Решение № 2003 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2003 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100505845 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Ф. Г., срещу решение №107/04.01.2025г., поправено с решение №13018/03.07.2025 г., постановени по гр. дело № 16923/2024 г. на СРС, ГО, 181 състав, с която обжалва решението изцяло. Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Излага съображенията си, поради които моли същото да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да намали присъдената с предходно съдебно решение месечна издръжка за малолетното дете Л. Ф. Г., от 630 лв., на 315 лв. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Л. Ф. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител В. Й. Я., с отговора на въззивната жалба, моли първоинстанционното решение, като правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно да бъде оставено в сила. Счита въззивната жалба за неоснователна. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивника моли първоинстанционото решение да бъде отменено. Представя списък на претендираните разноски.

В съдебно заседание по делото въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, 1 който е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 107/04.01.2025 г., поправено с решение №13018/03.07.2025 г., постановени по гр. дело № 16923/2024 г., СРС, ГО, 181 състав е отхвърлил изцяло предявения от Ф. Г., против малолетната Л. Ф. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител В. Й. Я., иск с правно основание чл.150 вр. чл. 143, ал. 2 СК за намаляване на месечната издръжка, дължима от ищеца като родител на ответницата, от 630,00 лв. Месечно, на 315,00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска– 25.03.2024 г. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Ф. Г., да заплати на Л. Ф. Г., действаща чрез нейната майка и законен представител В. Й. Я., сумата в размер на 600,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Наведените от въззивникът доводи, че съдът не е назначил особен представител на детето, а в конкретния случай е налице противоречие в интересите на представляваниямалолетната Л. и неговия законен представител— майка, породено от изключително влошените отношения между родителите на Л., че неправилно СРС е оставил без уважение доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи какъв е средномесечния размер на разходите за Л. на база представените по делото доказателства, че необосновано и голословно е заключението на съда, че нуждите от издръжка на детето са увеличени спрямо 2019 година, като не сочи нито една причина за това, настоящия съдебен състав счита за неоснователни, поради следните съображения:

Неоснователно е искането за назначаване на особен представител на детето Л. Ф. Г., поради противоречие в интересите на детето и неговия законен представител- майката на детето Л. Г., с оглед твърденията за влошени взаимоотношения и противоречия между родителите на Л.. Противоречие в интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК между представляван и представител, са налице, когато в един и същи граждански процес интересите им са противоположни, т.е. когато представляван и представител са насрещни страни по материално правния спор, предмет на делото. В настоящият случай се твърди противоречие между интересите на законните представители на детето, които са неговите родители, което не осъществява хипотезата на чл. 29, ал.4 ГПК.

В производство по чл. 150 СК ищецът следва да докаже, че с влязъл в сила съдебен акт в негова тежест е определена месечна издръжка на ответника в съответния твърдян размер и че трайно съществено са намалели възможностите му да заплаща на ответника месечната издръжка, респ. че трайно съществено са намалели нуждите на ответника от определената месечна издръжка. Тези изменения следва да имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).

В настоящия случай въззивникът-ищец е основал иска си на трайно съществено намаляване на потребностите на детето, тъй като то вече не посещава частната английска 2 детска градина „АВС детски център“, която е посещавало към прекратяване на брака на родителите й, с месечна такса 1260 лв., поради което в споразумението за издръжката, дължима от бащата, е посочена сумата от 630 лв.-половината от месечна такса 1260 лв.

Освен това се твърди и повишаване доходите на майката, като са посочени доходите й за 2020 г., за 2021 г. и за 2022 г., както и обстоятелството, че бащата заплаща месечен наем в размер на 1600 лв.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи и препраща към тях.

Установяване размера на средномесечния размер на разходите за Л. следва да се извърши на база представените по делото писмени доказателства за реално направени от родителите разходи за релевантния период, установени с писмени доказателства по делото, и представлява правен въпрос, както правилно е посочил и пълвоинстанционния съд, като съдът не се нуждае от специални знания в тази насока- касае се за елементарни аритметични операции събиране и деление, неналагащи допускане на експертиза. От предходното определяне на месечна издръжка до настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от близо седем години Л. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за съществуване, а допълнително са възникнали нейни нужди от средства за образование и социално-културно развитие-настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран, но в противоположната на твърденията на въззивника-ищец насока. Соченото увеличение на материалните възможности на майката да участва в издръжката на детето са недоказани- липсват доказателства за възможностите й към определяне на предходната издръжка, изменение на която се претендира, а и твърденията за увеличени доходи касаят период, предхождащ процесния, въпреки, че неправилен е извода на първостепенния съд, че увеличените материални възможности на майката поначало не са основание за изменение на издръжката. Следва да се отбележи, че от текста на утвърденото от районния съд, постигнато между родителите на Л. споразумение по чл. 51 СК, не може да се извлече, че определената издръжка в размер на 630 лв., която бащата се задължава да заплаща, е за дължимата месечна такса 1260 лв. за посещавана от детето към онзи момент частна английска детска градина „АВС детски център“, както се опитва да установи бащата. Напротив-посочено е, че издръжката се дължи до навършване на осемнадесет годишна възраст на детето или до настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Позоваването на въззивника на заплащан от него наем за жилището, в което живее- въпреки представения договор за наем, сключен на 12.06.2023 г., със съдебното решение за прекратяване на брака му, семейното жилище е било предоставено за ползване на бившата му съпруга на 24.06.2019 г., т.е. жилищната му нужда не е нововъзникнало обстоятелство.

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните 3 правни изводи:

Първоинстанционното решение е законосъобразно и обосновано. Доводите в жалбата в тази насока са изцяло неоснователни. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства Първоинстанционният съд е мотивирал липсата на предвидените в закона предпоставки за намаляване размера на определената издръжка, дължима от бащата на малолетното му дете.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, които да разрушават убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на въззивника за присъждане на разноски. Направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски е основателно и съдът й присъжда такива в размер на 511,30 евро-левовата равностойност на 1000 лв.- заплатено адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 107/04.01.2025 г., поправено с решение №13018/03.07.2025 г., постановени по гр. дело № 16923/2024 г. на СРС, ГО, 181 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. Г., гражданин на Р. Гърция, роден на ******** г., за присъждане на разноски, като неоснователно.

ОСЪЖДА Ф. Г., гражданин на Р. Гърция, роден на ******** г., да заплати на Л. Ф. Г., ЕГН**********, действаща чрез нейната майка и законен представител В. Й. Я., ЕГН********** сумата от 511,30 евро- разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4