Решение № 266325 от 01.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 12946/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 20.10.2020 г. на Д.Г.№ *** „Л.М.“ чрез директора д-р В.Б.чрез адв. Д.К. срещу Решение № 20213384 от 01.10.2020 г. по гр.д. 24199/2020 г. на СРС, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на М.Г. срещу Д.Г.№*** „Л.М.“.

Твърди, че:

1. Исковете са недопустими, тъй като орган по налагане на дисциплинарно наказание е кметът на Столична община, а не Детската градина, имайки предвид, че трудовият договор на ищцата е сключен с кмета на общината на основание чл. 61, ал. 2 КТ;

2. В представения от ищцата приемо-предавателен протокол за предаване на документация не са предадени трудовите досиета и досиетата на децата, записани в детската градина, като досиетата следва да се съхраняват в детската градина;

3. При извършена на 13.07.2020 г. проверка на

„входяща поща“ на Детската градина са установени множество несъответствия и липсващи документи, като всички документи са в безпорядък;

4. Ищцата е допускала пушене на територията на учебното заведение и материалната база е била в много лошо състояние;

5. От свидетелски показания се установява, че бездействието и лошото управление на ищцата като директор на процесното заведение е довело до инцидент, в който едно от децата в градината е пострадало;

6. 36 деца са записани в градината, но не са приети по утвърдения регламент и за тях липсват досиета, като за тези нарушения е сезирана Прокуратурата.

Иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от М.Г.. Твърди, че Детската градина е надлежен ответник, тъй като е работодател на ищцата, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, и прави бланкетно оспорване на останалите оплаквания в жалбата. Уволнението е извършено извън срока по чл.

194, ал. 1 КТ. В устните състезания в настоящото производство въззиваемата твърди, че има разрешение за уволнение от Инспекцията по труда, но липсва мнение на ТЕЛК за уволнението.

Съдът, като прецени събраните доказателства и техните доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо (чл. 269 ГПК).

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

С обжалваното решение е прието, че с решение на ТЕЛК на ищцата е определена 50 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, а от представената етапна епикриза се установява, че ищцата е диагностицирана с инсулинозависим захарен диабет. В чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила е посочена „захарна болест“ без разграничение и изключване на разновидности и на форми на заболяването. Поради това същата е трудоустроена по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и се ползва от закрила при уволнение към момента на връчване на заповедта за уволнение, която не е преодоляна с вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение за предстоящо уволнение на Инспекцията по труда.

Неоснователен е доводът на въззивника, че исковете са недопустими, тъй като надлежен ответник е именно Д.Г.№ *** „Л.М.“. Ръководителите на предприятието сключват трудови договори и съответно биват дисциплинарно наказвани от по-горестоящия орган (чл.

61, ал. 2 и чл. 192, ал. 2 КТ). Надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, какъвто настоящият случай е, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. След като трудовото правоотношение възниква между ръководителя като работник/служител и съответното предприятие като работодател, то работодателят има право да прекрати това правоотношение, независимо че това става опосредено чрез по-горестоящия орган, в случая кмета на Столична община (ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК на ВКС; Решение № 23 от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2013 г., IV г. о.).

По иска по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ

В тежест на ищеца по този иск е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемала длъжността „директор“ в Д.Г.№*** „Л.М.“, район „О.“ при Столична община, както и че трудовото правоотношение е било прекратено с процесната заповед № СОА20-РД***108/20.01.2020 г. на кмета на Столична община Й. Ф. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

В тежест на ответника и с оглед очертаните с исковата молба основания за отмяна на уволнението е да докаже законосъобразността на уволнението, тоест, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено - наложено е от компетентен орган, в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, с мотивирана заповед, която съдържа точно и конкретно описание на извършените нарушения, че е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 ГПК да изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание; че е съобразил вида на наложеното наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца, включително предходните наложени от компетентен орган дисциплинарни наказания, че е преодолял предварителната закрила по чл. 333 КТ, както и че ищцата виновно е извършила описаните в заповедта за уволнение нарушения.

Безспорно е, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор 20.03.2003 г. за заемане на длъжността „директор“ в Централна Д.Г.№ *** - район „О.“, като съгласно допълнително споразумение към трудов договор от 18.05.2015 г. длъжността се заема по безсрочен трудов договор. Наличието на трудово правоотношение към момента на процесното уволнение се установява и от допълнително споразумение към трудов договор от 10.04.2019 г. (I - 27, 33, 37). Не се спори между страните, че същото правоотношение е било прекратено със заповед от 20.01.2020 г. на кмета на Столична община на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена лично на ищцата на 14.04.2020 г. (I - 23).

Предмет на образуваното по конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдебно производство е законосъобразността на съответното уволнение, но преценено с оглед основанията за неговата незаконност, изрично посочени от ищеца в исковата молба или впоследствие в хода на процеса чрез изменение основанието на този иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Съдът в съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан от искането на ищеца (чл.

6, ал. 2 ГПК). Следователно в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът следва да се произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното уволнение, посочени от ищеца. Предметът на защитата на ответника и на проверката на съда по конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се определят от конкретните аргументи, наведени от ищеца във връзка с твърдяната от него незаконосъобразност на уволнението му. Факти, касаещи законосъобразността на уволнението, на които обаче ищецът не се е позовал изрично нито в исковата молба, нито по-късно в хода на процеса до приключване на първото заседание чрез искане за изменение на основанието на конститутивния иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ при спазване на съответните предпоставки по чл. 214, ал. 1 ГПК не следва в съответствие с принципа за диспозитивното начало да бъдат предмет на съдебния спор относно това уволнение. Законосъобразността на уволнението се изследва от съда само в рамките на правния спор, така както е очертан от твърденията и исканията на ищеца, предявени до приключване на първото заседание пред първата съдебна инстанция. Отмяната на съответното уволнение на основание, непосочено от ищеца, означава произнасяне от съда по непредявен иск, тоест постановяване на недопустимо решение (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК).

Въззивният съд дължи произнасяне само по основанията за неправилност на обжалваното решение, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК), но с оглед на гореизложените съображения и по основанията за незаконосъобразност на уволнението, посочени надлежно от ищеца в първоинстанционното производство. В конкретния случай ищцата в исковата молба е оспорила фактическия състав на процесното уволнение с изрично посочени основания за незаконосъобразност на уволнението, както следва: ненадлежно изпълнение на процедурата за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ; неспазен срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ; немотивираност на уволнителната заповед; неосъществяване на описаните в заповедта деяния и неспазване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.

Неоснователно е оплакването на ищцата, че тридневния срок за даване на обяснения по чл. 193 КТ не е бил разумен, тъй като с оглед на вменените деяния ищцата е имала достатъчно време да организира защитата си, като събере необходимата й информация и изложи в поисканата от работодателя писмена форма обясненията си пред него. Искането за обяснения е достатъчно подробно с конкретизиране на отделните дисциплинарни нарушения, вменени на ищцата с уволнителната заповед.

След като дисциплинарното наказание поражда действие от момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 3 КТ заповедта следва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. В случая от доклад на зам. - кмета на Столична община до кмета на Столична община, регистриран на 13.11.2019 г., се установява, че дисциплинарно наказващият орган, а именно кметът на Столична община е узнал за извършените нарушения на същата дата (I - 240).

Съгласно представени болнични листове ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода 22.09.2019 г. - 08.01.2020 г. и за периода 05 - 06.03.2020 г., през което време срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не е текъл (чл. 194, ал. 3 КТ).

В молба от 10.08.2020 г., макар и след първото открито съдебно заседание пред районния съд (арг. чл. 143, а. 3 ГПК) ответникът е оспорил верността на съдържанието на приложените към исковата молба горецитирани болнични листове (I - 309), на които ищцата се е позовала във връзка със спирането на срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Но оспорването на болнични листове се осъществява в административно производство, уредено в специален закон, а не в рамките на съдебно производство по оспорване законността на уволнението (арг. чл. 112 Закон за здравето).

Срокът по чл.

194, ал. 1 КТ се брои в месеци и изтича на съответното число на последния (втория) месец. В случая срокът изтича на 11.03.2020 г., тъй ищцата се е завърнала на работа на 09.01.2020 г., но е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода 05-06.03.2020 г. След 11.03.2020 г. потестативното право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание се погасява, ако не е упражнено.

Процесната заповед за дисциплинарно наказване е връчена на 14.04.2020 г. (I - 26), тоест след като срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл, с което и се е препятствала възможността за дисциплинарно наказване. С оглед така извършеното процедурно нарушение и неспазване на законовия срок уволнението е незаконно (Решение № 209 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 87/2018 г., III г. о.; Решение № 175 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2012 г., III г. о.). Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 4 КТ (отм.

ДВ, бр. 100 от 1992 г., нова - ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г.) срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ не тече от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1 КТ. Горепосоченото правило е неприложимо в настоящия случай, тъй като е в сила от 22.12.2020 г. (арг. § 37 ПЗР на ЗИДКТ (ДВ, бр. 107 от 2020 г.)). Следователно работодателят не е спазил двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на наказанието, който по правило започва да тече от откриване на нарушението, но в случая е започнал да тече след преустановяване на законоустановения отпуск на ищцата.