Протокол № 328 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 328 гр. Пазарджик, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Антоанета Л. Метанова

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20265200500212 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателят А. Д. К. редовно призован, явява се лично.

Ответникът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, чрез адвокат Н. С. К., редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище, чрез пълномощника адв. К. на 05.05.2026 г., моли да се даде ход на делото, възразява срещу твърдението изложено във въззивната жалба, поддържа изложеното в отговора, моли да бъдат взети предвид всички представени доказателства по делото. Моли да бъде отхвърлена жалбата, като неоснователна с присъждане на разноските. Моли да бъде даден срок за писмена защита.

Жалбоподателят К. : Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № Рег.№ 1595/19.12.2025 г. по Гражданско дело № 20245220103389 по описа за 2024 година на Районен Съд – Пазарджик E ПРИЗНАTO ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че ответникът А. Д. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. „В. Л.” № .. дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на 1 управление гр. С., бул. .. № .., офис-сграда ..., ет. ..., офис .., представлявано от изпълнителен директор З. Б., сумата от 1333 лева, представляваща главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № 679017 от 18.05.2022 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1281/03.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2246/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете за главница за сумата над 1333 лева до претендирания размер от 1600 лева, за договорна лихва в размер на 239,96 лева за периода от от 25.05.2022 г. до 01.02.2023 г., за обезщетение за забава в размер на 754,35 лева за периода от 26.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

ОСЪДЕН Е А. Д. К., ЕГН ********** от гр. С., ул. ... № .. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С...., бул. ... № ..., офис-сграда ...., ет. ..., офис ... представлявано от изпълнителен директор З. Б., съдебни разноски в исковото производство в размер на 340,32 лева и съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2246/2024 г. на РС Пазарджик в размер на 52,37 лева.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от А. Д. К. с изложени оплаквания, че решението не било съобразено с императивните правни норми и с правото на Съюза, което го правело необосновано, несправедливо, порочно, предубедено и незаконосъобразно.

По отношение на цесията, се твърди, че Районен съд Пазарджик, е направил правилно заключение, че предоставените, като доказателства по делото уведомително писмо, чиято истинност била оспорена и удостоверението за доставяне, не доказвали надлежно уведомяване за извършената цесия. За съжаление, независимо от вмененото му от закона задължение (чл. 194, ал 1, 2 и 3 от ГПК), независимо от отправеното от него в ОИМ искане за сезиране на прокуратурата, по нищо не било видно Районен съд - Пазарджик да е предприел законоустановените действия по проверка на истинността на уведомителното писмо, постановяване на акт по отношение на истинността му и не било изпратено до прокуратурата. Районен съд Пазарджик бил признал, че цесията била породила действие въз основа на признат от него факт, но за по-сигурно се позовавал и на решения на ВКС.

Сочи се, че заповедното производство, чиято законосъобразност бил коментирал, както по процесното дело, така и по другите дела, вече било предмет на разглеждане от СЕС. Можело да се направи преюдициално запитване до СЕС, съставлява ли чл. 99 от ГПК императивна правна норма и ако да, допуска ли национална правна уредба, която позволява разширително тълкуване и дерогиране на императивна правна норма. Нормата за уведомяване била императивна и изключителна и не можело да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия. Член 99 от ЗЗД не бил диспозитивна правна норма, при която субектът можел да избира между 2 различни варианти на своето поведение, възползвайки се от правата, които му предоставяла правната норма. Член 99 от ЗЗД била императивна правна норма, при която субектът нямал варианти за поведение - длъжен бил да изпълнява това, което императивната правна норма указва.

В допълнение се сочи, че уведомяването от страна на съда на длъжника за извършена цесия, по никакъв начин не можело да се разглежда като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като де факто и де юре искът бил предявен и било образувано дело в грубо нарушение на императивната норма на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

По отношение на признаването за установено, че дължи на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД главница в размер на 1333 лв., жалбоподателят твърди, че видно от документите по делото, Районен съд Пазарджик се бил съгласил с твърденията му, че въпросът съществувало ли е изобщо предявеното от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземане е преюдициален по отношение на процесното дело, доколкото съгласно императивната норма на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, можело да бъдат прехвърляни единствено съществуващи вземания. Районен съд - Пазарджик се бил съгласил с доказателственото му искане, да бъде назначена допълнителна ССчЕ, като допустимо и относимо към делото (Протокол № 1199/27.06.2025 г.), намирал, че представените от него в оригинал договори за кредит и представените от него в оригинал документи за извършени плащания (с които разполагал) били допустими и относими и следвало да бъдат приети по делото, оставил без уважение доказателственото му искане за изискване на информация от “Изипей" за извършените от него плащания, доколкото въпросът за извършените плащания щял да се изследва, чрез ССчЕ, отлагал открити заседания, тъй като делото е неизяснено от фактическа страна. Тоест, Районен съд Пазарджик стриктно бил спазил закона и съгласно чл. 7, ал. 1, последно изречение, му бил оказал пълно съдействие за установяване на истината. За съжаление, това било само привидно. Следвал пълен обрат.

Районният съд бил назначил не една, а две допълнителни ССчЕ-и. Те, обаче не били по поставените от него въпроси. Фокусирани били единствено върху въпроса, прехвърлени ли били на “Агенция за събиране на вземания:

ЕАД вземания по договори, които вече бил погасил и де факто и де юре нямало как да има вземания, които да бъдели прехвърляни, което нацяло обезсмисляло назначаването им.

Твърди се, че районният съд изведнъж е намерил за установено, че приетите от него по делото договори за кредит и документи за извършени плащания били неотносими към предмета на настоящото дело, поради което не следвало да бъдат обсъждани. Районният съд Пазарджик, независимо от исканите и отстранявани от него нередовности по отношение на прихващането, изведнъж бил счел за неоснователно искането за извършване на прихващане с надплатени суми по други договори, освен по процесния.

Следвало объркващо обяснение и заключение. Твърди се, че Районният съд Пазарджик пропускал няколко “дребни” факта: Той бил физическо лицепотребител, който независимо от уж специалната защита, не можел да претендира от финансова институция да му възстанови незаконосъобразно 3 надвзети суми, без да е осъдена да ги възстанови. Нямало как в момента на уведомяването за цесия официално да е предявил каквито и да било претенции, към когото и да било, без да разполага със съдебно решение.

Претенциите за прихващане бил предявил не срещу цесионера, а срещу цедента - "Сити Кеш” ООД.

В основата на искането за прихващане стоял фактът, че “Сити Кеш” ООД било продало съществуващо само на хартия и несъществуващо от гледна точка на закона задължение, в нарушение на императивната норма на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД След извършване на ССчЕ, след извършване на прихващане, след признаване от съда за установено, че по процесния договор не дължал нищо (всичко това било изрично поискано от Районен съд Пазарджик, но не било изпълнено) ставало видно, че “Сити Кеш” ООД било продало на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД несъществуващо задължение в нарушение на закона, т.е. договорът за прехвърляне бил нищожен и не можел да доведе до никакви правни последици. Следователно, “Агенция за събиране на вземания” ЕАД нямала облигационно правоотношение по процесния договор, а признаването за установено от Районен съд Пазарджик, че дължал на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 1333 лв, представляваща главница било порочно и незаконосъобразно. В тази връзка било и преюдициалното запитване до СЕС. Тоест валидността на цесията отново била под въпрос.

За справка се сочи гр. д. № 3975/2024 г. по описа на Районен съд Пазарджик, където с Определение от 07.03.2025 г. насрещният иск срещу "Ай Тръст" ЕООД е отделен в гр. д. No 985/2025 г. С определение от 20.03.2025 г. по дело N o 3975/2024 г. производството по делото било спряно до влязло в сила решение по дело № 985/2025 г. Съществувала съдебна практика, основана на принципа на стриктното спазване и прилагане на закона. Съдебна практика, неоснована на този принцип не била противоречива, а порочна. И не можело да се говори за уеднаквяване на двете практики, а за изкореняване на порочната такава.

По отношение на присъдените на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД разноски по заповедното производство, твърди, че Заповед за изпълнение на парично задължение N 1281/03.06 2024 г. по ч. гр. д. № 2246/2024 г. била издадена в грубо нарушение, както на българското законодателство, така и на правото на Съюза. В т. 4 от заповедта изрично било упоменато, че била издадена без проверка на документите. Ако Районният съд Пазарджик стриктно бил спазил закона, въпросното дело би завършило с неиздаване на заповед.

Твърди се, че жалбоподателят не дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, каквито и да било разноски по въпросното дело, предвид незаконосъобразното издаване на заповед. По отношение на присъдените на “Агенция за събиране на вземания" ЕАД разноски по исковото производство, също смята, че не дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, каквито и да било разноски по исковото производство. В мотивите на всички решения на СЕС, изключително подробно било обяснено, защо потребителят не трябвало да бъде притискан със срокове и поемане на разноски. В този смисъл 4 сочи съединени дела С-224/19 и С-259/19. Решенията на СЕС били задължителни за националните юрисдикции на страните членки.

Твърди се, че Районният съд Пазарджик небрежно споменавал, че с Определение № 3545/04.12.2024 г. била върната предявената от него насрещна искова молба, без да изтъквал, че това би могло да е мотив за взетото решение.

На въпроса му, трябва ли да подава отново ИМ получил отговор, че съдът е сезиран и работел по въпроса. От документите по делото било видно, че от него са изисквани уточнения във връзка с незаконосъобразно надплатени суми, което потвърждавало, че съдът работи.

Искането е Решение № 1595/19.12.2025 г. по ч. гр. д. № 3389/2024 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, XVIII-и състав, да бъде отменено изцяло, като необосновано, несправедливо и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане в светлината на въззивната жалба, след влязло в сила решение по образуваното срещу “Сити Кеш" ООД ч. гр. д. № 27/2026 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, XVI-и състав. Моли да бъде освободен от ДТ и разноски.

С допълнение към въззивната жалба, входирано на 10.02.2026 г. счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с приложимото право на Европейския съюз.