Решение № 983 от 05.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114010 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. В. К. срещу “Сити Корект Кредит” ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 600 лева по договор за паричен заем от ** г., сключен между страните, представляваща вписано вземане в **.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът получил от ответника сумата в размер на 600,00 лева на ** г. Навеждат се доводи, че ответникът върнал посочената сума, но в ** сумата била вписана като дължима.

Доколкото сумата била заплатена, се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от “Сити Корект Кредит” ООД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Навеждат се доводи, че от страна на ищеца не са представени доказателства, че сумата в размер на 600,00 лева е била заплатена от същия. Оспорват се всички твърдения на ищеца в исковата молба. Прави се възражение за местна неподсъденост на спора, доколкото ответникът е със седалище и адрес на управление гр. Х..

С Определение № 13956/29.10.2025 г., постановено по делото, влязло в сила на 20.11.2026 г., е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна и правна следното:

По делото е приобщена справка за кредитната задлъжнялост на ищеца И. В. К., от която се установява, че е вписано вземане от ответника в размер на 600,00 лева по Договор за потребителски кредит от ** г.

1

В хода на производството са приобщени разписки за заплатени суми от ищеца на ответника в общ размер на 600 лева, както следва: на 20.08.2025 г. – сумата в размер на 80,00 лева, на 03.09.2025 г. – сумата в размер на 120,00 лева, на 16.05.2025 г. – сумата в размер на 100 лева, на 04.06.2025 г. – сумата в размер на 70,00 лева, на 15.07.2025 г. – сумата в размер на 150,00 лева и на 11.08.2025 г. – сумата в размер на 80,00 лева.

От правна страна следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.

124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно субективно право, или на едно правно отношение, когато има интерес от това. В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на справка за кредитната задлъжнялост на ищеца И. В. К., от която се установява, че е вписано вземане от ответника в размер на 600,00 лева. Както бе посочено, от страна на ищеца бяха ангажирани писмени доказателства, че сумата в размер на 600,00 лева е върната на ответника.

Съобразно гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се поражда право на разноски в полза на ищеца. Такива са извършени за заплатена държавна такса в размер на 43,10 лева (равняваща се на 22,04 евро).

На основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. съдът следва да определи възнаграждение дължимо от ответника на процесуалния представител на И. В.

К. – адв. Б..

При определяне на размера на следващото се възнаграждение както за осъщественото представителство по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., така и това осъществено въз основа на сключения от ищеца по насрещния иск Договор за правна защита и съдействие следва съдът счита следното: Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд/, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна 2 уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид цената на предявения иск, фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото са събрани единствено писмени доказателства, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв.

Б. следва да се определи възнаграждение в размер на 204,52 евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът И. В. К., ЕГН: **********, не дължи на ответника “Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК: 126647259, сумата от 306,78 евро по Договор за паричен заем от ** г., сключен между страните, представляваща вписано вземане в **.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК “Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК: 126647259, ДА ЗАПЛАТИ на И. В. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 22,04 евро (двадесет и две евро и четири евроцента), представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА “Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК: 126647259, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Б., личен номер **, **, със съдебен адрес: **, сумата в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца И. В.

К., ЕГН: **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3