Решение № 601 от 08.05.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1062/2024
- Вид
- Решение № 601
- Подписан
- 08.05.2024
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25а · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 601 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Бранимир В. Василев
Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501062 по описа за 2024 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Н. С. К. ЕГН ********** от ***, против отказа на ЧСИ К. П. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив, обективиран в разпореждане изх. № 16091/14.02.2024г. по изпълнително дело № 20118240401622, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението Н. С. К. ЕГН ********** от гр.***за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода 30.08.2011 г. – 22.07.2015 година, когато не са поискани от взискателя да се извършат никакви изпълнителни действия и не са извършвани от ЧСИ служебно такива действия. Иска се прекратяване на делото поради настъпила перемпция.
Въззиваемият взискател «ЕВН България Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив намира жалбата за неоснователна и иска същата да се остави без уважение. Претендира разноски по делото 100 лева за юрисконсилтско 1 възнаграждение.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано на 30.08.2011г. под номер 20118240401622 по писа на ЧСИ К. П. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя ЕВН България Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив по представен изпълнителен лист от 14.07.2011г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №6604/25.5.2011г. по гр.д.№ 9201/2011г. на Районен съд Пловдив, с който С. Й. А. е осъдена да плати на взискателя сумата от 882,33 лева за доставена топлинна енергия, ведно с обезщетение за забавата, законната лихва и разноските по делото.
Видно от разпореждане на ЧСИ К.П. от 10.05.2023г., което е обективирано върху удостоверение за наследници на Р. А. К. /л.97/ Н. К. е била конституирана като длъжник по делото, като наследник на Р. А. К., която от своя страна е била конституирана като длъжник по делото в качеството на наследник на С. Й. А. на 07.02.2016г. /л.31/. На 22.07.2015 година е постъпила молба от взискателя ЕВН България Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив до ЧСИ П. за предприемане на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжниците по делото.
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 се дава отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната 2 н а ППВС № 3/18.11.1980 г. , извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
ОСГТК на ВКС приема, че следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. ВКС приема с тези мотиви, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо посочения от жалбоподателката период в който е настъпила перемпцията 30.08.2011 г. – 22.07.2015 година, не може да се тълкува по правилото посочено в т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради действието в този период на задължителното тълкуване дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г. В това ППВС от 1980 година се приема, че изпълнителният процес по ГПК е също съдебен процес. Той е част от гражданския процес, каквато част е и предшестващият го исков процес.
Там се приема, че по р а д и горното тълкуване не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече. Тази правна логика е точно обратната на тази послужила за обосноването на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. Ето защо т.10 на посоченото ТР на ВКС ще има задължителна сила само след датата на неговото приемане – 26.06.2015г., а сочения двугодишен срок в нашият казус е извън този времеви обхват. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Обжалвания отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен и следва да се потвърди от съда.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК на взискателя «ЕВН България Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив, за писмен отговор даден от юрисконсулт П. П., следва да се присъдят разноски по чл.37 от ЗПП и чл.25а от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 50 лева.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ К.П. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив, обективиран в разпореждане изх. № 16091/14.02.2024г. по изпълнително дело № 20118240401622, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението Н. С. К. ЕГН ********** от гр.***за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. К. ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес *** да заплати на «ЕВН България Топлофикация» ЕАД, *** сумата от 50 лева за разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4