Решение № 41 от 29.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр. Д., 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Деница Кр. Петрова при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253200600048 по описа за 2025 година И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда №260005 от 09.10.2024г., постановена по н.о.х.д.

№1225/2019г. Районен съд-гр.Д. е признал подсъдимият В. Р. Л., с ЕГН ********** от гр.Д. за ВИНОВЕН, в това, че на 12.09.***г. в гр.Д., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.Й.В., в качеството му на *** на „В.***“ ООД гр.Д., ЕИК ***, със съдалище и адрес на управление в гр.Д. и с това причинил на „В.***“ ООД, ЕИК ***, имотна вреда в размер на 2000лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 във вр. с чл.54 ал.1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, изтърпяването на което, на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за срок от 3/три/ години.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият В. Р. Л., с ЕГН ********** бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 93,84лв. по сметка на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Д. и в размер на 767,97лв. по сметка на РС-гр.Д..

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба 1 от подсъдимия В. Р. Л., с ЕГН **********, чрез процесуален представител, в която се твърди, че постановената присъда е немотивирана, необоснована и не е съобразена с трайно установената съдебна пракитка и правна теория, както и с действащите материалноправни норми.При постановяване на присъдата липсвал задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност по делото.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим не се явява, представлява се от адвокат, назначен за служебен защитник от първата инстанция, който счита първоинстанционното решение за немотивирано и необосновано.Твърди, че присъдата е постановена при липсата на какъвто и да е анализ на цялата доказателствена съвкупност.Видно от свидителските показания практиката във фирмата „А.“ била съответно служителите да боравят с такива ордери.Това, че същият е нямал печат на фирмата, не го прави негоден документ, а бил вид разходооправдателен документ, в който подсъдимият е удостоверил, че е получил сумата.Именно подсъдимият настоявал за издаде такъв разходооправдателен документ, същият предприел нужните стъпки да заяви въпросната поръчка от свид.В. в специализирания софтуер на компанията. Това, че новото дъщерно дружество „А.“ АД, което наследило „А.“ не съхранявало тези данни, а те се съхранявали от 2021г. не означавало, че подсъдимият не е извършил тези стъпки. Не на последно място се сочи, че видно от трайно установената съдебна практика, за да се осъществи състав на престъпление по чл.209 от НК, съответно измамата трябва да е била насочена към физическо лице, а подсъдимият договарял с юридическото лице „В.***“ООД.У подсъдимия липсвал пряк и дори евентуален умисъл.

Представителят на държавното обвинение счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен, законосъобразен, достатъчно добре мотивиран, съобразен с доказателствената съвкупност.В хода на разследването, както и в съдебната и досъдебната фаза, не били допуснати процесуални нарушения, които да могат да бъдат схванати като съществени.Наложеното на подсъдимия наказание било индивидуализирано правилно и било съобразено с всички смекчаващи вината обстоятелства и с процесуалното поведение на подсъдимия.По време на разследването били събрани безспорни и категорични доказателства за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.Установени били всички елементи на престъпния състав.Настоява се първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Д.кият окръжен съд на основание чл.314 ал.1 от НПК извърши изцяло 2 проверка на правилността на атакуваната присъда и като взе предвид доводите, изнесени в жалбата, намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано въз основа на обвинителен акт, с който Районна прокуратура-гр.Д. е повдигнала обвинение на В. Р. Л., с ЕГН **********, за това, че на 12.09.***г. в град Д., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.Й.В. в качеството му на *** на „В.***“ООД-гр.Д. и с това причинил на „В.***“ООД, ЕИК ***, със седалище в гр.Д. имотна вреда в размер на 2 000 лева – квалифицирано като престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Р. Л., с ЕГН **********, заемал длъжността „***“ в „А.“АД /сега „А.“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„***“ №5, назначен с трудов договор №210/18.07.2016г. „А.“АД било официален дистрибутор на автомобили „С.“/л.40 от ДП/.

С допълнително споразумение №135/21.02.***г./л.41 от ДП/ подсъдимият бил преназначен от длъжността „***“ в длъжност „***“, като съгласно длъжностната характеристика за тази длъжност подс.Л. трябвало да организира, ръководи и осъществява дейността по предлагане, промотиране, рекламиране и връзки с клиенти с цел продажба на автомобили/л.37 и сл. от ДП/.

В началото на лятото на ***г. свидетелят В.Й.В. - собственик и *** на „В.***“ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Д., придружаван от сина си М. В. посетил представителството на „А.“ за град Д., което се намирало на главния път за гр.В..В. В. и М. В. се срещнали с подсъдимият В.

Р. Л. в качеството му на търговски представител на фирмата за град Д..Двамата свидетели познавали по физиономия подсъдимия отпреди, тъй като през 2014г., чрез негово съдействие закупили микробус марка „С.“, който сега искали да продадат, за да си купят нов.По този повод свидетелят В. В. заявил пред подсъдимия В. Л. желанието си да закупи нов микробус „С.“, но след като продаде стария.Подсъдимият показал каталог на автомобили и пояснил, че за новия микробус ще трябва да се изчака поне три месеца.Съгласявайки се с тезе условия, свидетелят В. В. избрал микробус с определени характеристики.

След така проведената първоначална среща, подсъдимият Л. посетил няколко пъти свидетеля В. В. в офиса на фирмата му във връзка със закупуването на новия микробус.

3

Междувременно със

Заповед

№50/07.09.***г. трудовото правоотношение на подсъдимия В. Л. с „А.“ АД било прекратено считано от 11.09.***г./л.42 от ДП/.Връчването на заповедта било удостоверено по надлежния ред с подписите на двама свидетели – Т.И.А. и В.Т. В., които декрарирали отказът от получаване и подписване на същата от страна на подсъдимия.На следващия ден обаче - 12.09.***г., подс.В. Л. отново посетил офиса на фирмата „В.***“ООД, като казал на свидетеля В. В., че трябва да бъде направена конкретна заявка за микробуса.На този разговор присъствал и свидетелят М. В., който непосредствено възприел постигнатите между страните договорки.Подсъдимият носел лаптоп, в който вписал параметрите и характеристиките за автомобила, който свидетелят В. желаел да поръча и казал, че ще му донесе заявката на хартиен носител.При тази среща станало ясно, че свидетелят В. скоро е продал стария си микробус и разполага с първоначален капитал.При това положение подсъдимият поискал от свидетеля да заплати като капаро за поръчката сумата от 2 000/две хиляди/лева.Свидетелят В. имал в наличност посочената сума и решил да заплати поисканото от подсъдимия капаро.Подсъдимият приел сумата от 2000 лв. в брой, като за получаването на същата попълнил квитанция към приходен касов ордер от кочан с приходни касови ордери, който носел със себе си.Подсъдимият изписал собственоръчно името на фирмата, която представлява - „А.“АД, датата, основанието, сумата, която получил в размер на 2 000 лева.Това било последното посещение на подсъдимия в офиса на дружеството на свидетеля В. В./копие от квитанция – л.84 от ДП/.

След като няколко месеца не постъпило обаждане от подсъдимия, свидетелят М. В. решил да отиде до представителството на „А.“ АД, за да провери какво става с поръчката.Така свидетелят М. В. установил, че подсъдимият Л. от два месеца не е служител на фирмата, а базата била собственост вече на „А.“АД, които от своя страна били официалният представител за град Д. на „А.“АД – представител на „С.“ за Б..

Свидетелят В. В. търсил многократно подсъдимия Л. на посочения от него телефон за контакт, но така и не успял да се свърже с него.

Тези обстоятелства станали причина на 19.02.2018г. свидетелят В. да депозира жалба до Районна прокуратура-гр.Д./л.22 от ДП/.Наред с това В. предприел и действия по образуване на изпълнително дело против подсъдимия.В хода на досъдебното производство подсъдимият възстановил сумата от 2 000 лева на свидетеля В./л.59 от ДП/.

Описаната фактическа обстановка била безспорно установена от 4 приетите и приложени към делото по надлежния процесуален ред писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Т.И.А., В.Т. В., К.Х.М., В.Й.В., М. В. Й. Д. К. К., И.Д.И., А.Р.П. и Р.Д.К., правилно и законосъобразно кредитирани от районния съд като правдиви, еднопосочни и безпротиворечиви.

По отношение авторството на подписа, изпълнен в процесната квитанция към приходен касов ордер от 12.09.***г., в хода на ДП била изготвена Експертна справка №17/18.04.2018г., според която положеният подпис в графа „получил сумата“ е изпълнен от В. Р. Л., ЕГН **********/л.33 от ДП/.В хода на ДП била назначена и изготвена графическа експертиза № 59/11.06.2018г., според която ръкописният текст и положеният подпис в графа „получил сумата, касиер“ в представената за изследване квитанция към приходен касов ордер от 12.09.***г., издадена от „А.“АД са изпълнени от В. Р.

Л./л.107 от ДП/.В хода на съдебното следствие била назначена и графическа експертиза №55/01.08.2023г.Съобразно заключението на вещото лице ръкописният текст и положеният подпис в графа „получил сумата, касиер“ в представената за изследване квитанция към приходен касов ордер от 12.09.***г., издадена от „А.“АД са изпълнени от В. Р. Л./л.299 от том ІІ на НОХД/.

От показанията на редица свидетели се установява, че дружеството „А.“ АД нямало установена практика, служителите да посещават клиентите в техните офиси и да вземат пари на ръка, респ. да издават приходни касови ордери. От контактите си с новия представител на „С.“ за Б. - „А.“ АД, свидетелят В. В. разбрал, че във фирмата няма практика служителите да посещават клиента в офисите им, респ. да вземат пари на ръка. Трябвало да му се предостави фактура от фирмата, по която той да плати суми по банков път, а не да дава пари на ръка/л.57 и следващите от ДП/.В същата насока са и показанията на свидетелите М. В. Й., И.И. и А.Р.П./л.61 от ДП; л.71 от ДП и л.95 от ДП/.

Според показанията на свидетелката Т.А. процесната сума от 2000лв. не била отчетена и в касата на дружеството/л.67 и следващите от ДП/.Самият подсъдим в обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство, заявява, че не успял да отчете получената от св. В. сума от 2000лв. в касата на дружеството/л.49 от ДП/.

От показанията на свидетелите В. В. и И.И. става ясно, че обвиняемият Л. спрял да ходи на работа няколко месеца преди да бъде издадена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение/л.73 и следващите от 5

ДП/.Това е била и причината да бъде освободен от работа.Според свидетеля В., подсъдимият е бил неоткриваем месеци наред /преди да сключи сделката със свидетеля В./, като лично е ходил до дома му да го търси, но без резултат.В този смисъл са показанията на И.Д.И. и показанията на свидетеля Р.Д.К., прочетени на основание чл.281 ал.4 във вр. с чл.281 ал.1 т.1 и т.2 предл.“последно“ от НПК.

В хода на съдебното следствие била назначена и изготвена компютърнотехническа експертиза №38/10.10.2023г., според която от извършената проверка било установено, че към 01.01.2021г. не е налична информация за направени заявки, прекратени заявки, отменени заявки към „А.“АД за автомобили през месец септември ***г.В базата данни към 01.01.2021г. не са налични сведения за клиент с фирмено наименования „В.-***“ООД, както и за клиент В.Й.В., които да са направили заявка през септември ***г. за МПС Ситроен Джъмпер/л.330 от том ІІ на НОХД/.