Решение № 384 от 23.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Велико Търново, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20254100100820 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е предявен иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и искане по чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата Д. Х. Г. от гр. Е. е предявила иска срещу Административен съд – Шумен и Административен съд – Велико Търново, с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата в размер на 13 000,00 лева /след допуснато с протоколно определение от 20.02.2026 г. изменение размера на предявения иск/, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, които са последица от нарушаване правото на разглеждане на адм.д. № 524/2024 година на Административен съд – Велико Търново, преобразувано по подсъдност и приключило в производството по адм.д. № 445/2024 година на Административен съд - Шумен, в разумен срок по смисъла чл. 6, §1 КЗПЧОС.

И щ ц а т а твърди в исковата си молба, че адм.д. № 524/2024г. на Административен съд - Велико Търново било образувано по подадена от нея жалба от 08.07.2024г. срещу Решение от 27.06.2024 г. на КЗЛД и е приключило в производство по адм.д. № 445/2024г. на Административен съд - Шумен. В тази връзка се представя констативен протокол на ИВСС № РС- 25-20/ 19.03.2025 г. Според твърденията на ищцата производството продължило извън стандартите за разумна продължителност съгласно принципите, залегнали в чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС. В резултат на това бездействие на ответниците ищцата претърпяла неимуществени вреди, които се 1 изразявали в душевни болки и страдания, загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт, настъпило разстройство на адаптацията, което и до настоящия момент не било напълно отзвучало. Ищцата смята, че за обезвредата на търпените от нея болки и страдания от нарушаването на § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС по спорното производство следва да й се заплати обезщетение. Отправя искане до съда да осъди ответниците да заплатят солидарно сумата в размер на 11 000 лева, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане. С Определение № 1631 от 02.07.2025 година по гр.д. № 1335/2025 година на ВТРС е допуснато изменение на размера на предявения иск за сумата от 27 000 лв., като производството е прекратено и изпратено по компетентност на Окръжен съд – Велико Търново. С протоколно определение от 18.02.2026 г. в настоящето производство е допуснато отново изменение на предявения иск, като същия следва да се счита предявен за сумата от 13 000 лв. Макар искът да се явява родово подсъден на Районен съд, с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК, съгласно която решение на окръжен съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районен съд, както и поведението и злоупотребата с процесуални права от страна на ищцата, Окръжен съд – Велико Търново продължи разглеждането на делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с отговора на исковата молба ответникът Административен съд - Шумен е развил съображения за недопустимост на предявения срещу него иск, доколкото вече е налице образувано и висящо друго съдебно производство между същите страни /ищцата и ответника Административен съд – Шумен/, на същото основание и същото искане по подадена до Административен съд – Шумен искова молба, рег. № ДА-01-2845 от 27.11.2024 година. С определение № 1710/18.11.2025г., влязло в сила на 28.11.2025г., производство по делото спрямо ответника Административен съд -Шумен е прекратено и продължава само по отношение на ответника Административен съд – Велико Търново.

Ответникът Административен съд - Велико Търново в отговора на исковата молба оспорва основателността на предявения иск. В тази връзка излага, че на 08.07.2024 г. в деловодната система на Административен съд – Велико Търново е постъпила жалба от Д. Х. Г. против Решение № ППН-01-714-(22)/2024г. от 27.06.2024г. на КЗЛД, като на същата дата е образувано адм. д. №524/ 2024 г. и е разпределено на съдия- докладчик. В първия работен ден, след ползван платен годишен отпуск, съдиядокладчикът се отвел на осн. чл. 22, ал.1, т. 6 от ГПК. В периода на съдебната ваканция, когато са ползвани и платени годишни отпуски, е последвал отвод на всички магистрати от състава на съда, поради което делото било прекратено с Определение № 2759 от 09.09.2024 г. още на същата дата е изпратено на ВАС за произнасяне по чл.

133, ал.6, т.2 от АПК. Към отговора на исковата молба ответникът прилага 4 бр. заповеди за разрешаване на платен годишен отпуск. Ответникът твърди, че производството пред него е образувано на 08.07.2024 г., протекло е през съдебната 2 ваканция, и е прекратено на 09.09.2024 г. за период от два месеца /45 работни дни/.

Оспорва твърденията на ищцата да е допуснато неоправдано забавяне на производството. Оспорва твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди.

Претендира отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът и ответникът не се явяват и не се представляват.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прокурора, събраните доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Страните не спорят фактите, че Д. Х. Г. е подала жалба на 08.07.2024 г. против Решение №ППН-01-714-(22)/2024г. от 27.06.2024г. на КЗЛД и е образувано адм. д.

№524/ 2024 г. От представената деловодна справка по хода на адв. д. № 524/2024г. по описа на адм.съд – Велико Търново е видно, че са проведени девет закрити съдебни заседания( на 18.07.2024г., 22.07.2024 г., 24.07.2024 г., 29.07.2024г., 01.08.2024 г., 02.08.2024 г., 19.08.2024 г., 21.08.2024 г., 09.09.2024 г.), в които са постановени отводи на всички съдии от Административен съд – Велико Търново. С Определение № 2759/ 09.09.2024 г. производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд да разгледа делото. Делото е разглеждано през съдебната ваканция, по време на ползването на платен годишен отпуск от съдиите, разглеждали делото, за което са представени и съответните заповеди. С определение № 10753 от 10.10.2024г. постановено по дело № 9408/2024 г. по описа на Върховен административен съд адм. дело № 524/2024г. на адм. съд Велико Търново е изпратено за разглеждане на Адм. съд – Търговище, където е образувано адм. дело № 579/2024г., по което всички съдии са си направили отвод на основани ечл. 22, ал.1, т. 6 ГПК вр. чл. 1445 АПК, след което по решение на ВАС делото е изпратено за разглеждане в Адм. съд – Шумен. образувано е адм. дело № 445/2024г. по описа на Адм. съд – Шумен, приключило с решение № 1676 от 18.12.2024 година, с което е отхвърлена жалбата на Д. Х. Г. против Решение №ППН-01-714-(22)/2024г. от 27.06.2024г. на КЗЛД като неоснователна. Решението е влязло в сила на 25.01.2025 година, видно от направеното отбелязване.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2б, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС. Допустимостта на иска по чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ при приключено дело е обусловена от проведена административна процедура по чл. 60а ЗСВ и липсата на постигнато споразумение, съответно ако делото все още е висящо изчерпването на административния ред не е положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. Висящността на проверката е релевантна към датата на предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ и 3 последващото й приключване не засяга допустимостта му. В случая към 31.03.2025 г., когато е предявен разглеждания иск, административното дело е било приключило с влязло в сила на 25.01.2025 г. решение. Видно от представения с исковата молба констативен протокол на ИВСС е проведена процедурата по чл.60а от ЗСВ и не е постигнато споразумение между страните. Следователно предявеният иск по чл. 2б, ал.

1 ЗОДОВ е допустим и следва да се разглежда по същество.

Исковете по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо да се установи, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на ответния съдебен орган са действали респ. бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата продължителност на делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му. По иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата се представлява от един или от повече съдебни органи, в които делото е разглеждано, като е без значение, в кой от тях се сочи да е осъществено забавянето. В исковата молба ищцата акцентира на забавата на делото пред Административен съд – Велико Търново с твърдения, че ответникът като компетентен орган не е защитил своевременно накърнените й права и не е получила желания съдебен акт в срок, вследствие на което е накърнена неимуществената му сфера, както и чувството му за справедливост. От представените доказателства безспорно се установява, че производството по адм.д № 524/2024 г. е образувано на 08.07.2024 г. и е прекратено на 09.09.2024 г., тоест приключило е за период от два месеца и един ден, поради което не може да се обоснове извод за неразумен срок.

След образуването на делото на 08.07.2024 г., същото е било разпределено на съдиядокладчик, който е ползвал платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни, считано от 08.07.2024 г., което се установява от представена по делото заповед №РД-121222/07.06.2024 г. След завръщането си с определение № 2416/18.07.2024 г. съдия докладчикът се отвежда от разглеждане на делото. Последвали са отводи и на другите 4 съдии от състава на ответния съд, поради което делото е прекратено на 09.09.2024 г. и на същата дата е изпратено на ВАС за определяне на друг компетентен да разгледа делото административен съд. Отводите са постановени своевременно, като по делото са приложени и 4 бр. заповеди, с които се доказва ползването на платен годишен отпуск от съдиите, разглеждали делото през този период. Всеки съдия е изложил обстоятелства, обуславящи отвеждането му от спора. Изтъкнатото от всеки съдия основание за отвод по чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК не може да се квалифицира като необосновано отстраняване от разглеждане на делото, което да е довело до нарушаване на разумния срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Безпристрастността на съда, като израз на обективна и субективна липса на предубеденост и заинтересованост от изхода на спора, следва да е видима и несъмнена за страните по конкретното дело. Задължение, а не право на съда е, да се отведе от разглеждането на спор, при който неговата обективност е поставена под съмнение, дори и само поради факта, че е ответник по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, имащ за предмет друго висящо пред него производство. В тази връзка, след като отводите в случая не могат да се възприемат като необосновани и след като същите са постановявани в кратки срокове от разпределянето на делото, липсват основания да се направи извод, че тези отводи и времето, през което са направени са предпоставили производството да е висящо неразумно дълго.