Протокол № 2153 от 30.11.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 2153 гр. Варна, 30.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100101711 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:31 часа се явиха:

Ищецът В. Н. Н., редовно призован, явява се лично.

Ответникът МБАЛ „СВЕТА АННА“ АД, редовно призован, представлява се от адв.

О. К., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Третото лице-помагач ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редово призовано, не се явява представител.

Свидетелят Р. КР. Н., редовно призован.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ИЩЕЦЪТ Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

СЪДЪТ докладва постъпило възражение с вх. № 20810/18.10.201 г. от ищеца В.Н., 1 към което са приложени доказателства.

С възражението се правят оспорвания, оспорва се отговора на исковата молба.

Твърди се, че в него са написани „неистини, измислици и съчинения“. Твърди се, че всички фрактури на гръбначния стълб на ищеца са последица от ПТП-то с велосипеда на ищеца.

Твърди се, че е следвало през времето на пролежаването на ищеца в болница да му бъдат направени пълни изследвания „рентгени и скенери на цялото тяло“.

Сочи се, че без да има връзка с инцидента и без основание е назначена консултация с психиатър, което е било „възмутително“. Приповтарят се част от твърденията в исковата молба за наличието на основание на предявените искове. Твърди се, че са нарушени правата на пациента.

Оспорва се да е имал тревожност и да е имало консултации с негова близка, за да се достигне до назначаване на консултация с психиатър.

Прилагат се доказателства. Сочи се още, че данните от история на заболяването доказват лекарска грешка.

Твърди се, че сумата от 40 000 лв. е съобразена с доказаните вреди.

Съдът връчва възражението на адв. К. и дава възможност да се запознае със съдържанието същото.

СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх. № 23436/16.11.2021 г. от третото лицепомагач ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в което се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Оспорват се всичките му предпоставки.

Връчва препис на страните от становището на третото лице-помагач.

ИЩЕЦЪТ Н.: Поддържам исковата молба и целия иск, както и докладваното мое становище.

Чух от Вас „лекарска грешка“, а съм написал „лекарска небрежност“, моля да бъде допълнено.

АДВ. К.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам депозирания отговор и представените доказателства.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

ИЩЕЦЪТ Н.: Не мисля, че е възможна спогодба.

АДВ. К.: На този етап не е възможна спогодба.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 3513/05.10.2021 г. по делото, както следва:

2

Производството по делото е образувано по иск на В. Н. Н. с ЕГН********** , с адрес по делото **********, с правно основание на иска чл.49 от ЗЗД, срещу МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД с ЕИК000090019, със седалище гр. Варна, бул. „****“ №*, за осъждане на ответника за сумата 40 000лв. – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изрязяващи се в: „емоционални, физиологични и душевни болки и страдания, както и лоши преживявания от неполучаването на пълно медицинско обслужване, диагностициране и лечение на травми“, всички от които вреди твърдяни да са настъпили вследствие действия и бездействия на лекуващия лекар д-р Р. Н. и медицинския персонал на ответната болница, в периода от приемането на ищеца в ответната болница на 04.06.2018г. до изписването му на 08.06.2018 г., след ПТП и падане на ищеца от велосипеда му на 04.06.2018г. в гр. Варна, които поконкретно се сочи да се изразяват в следните бездействия: „неоткриване, недиагностициране и липса на лечение“ относно следните увреждания: 1/ „счупени 4-ти и 5-ти торакални прешлени на гръбначния отдел“; 2/ „остеохондроза на С-5, С-6, С-7 гръбначни прешлени“;

3/ „спондилозни изменения по предни ръбове на Л-4 лумбални прешлени“; и 4/ „периартритис хумеро-скапуларис на лявата раменна става“; а също и в следните действия:

„назначаване на консултация с психиатър“ – през времето на престоя на ищеца в болницата, ведно със законната лихва от деликта – 08.06.2018г. до пълно плащане.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че на 04.06.2018г. бил блъснат с велосипеда му от 1 МПС, поради което бил откаран и настанен за спешно лечение в МБАЛ „Света Анна – Варна“. Макар че бил лекуван и му били правени изследвания от д-р Р. Н., служител при ответниика, и от медицинския персонал на болницата, до деня на изписването му на 08.06.18г., не били открити и лекувани следните увреждания: 1/ „счупени 4-ти и 5-ти торакални прешлени на гръбначния отдел“; 2/ „остеохондроза на С-5, С-6, С-7 гръбначни прешлени“; 3/ „спондилозни изменения по предни ръбове на Л-4 лумбални прешлени“; и 4/ „периартритис хумеро-скапуларис на лявата раменна става“. За тях ищецът узнал, след като се почувствал зле след изписването му от болницата, посетил друг лекар, който го изпратил на скенер, ЯМР и рентген – които показали уврежанията. Отделно през болничния престой му била назначена консултация с психиатър.

Ищецът твърди, че пропускането от служителите на ответника да бъдат открити и лекувани посочените по-горе увреждания е противоправно, защото така се нарушило правото на ищеца да получи пълно медицинско обслужване и помощ, предвидено чрез Закона за здравето. Ищецът твърди, че и назначената му консултация с психиатър била противоправна, защото нямало причина да се назначава такава, с което се нарушавали: чл.81, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗ; няколко посочени разпоредби от Наредба №3 за утвърждаване на общи стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска и лицево-челюстна хирургия; както и Международната класификация на болестите, клас 5 – поведенчески разстройства.

В резултат на сочените противоправни действия и бездействия на лица и служители на ответното дружество ищецът сочи, че претърпял: емоционални, физиологични и душевни болки и страдания, както и лоши преживявания от неполучаването на пълно медицинско обслужване и лечение“, с оглед на което претендира да получи обезщетение за тях в предявения размер.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 от ГПК ответникът МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД не оспорва 3 факта, че на 04.06.2018г. В.Н. е бил приет по спешност след преживяно ПТП с велосипеда му; не оспорва и че на 08.06.2018г. бил изписан, след като му било проведелно лечение.

Искът обаче оспорва изцяло. Твърди, че ищецът е бил приет по спешност с диагноза „фрактура на свод на череп и епидурален хематом“. Извършена му е била спешна операция краниектомия, екстирпация на костни фрагменти, както и евакуация на хематома. По време на лечението е бил консултиран с коремен хирург и са му били проведени много образни изследвания. Резултатите от тях показвали единствено фрактура на черепа, по повод на която била направена КТ на главен мозък, установила хематом в него. След операцията на хематома изследването се повторило и отразявало резултата от операцията. Отделно с оглед данни от сестрата на ищеца и обща 2 констатирана тревожност, на ищеца била проведена консултация с психиатърът д-р М., който е изразил съмнение за параноидна шизофрения.

При изписването на 08.06.2018г. ищецът бил изписан в добро състояние, на собствен ход, в ясно съзнание и без никаква неврологична симптоматика.

Сочените от ищеца четири „неоткрити травми“ ответникът счита,че нямат никаква връзка с инцидента с колелото на 04.06.2018г. Първите две твърди, че са дегенеративни заболявания с дълга давност. Вторите две поддържа, че не са последица от падането с колелото. А сочените от ищеца правни основания за незаконност на действията на служителите на ответника се преценяват като безразборно посочени и без връзка с конкретния случай.

Ответникът оспорва всички предпоставки на иска – деянието (с действия и бездействия), противоправността, вината на служителите на ответника, вреди на ищеца и причинна връзка между тях. Евентуално оспорва размера на иска като прекомерен. По същество моли за пълно отхвърляне на иска и разноски.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже пълно и главно всичките твърдяни предпоставки от състава на непозволеното увреждане: деянието (чрез сочените действия и бездействия); извършването им от служители на ответника; противоправността на сочените действия и бездействия; вината на служителите на ответника; всички сочени по вид и размер претърпяни вреди; причинната връзка между деянието и вредите; размера на търсеното обезщетение за реално доказаните преживяни вреди; и забавата на ответника от сочената от ищеца дата; в това число положителните твърдения, на които основава наличието на тези предпоставки.

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: твърдяните положителните факти, на които се основават доводите му, в това число и че е положил (чрез служителите му) необходимата, съобразно с медицинските правила и стандарти, медицинска грижа и помощ към ищеца по делото, в периода от на 04.06.2018г. до изписването на 08.06.2018г.

Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че на 04.06.2018г. В.Н. е бил приет по спешност в МБАЛ „Св. Анна“ Варна, след преживяно ПТП с велосипеда му; че на 08.06.2018г. бил изписан; че лечението му в този период е било извършвано от д-р Р. Н., както и от медицинския персонал в болницата.

Спори се по всички други предпоставки на предявения иск.

ИЩЕЦЪТ Н.: Нямам възражения по доклада.

Не видях никъде дали съм освободен от заплащане на държавна такса и разноски.

Ако няма такова, моля да се произнесете.

4

СЪДЪТ напомня, че произнасянето по молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е извършено на 19.08.2021г., обективирано е на лист 58 от делото и не е връчено на ищеца, защото не подлежи на обжалване. При уважаване на молба по чл.83, ал. 2 от ГПК, определението не подлежи на връчване, а страната следва сама да извърши справка за него.