Определение № 1162 от 11.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1162 гр. София, 06.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20231000601447 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СГП срещу определение от 01.11.2023 г. на СГС, НО, 37-ми състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3062/2022 г., с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В протеста се твърди, че определението е неправилно, като се поддържа, че не са налице сочените от съда противоречия във внесения обвинителен акт. Прокурорът изразява несъгласие с възприетата от съда липса на описание в обстоятелствената част и диспозитива на внесения от СГП обвинителен акт на фактите, обуславящи съставомерността на деянията и участието на обвиняемите в тях. Счита, че обвинителната теза е била развита в пълнота във внесения обвинителен акт, респективно в пълнота са посочени фактите, срещу които всеки от подсъдимите следва да се брани. Ето защо е заявено искане за отмяна на протестираното определение с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

Софийски апелативен съд, в настоящия състав, след като се запозна с изложените в частния протест съображения и постановеното определение, като взе предвид материалите по делото и внесения за разглеждане обвинителен акт, намери за установено следното:

Частният протест е подаден от страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл.342 ал.1, във вр. с чл. 249 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, се явява неоснователен.

Съдебното производство е било образувано по реда на чл.247, ал.1, т.1 от НПК по внесен обвинителен акт от СГП, с който е повдигнато обвинение срещу К. В. К., Г. С. Н. и М. Л. Д.

1 за извършени от тях престъпления по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 от НК, чл. 302, ал.1, т.1 вр. чл.

301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, срещу Р. Д. Т. и А. С. А. за извършени от тях престъпления по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 от НК, чл. 302, ал.1, т.1 вр. чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 302, ал.1, т.1 вр. чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, както и спрямо С. Н. П. за извършени от него престъпления по чл. 321, ал.3, вр. ал.2 от НК, чл. 302, ал.1, т.1 вр. чл. 301, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 294, ал.4, вр. ал.1 от НК. При решаване на въпросите по чл.248 от НПК и след като е отчел становищата на страните, съдът е възприел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК, ограничили процесуалните права на обвиняемите и отстраними при ново разглеждане на делото от прокурора. Така на първо място, съдът е констатирал, че по отношение на вторичната престъпна дейност за всеки един от обвиняемите лица липсва прецизност в обстоятелствената част на ОА, по-конкретно касателно второто деяние, осъществено от подсъдимите в средата на м. август 2018г. в кафе-бар „Флейм-1“ липсвало изцяло описание, а вместо това били описани други два случая, единият свързан с посещение от подс. Д. в заведение „Флейм 2“ в края на м. август 2018г., което на свой ред в диспозитива не фигурирало изобщо. На следващо място, относно деянията в периода от 17.09.2018г. до 22.10.2018г. и за времето от 09.11.2018г. до 12.11.2018г. липсвала конкретизация на поисканата от подсъдимите сума. По отношение на осмото деяние, описано като пункт от обвинението срещу К., а така и спрямо Т., А., Н. и Д. било налице разминаване между обстоятелствената част и диспозитива, отнасящо се до лицето предало сумата от 100 лв. на подс. А., доколкото в диспозитива бил посочен свид. Х., а в обстоятелствената част- лицето И..

Същевременно, по отношение на последните две деяния /извършени на 18.09.2018г и на 10.01.2019г./, касаещи вторичната престъпна деятелност, както на подс. К., а така и на подс.

Т., А., Н. и Д., в обвинителния акт напълно липсвало описание.

В прокурорския акт, съдът е констатирал липса на описание и в частта относно повдигнатото на Р. Т. обвинение по чл. 302, ал.1, т.1, вр. чл. 301, ал.1 от НК, по-конкретно относно деянието извършено на 23.02.2019г.

Подчертано е също така, че касателно вторичната престъпна деятелност на подс. С. П., извършена при условията на продължавано престъпление, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсвало конкретно хронологично отразяване на отделните 25 деяния.

Посочените изводи на съда, мотивирали прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, намират правна подкрепа и се споделят от въззивната инстанция.

Безусловното спазване на изискванията, посочени в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, освен, че се определя от императивния й характер и изчерпателно изброените обстоятелства, които следва да съдържа обвинителния акт, има важно значение и поради факта, че внасянето на обвинителния акт в съда определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство. Съдът е длъжен да разгледа делото само по отношение на 2 посочения/ите в него обвиняем/и, за престъплението, което е инкриминирано и във връзка с отразените фактически обстоятелства, така, както прокуратурата ги е приела за установени.

Сред едни от обстоятелствата, подлежащи на задължително отразяване в обвинителния акт са фактическите данни относно изпълнителното деяние на конкретното престъпление, за което подсъдимите лица са привлечени да отговарят и в тази връзка начинът и механизма на осъществяване на престъпното поведение. Съгласно ТР № 2 от 2002 г.на ОСНК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, „главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита“, като в обвинителния акт, прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Липсата на посочване на факти от тази категория, съгласно цитираното погоре решение, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство.

Следователно, винаги, когато се преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се подхожда в светлината на въпроса дали установените липси или непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия/ите в него. В този смисъл, в обстоятелствената част на ОА следва да бъдат изчерпателно посочени фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъплението, в чието извършване е обвинено лицето, срещу което се води наказателното производство. Освен достатъчни да обосноват фактическото обвинение, изложените факти следва да са непротиворечиви, за да бъдат ясни за обвиняемия и да не създават възможност за различна интерпретация и преценка. Спазването на това изискване е задължително, защото по този начин с обвинителния акт се посочват границите, в които протича процеса по установяване на обстоятелствата, предмет на доказване по чл.

102 НПК. Неизпълнението на това задължение винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото води до ограничаване на правото на защита на подсъдимия в съдебната фаза на процеса. Едновременно с това, липсата на пълна и ясна фактическа рамка на обвинението с достатъчно и прецизно посочени обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на всяко деяние - предмет на делото, поставя съда в невъзможност при провеждане на първоинстанционното производство да прецени на базата събрания доказателствен материал, дали твърдяните от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, са доказани.

Така, по повод първия констатиран порок, правилно е било отбелязано, че е налице неяснота при формулировката на обвинението касаещо вторичната престъпна дейност на всеки от подс. К., А., Н. и Д.. Видно от прочита на обстоятелствената част на ОА, на първо място не става ясно кой конкретно от обвиняемите кое заведение е посетил в началото на месец август 2018г., като в тази връзка в прокурорския акт е отразено само, че полицаите са се разделили на две групи- първата от трима полицаи /като от описанието в абзац трети на л.13 3 се подразбира, че прокуратурата визира обв. Н. и Т./ останали в заведение „Флейм 1“, другите двама – в заведение „Флейм 2“ /като в описанието на абзац четвърти, л.13 става ясно, че единствено Д. е бил там/. Макар и трудно, при неколкократен прочит на пункт първи от обстоятелствената част на обвинителния акт, настоящият състав маркира, че в заведението „Флейм 1“ би следвало да са се намирали подс. Н. и Т., а във „Флейм 2“ е бил Д.. Последното противоречи на приетото малко по-горе /абзац 1-ви на л.13/ от държавното обвинение, според което обв. Д. и Н., с още един от обвиняемите са останали в бар „Флейм 1“. От така описаното, следва извода, че обв. Д. се е намирал на две различни места по едно и също време. Отделно от последното, както резонно е посочил и решаващият съд, в диспозитива на ОА спрямо всеки от подс. К., А., Д., Н. и Т. е инкриминирано деяние, извършено от тях съучастие в средата на м. август в бар „Флейм 1“, но за същото факти в обстоятелствената част на прокурорския акт напълно отсъстват. Формулировката на диспозитива следва логически и юридически описаните обстоятелства в обвинителния акт, лимитиращи обвинителната теза и обосновава единството между фактическото и юридическото обвинение в прокурорския акт. В този смисъл, липсата на точно и ясно описание на фактите, които обуславят съставомерността на извършените от обвиняемите лица деяния, осезаемо накърнява правото им на защита, като не им позволява да се защитават пълноценно в съдебната фаза на наказателния процес.

На свой ред, правилна и законосъобразна се явява констатацията, направена от първоинстанционния съд относно наличното несъответствие по отношение на размера на сумите, инкриминирани с деянията, обхващащи съответно периодите от 17.09.2018г. до 22.10.2018г. и за времето от 09.11.2018г. до 12.11.2018г.

Както резонно е отбелязал и първия съд, налице е противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на ОА относно лицето, което е предало сумата от 100 лв. на подс. А. на 17.11.2018г., като в обстоятелствената част е посочен свид. И., а в диспозитива- свид. К. Х..

Очевидно последното се дължи на объркване, доколкото в обстоятелствената част фигурират две деяния, извършени на 22.10.2018г. и на 12.11.2018г., в които е посочено, че инкриминираните парични суми са предадени от свид. Х., но горното несъответствие следва да бъде санирано, защото създава неяснота и противоречие в прокурорската теза относно съставомерните признаци на деянието, извършено на 17.11.2018г.

Основателен се явява и отправения в определението упрек, че с оглед квалификацията на деянието спрямо подс. С. П. по чл. 302, ал.1, вр. чл. 301, пр.1 и пр.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление и включващо общо 25 деяния /хронологично описани в диспозитива/, то в обстоятелствената част на ОА липсва отразяване на отделните случаи, така както са възпроизведени в диспозитива.

Ето защо, тези и останалите коментирани в първоинстанционния съдебен акт пороци, залегнали в обвинителния акт, следва да бъдат надлежно отстранени.

Предвид всичко изложено, САС намира, че подадения протест следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

4

Водим от горното и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал.2 НПК, Апелативен съд- София ОПРЕДЕЛИ: