия бус /марка „Форд“, модел „Транзит 190“, с рег. № ***/, но уведомил подсъдимия, че не може да го управлява, защото бил неправоспособен водач. Подс. С. му казал, че има СУМПС, което не отговаряло на действителността. Двамата тръгнали към селото на майката на подсъдимия, като бусът бил управляван от последния. След като свършили работата, тръгнали обратно към гр. Пловдив, като отново бусът се управлявал от подсъдимия. Свид. Е.А. си купил три бири и пиел по пътя наобратно. В неустановен момент през деня подс. С. употребил алкохол, но не бил видян от свид. Е.А.. Около 20:00ч. на 27.11.2024г. свид. А.А. – *** в *** РУ Пловдив, съвместно с колегата си *** Н.К., изпълнявали служебните си задължения, като били изпратени на кръстовището на ул. „Ландос“ и ул. „Крайна“ в гр. Пловдив. Свид. А.А. забелязал да се движи бял бус марка „Форд“ с рег. № *** в посока от ул. „Ландос“ към ул. „Крайна“. Подал сигнал с вдигната ръка и включен фенер, с което разпоредил на водача да спре.

Водачът на буса обаче не намалил скоростта и продължил движението си, а свид. А. се отместил, за да не бъде блъснат. Докато преминавал бусът свид. А. забелязал двама души в него - водач и пътник и веднага подал сигнал към колегите от друг автопатрул - свид. А.А.И. и свид. Д.В.Ш. от сектор „***“. Свидетелите А.И. и Д.Ш. били на кръстовището на ул. „Крайна“ и ул. „Калина“ в гр. Пловдив. Свид. Д.Ш. и свид. А.И. с ясни знаци с ръце и с помощта на фенер успели да спрат белия бус с рег. № ***.

Двамата установили самоличността на водача, а именно подс. С. К. С.. Другият пътник в буса бил свид. Е.А.. Подс. С. се държал неадекватно , като казал на свид. Д.Ш., че винаги кара и пие, а сега преди да се качи в буса пил водка и бира. Поради това свидетелите А.И. и Д.Ш. го тествали за употреба на алкохол с техническо средство /Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARPM-0721/, което отчело съдържание на алкохол в издишания въздух 2,11 на хиляда. Полицейските служители установили след справка, че подс. С. е неправоспособен водач. Бил му съставен АУАН и бил издаден талон за медицинско изследване, след което подс. С. бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Георги“ 3

ЕАД, където дал кръвна проба. От заключението на назначената химическа експертиза – протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта №2573/27.11.2024г. на с-р „БНТЛ“ се изяснило, че в кръвната проба на подс. С.

С. било установено наличие на алкохол /етанол/ с концентрация 2,24 на хиляда.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебно – стокова експертиза, според която стойността на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит 190“, с рег. № ***, с номер на рама *** е 1 800 лева.

Районният съд е посочил в мотивите си, че описаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства от досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимия признание по фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, от заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство химическа експертиза и съдебно – стокова експертиза, както и от събраните в хода на воденото досъдебно производство писмени доказателства, подробно посочени в мотивите на първата инстанция.

Настоящата инстанция се съгласява, че направеното от подсъдимия признание по фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от всички събрани в хода на воденото досъдебно производство доказателства. Прав е бил районният съд да кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели – както полицейските служители, така и на свид. А., защото същите не са противоречиви, кореспондират и със събраните писмени доказателства. Те подкрепят признанието на подсъдимия, че именно той е управлявал превозното средство, включително, че не е спрял при първоначално подадения сигнал от свид. А.. Признанието на подсъдимия, че е управлявал моторното превозно средство след употребата на алкохол в кръвта, освен от показанията на техническото средство – Алкотест Дрегер 7510, отразени в талон за изследване и съставения АУАН № 1250137/27.11.2024г. и твърденията на свидетелите Ш. и И., точната концентрация се установява по надлежен, съобразно изискванията на закона, ред от изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза, чието заключение правилно е било кредитирано от първата инстанция като изготвено обективно и от специалист в съответната област. Съставените писмени доказателства, предхождащи вземането на биологични проби - лист за преглед на пациент, талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и акт за установяване на административно нарушение свидетелстват за последователно спазване на изискванията на Наредба № 1/2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози/по-нататък само Наредбата/.

Прав е бил районният съд да кредитира и заключението на оценъчната експертиза като обективно и компетентно изготвена, от специалист в съответната област, неоспорена от страните.

4

При правилна фактическа установеност на деянието съдът е приложил и съответстващия материален закон, като е приел за установено по несъмнен и категоричен начин, че на 27.11.2024г. в гр.Пловдив жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК.

Правилно е прието, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2,24 на хиляда, което е установено с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина №2573/28.11.2024г. на Сектор БНТЛ при ОДМВР Пловдив.

Именно това е „надлежният“ по смисъла на НК ред за установяване концентрацията на алкохол, като изследването е било извършено при стриктно спазване на процедурата съгласно Наредбата.

В Наредба № 1/2017г. изрично е предвидено, че в случай, че техническото средство отчете концентрация на алкохол в издишания въздух повече от 1,2 на хиляда /както е в случая/, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване /чл. 7/.

Съдът обстоятелствено се е спрял и на предходната съдимост на подсъдимия, даваща основание за квалифициране на стореното от него по чл. 343б, ал.2 от НК - с Определение №841/02.10.2018г., постановено по НОХД № 6219/2018г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 02.10.2018г., подсъдимият е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като са му били наложени наказания лишаване от свобода в размер на 10 месеца и глоба в размер на 100 лева. Наложеното наказание лишаване от свобода по посоченото осъждане е било изтърпяно на 22.05.2019г. С Определение №260050/23.02.2021г., постановено по НОХД №7175/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от 23.02.2021г., подсъдимият е бил признат за виновен за извършено на 05.10.2020г. престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, като са му наложени наказания лишаване от свобода в размер на една година и два месеца и глоба в размер на 500 лева. Наказанието лишаване от свобода по това осъждане е изтърпяно на 26.11.2021г. Прав е бил районният съд, че по посочените осъждания не е настъпила реабилитация, което и обуславя правната квалификация на настоящото престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.