Решение № 4660 от 28.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4660 гр. Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330112057 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Ищецът Т. Н. Д., ЕГН: **********, от село Я., община Р., област П., ул. „К.“ № **, чрез пълномощник адв. С. Л., е предявил против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:

200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Т. Александров“ № 109115, ет. 6, Бизнес сграда ТАО, представлявано от **** **** С. П. и С. Б., иск за признаване на установено, че ищцата не дължи поради изтекла давност на ответника следните суми: сумата от 1 986, 26 лева- главница по договор за потребителски кредит **** от **** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, прехвърлена с договор за цесия от **** г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, сумата от 636, 46 лева- възнаградителна лихва за периода 30.03.2009 г.- 28.01.2011 г., сумата от 3 470, 78 лева- лихва за забава за периода 31.03.2009 г.- 26.06.2025 г. (без периода на извънредното положение).

В исковата молба се твърди, че ищецът си дал личните данни на приятел, който обещал да му съдейства за сключване на договор за кредит, като в последствие се установило, че този приятел сключил от името на ищеца договор за потребителски кредит **** от **** г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, за сумата от 2 000 лева. В последствие с договор за цесия от **** г. вземането по кредита било прехвърлено на ответника. Последният образувал частно гр. дело № ****/ 2023 г. на ****, по което се издала заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми в общ размер на 6 093, 50 лева: сумата от 1 986, 26 лева- главница по договор за потребителски кредит **** от **** г., 1 сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, прехвърлена с договор за цесия от **** г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, сумата от 636, 46 лева- възнаградителна лихва за периода 30.03.2009 г.- 28.01.2011 г., сумата от 3 470, 78 лева- лихва за забава за периода 31.03.2009 г.- 26.06.2025 г. (без периода на извънредното положение). Длъжникът подал възражение против заповедта, като установителен иск по чл. 422 от ГПК не бил предявен и заповедта била обезсилена. Твърди се, че установените суми по заповедта не били дължими, поради изтекла давност. Последното плащане по договора било от дата 30.03.2009 г., като кредитът се изплащал за срок от 24 месеца, или изискуемостта на вземането била от 12.01.2011 г. До образуване на заповедното дело не били извършвани никакви действия по събиране на вземането, които да спират или прекъсват давността.

Всичко това обосновавало правния интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на сумата по кредита, прехвърлен с цесия, поради изтекла погасителна давност. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответник подава писмен отговор, като не оспорва обстоятелството, че имало издадена заповед за изпълнение за сумите за главница и възнаградителна лихва, като лихва за забава в случая не била дължима, поради което в тази част искът бил недопустим. Признава се, че сумите за главница и възнаградителна лихва били погасени по давност. Счита обаче, че не следвало да дължи разноски, защото не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като не се оспорвал фактът на изтеклата давност.

Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца. На свой ред претендира разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище. Представя се и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е частно гр. дело № ****/ 2023 г. на ****, от което се установява:

С договор за кредит за покупка на стоки или услуги **** от **** г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на лицето е отпуснат паричен заем в размер на 2 050 лева, за срок до 21.01.2011 г. С договор за цесия от **** г. вземането по договора е прехвърлено на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

По образуваното частно гр. дело № ****/ 2023 г. на ****в, е издадена заповед за изпълнение № ****/ 12.07.2023 г.

Срещу същата длъжникът е подал възражение, на заявителя са дадени усказанията по чл. 415 от ГПК и поради непредявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК в срок, с определение № 11509/ 10.10.2023 г. съдът е обезсилил заповедта.

Прието като писмено доказателство е и писмо от ответника до ищеца, във връзка с възражението му за изтекла давност.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

2

Няма спор по обстоятелството, че ищецът е имал сключен договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, като вземането по кредита в последствие е прехвърлено с договор за цесия в полза на ответника. Не се оспорва и това, че сумите не са платени до момента, като с настоящия иск се претендира, че те са недължими поради изтекла погасителна давност.

В случая давността е общата петгодишна такава, доколкото случаят не касаепериодични плащания, тъй като задълженията произтичат от договор за кредит, които касаят едно принципно неделимо задължение, но в случая разсрочено на части, а не периодични платежи по смисъла на чл. 111 б. „а“ от ЗЗД, за да е приложима кратката тригодишна давност. Видно от погасителния план към договора за кредит, крайният падеж на дълга е 28.01.2011 г., поради което давността действително вече е изтекла- факт, който не се оспорва и в отговора. Няма данни по делото за междувременно настъпили обстоятелства, които да са спрели или прекъснали давността, нито пък от страна на кредитора са били предприети действия по принудително събиране на вземането. Издадената заповед за изпълнение в последствие е обезсилена, като дори и да са били изпращани уведомителни писма и покани за изпълнение, това не може да прекъсне давност, а само представлява извънсъдебен опит за събиране на дълга, но без правен ефект. Оттук- искът се явява основателен и в тази връзка следва да се уважи. Като допълнение на изложението, следва да се отбележи още, че ищецът има правен интерес от предявената претенция да установи със сила на пресъдено нещо недължимостта на търсените му от ответника суми, като доколкото единствено наведеното в процеса основание е свързано с изтекла давност, то и съдът следва да изложи съображения само в тази насока.

По отношение на претенцията за лихвата за забава, следва да се посочи, че в случая ищецът като краен период не е посочил датата, отразена в заповедта за изпълнение и претендирана със заявлението по заповедното дело- 12.04.2023 г., а друга дата, непосредствено преди подаване на исковата молба- 26.06.2025 г. В случая обаче не е необходимо да има пълна тъждественост между посоченото в заповедта за изпълнение и петитума на настоящия иск, доколкото тук не се изисква да има такава идентичност, както е в производството по чл. 422 от ГПК. При предявения отрицателен установителен иск за недължимост на суми ищецът има интерес да установи, че не дължи лихвата за забава до момента на подаване на исковата молба (т.е. да докаже, че не дължи нищо- нито главница, нито акцесорни задължения до предявяването на иска), както в случая е направено, като размерът на същата е изчислен от страната и се различава от посочения в заповедното дело, защото периодът е по- голям. Това не води до недопустимост на иска, нито пък е свързано с обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е била обезсилена. Самият ответник в писмото си до ищеца, представено по делото, е посочил, че въпросът за давността следва да се уреди по съдебен ред, поради което дали заповедта е обезсилена или не, няма никакво значение за това кои суми и в какъв размер се цели да се установи, че са недължими.

Макар и с отговора ответникът да признава иска, той не може да се освободи от 3 разноски според нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същата предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така. На първо място, въпреки че ищецът няма нормативно задължение да урежда извънсъдебно отношенията си с ответника- да уведомява, че смята задължението си за погасено по давност, да чака становище на кредитора за заличаване на дълга и т.н, той е поискал да се преустанови подаването на информация за задължения по кредита в ЦКР поради изтекла давност и така е уведомил ответника, че счита вземането за погасено по давност. Независимо от получения отговор, потребителят е в правото си да търси защита по исков ред и предявяването на иска е негово действие именно в тази насока. На второ място, именно във връзка с подаваната от кредитора информация към ЦКР, касаеща погасени по давност задължения, които не са отписани, както и писмото до лицето, че дългът съществува и не е заличен, с тези си действия кредиторът е предизвикал процеса срещу себе си и е дал повод за завеждане на делото, защото само в исково производство ищецът може да оспори по давност търсеното му вземане и с влязло в сила съдебно решение да се установи дали такъв дълг има действително. В случая не става въпрос за злоупотреба с право, защото иначе това би означавало да не се признава правото на ищеца да търси защита на правата си по исков ред или обратното- да се отрича възможността му въобще да реализира такава.

Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл.

80 от ГПК и са налице писмени доказателства, че са направени- внесена държавна такса в размер на 248 лева, както и заплатено на пълномощника на страната адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, видно от договора за правна защита и съдействие.

По отношение на този адвокатски хонорар още с отговора е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, признанието на иска, събраните доказателства и приключилото дело само в едно с.з. Съдът намира, че справедливото и адекватно на случая адвокатско възнаграждение по делото възлиза на сумата от 600 лева, колкото следва да се определят на ищеца и да се възложат в тежест на ответника.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Т. Александров“ № 109-115, ет. 6, Бизнес сграда „ТАО“, представлявано от **** ***** С. П. и С. Б., че Т. Н. Д., ЕГН: **********, от село Я., община Р., област П., ул. „К.“ № **, НЕ ДЪЛЖИ поради 4 изтекла давност на ответника следните суми: сумата от 1 986, 26 (хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) лева- главница по договор за потребителски кредит **** от **** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, прехвърлена с договор за цесия от **** г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, сумата от 636, 46 (шестстотин тридесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки) лева- възнаградителна лихва за периода 30.03.2009 г.- 28.01.2011 г., сумата от 3 470, 78 (три хиляди четиристотин и седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки) лева- лихва за забава за периода 31.03.2009 г.- 26.06.2025 г. (без периода на извънредното положение).

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Т. Александров“ № 109-115, ет. 6, Бизнес сграда „ТАО“, представлявано от **** **** С. П. и С. Б.,, да заплати на Т. Н. Д., ЕГН: **********, от село Я., община Р., област П., ул. „К.“ № **, направените по делото разноски, както следва: внесена държавна такса в размер на 248 лева (двеста четиридесет и осем) лева, както адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 600 лева (шестстотин) лева, определено от съда и намалено поради прекомерност.