Решение № 371 от 02.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Калин Калпакчиев

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200476 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 от НПК по касационна жалба на адвокат Е. Й., защитник на подсъдимия Д. Г. К., срещу решение № 7/31.03.2026 г. на Военно-апелативен съд, постановено по ВНОХД № 2/2026 г. по описа на същия съд, с което е потвърдена присъда № 8/06.11.2025 г. по НОХД № 81/2025 г. по описа на Военен съд-София.

В касационната жалба се релевират оплаквания, че присъдата (очевидно се има предвид въззивното решение) е постановена в нарушение на закона и са допуснати съществени процесуални нарушения. В подкрепа на тези оплаквания са развити доводи в следните насоки:

- При формиране вътрешното убеждение на съда са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

- В нарушение на чл. 305, ал.3 от НПК доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност.

- Пренебрегнати са нарушения на Наредба №1/2017 г. при извършване на проверката за употреба на алкохол от подсъдимия - че неясно защо се приема, че К. е отказал да бъде изследван и по двата варианта при положение, че никой не му е предложил изследване с доказателствен анализатор; че в същото време е категорично доказано, че няма доказателство за техническата годност на дрегера в съответствие с чл. 38 от Закона за измерванията; че липсва основание по чл. 4 от Наредбата за извършване на проверка, още повече, че от показанията на свидетелите М. и С. се установява, че подсъдимият е имал нормално поведение; че без обсъждане са оставени и показанията на свидетелите, присъствали на банкета, които до един не установяват 1 някакво повлияване на К. от употребени алкохолни напитки.

- По отношение приложението на чл. 13 от НК ВАпС приема, че К. е бит недостатъчно, за да се счете, че е следвало да защити живота и здравето си, но че това се разминава с показанията на св. И., който установява, че цяла група се е стоварила върху подсъдимия. В тази връзка като разминаващи се с елементарната житейска логика се определят доводите, че около полунощ е можело извън населено място да се намери такси или близък човек, които да закарат К..

- В мотивите въобще не е обсъждано възможното приложение на чл. 9, ал.2 и чл. 55 от НК.

По тези съображения и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК се отправя молба до ВКС да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане.

В заседанието пред ВКС адвокат Е. Й., защитник на подсъдимия Д. К., настоява да се уважи жалбата. В тази връзка отново поставя на вниманието на ВКС изложените вече в сезиращия документ съображения в подкрепа на релевираните оплаквания. В допълнение към тях като аргумент за приложението на чл.9 ал.2 от НК посочва, че поведението на подсъдимия с нищо не е говорило за повлияване от употреба на алкохол; че е управлявал съвсем нормално автомобила; че се касае за късен час през нощта, когато няма никакво движение на автомобили и хора по улиците. Изтъква също, че макар при обсъждане на наказанието въззивният съд да е отчел, че първоинстанционният е пропуснал няколко смекчаващи обстоятелства, това не е дало отражение на изводите му, доколкото наказанието е останало същото. В заключение моли да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.

Подсъдимият Д. К. изразява съгласие със заявеното от защитника си, а в последната си дума моли да се уважи жалбата.

Представителят на ВКП изразява становище, че основните доводи в жалбата са развивани и пред въззивната инстанция, която надлежно им е отговорила. Счита за неоснователни оплакванията за допуснати нарушения на Наредба № 1/2017 г., както и че извършеният анализ на доказателствените материали е задълбочен и убедителен. С оглед на това пледира обжалваното решение да се остави в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и изложените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 8/06.11.2025 г. на Военен съд-София, постановена по НОХД № 81/2025 г. по описа на този съд, подсъдимият Д. Г. К. е признат за виновен в това, че на 06.12.2024 г. около 00.55 часа, в /населено място/, /област/,, по ул. /улица/ пред /номер/ с посока на движение към ул. /улица/, управлявал МПС – собствения си лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с рег. № /рег. номер/ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.48 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл.54 от НК е осъден на наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години, както и на наказание глоба в размер на 200 (двеста) лв.

С присъдата на основание чл.343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК подсъдимият Д. Г. К. е лишен от право по чл. 37, ал.1, т.7 от НК – да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като е приспаднато 2 времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

Със същата присъда на основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнет в полза на държавата лек автомобил марка /марка/, модел /модел/, с рег. № /рег. номер/, собственост на Д. Г. К..

Срещу така постановената присъда са били подадени въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. Г. К. - адв. Й. - и въззивнен протест от прокурор при ВОП-София, като по тези иницииращи документи пред Военно-апелативния съд е било образувано ВНОХД № 2/2026 г. Същото е приключило с постановяването на атакуваното пред касационната инстанция въззивно решение № 7/31.03.2026 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт на апелативен съд.

Въведените в жалбата оплаквания са относими към касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Приоритетно следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати процесуални нарушения, тъй като евентуалното наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а това би препятствало обсъждането на неговата материалноправна законосъобразност.

Възражението, че въззивният съд в нарушение на чл. 305, ал.3 от НПК не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, е несъстоятелно. На първо място, неуместно е позоваването на чл. 305, ал. 3 от НПК, поради това, че правилата в посочената разпоредба са приложими единствено в случаите на нова въззивна присъда (чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК). Затова, само когато постановява нова присъда, второинстанционният съд следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 305 от НПК, тъй като на практика при тази хипотеза встъпва в правомощията на първоинстанционния съд. В настоящия казус апелативният съд е постановил решение, поради което приложими за неговото съдържание се явяват правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК, а не тези на чл.305 ал.3 от НПК. На следващо място, в случая нарушението на чл. 305, ал. 3 от НПК се претендира като последица от необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Но доколкото разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК не вменява задължение за обсъждане на всички доказателства и доказателствени източници в тяхната съвкупност, а задължение за проверка и анализ на противоречивите доказателствени материали, то оплакването за нарушение на чл.

305 ал.3 от НПК неуместно е обвързано с оплакване за необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност.

Твърдението, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност, в същността си обосновава претенция за неизпълнение на произтичащото от чл. 107 ал.5 от НПК задължение на съда да подлага на внимателна проверка всички събрани доказателства и на практика би било обвързано с възражение, че при формиране вътрешното убеждение на съда са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което пък би обосновало претенция за нарушение на чл.14 ал.1 от НПК (вътрешното убеждение обективно произтича от доказателствените материали и се основава на тяхната оценка, която не трябва да е произволна, а да е изградена върху всички доказателства, събрани и проверени на основата на обективно и всестранно разследване по реда на НПК и оценени поотделно 3 и в тяхната съвкупност съгласно правилата на логиката и закона).

Но в случая липсват надлежно аргументирани възражения в тази насока (за нарушения на чл. 107, ал. 5 и чл. 14 ал.1 от НПК). Не се сочи кои точно доказателства не са обсъдени и не са подложени на внимателна проверка или кои доказателствени материали са изопачени и превратно интерпретирани; не се сочи дали са ползвани материали, които не са събрани проверени по реда на НПК, респ. дали съдът се е позовал на материали, които не се намират по делото. По начина, по който е формулирано, коментираното оплакване (че доказателствата по делото не са обсъдени в тяхната съвкупност) се явява напълно декларативно и ненадлежно конкретизирано съгласно изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК, поради което не съставлява годно основание за касационна проверка. Съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК ВКС се произнася единствено по възведените оплаквания, които трябва да са уточнени, за да означат ясно рамките на касационната проверка. А след като относимите нарушения при оценката на доказателствените материали, изпълващи съдържанието на обсъжданото оплакване, не са изрично конкретизирани и не е ясно посочено в какво точно се изразяват, касационната инстанция обективно е лишена от възможност да даде мотивиран отговор на това възражение, защото няма задължение да го предполага и тълкува, респ. няма правомощие по свой почин и по собствено усмотрение да замести тази непълнота.

Но въпреки това и извън гореизложеното следва да се отбележи, че при касационната проверка не са констатират процесуални нарушения, които да опорочават установяването на приетите от контролирания съд факти. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.14 ал.1 и чл. 107 ал.5 от НПК. Изводите му относно възприетите фактически положения и виновността на подсъдимия се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства и на задълбочен анализ на всички събрани доказателствени материали, проверени и оценени поотделно и в тяхната съвкупност. Доказателствените източници са изследвани в пълнота, без да е игнориран някой от тях. Съдържанието им не е изопачено. Не е налице превратно, едностранчиво и/или тенденциозно обсъждане на приобщения доказателствен материал, в т.ч. и чрез избирателно кредитиране само на доказателствени средства, обслужващи и подкрепящи обвинителната теза. Напротив, от мотивите на атакувания съдебен акт е видно, че въззивният съд е обсъдил и доказателствата, подкрепящи защитната теза на подсъдимия – съдържащи се най-вече в обясненията на подсъдимия, които са били подложени на процесуално издържана проверка за достоверност (която на свой ред не подлежи на касационен контрол). Всички доказателствени материали, на които се е позовал въззивният съд, са проверени по надлежния процесуален ред.

Вътрешното убеждение на съдебния състав при оценката на доказателствата е мотивирано с ясни, съдържателни и логични аргументи. Освен това от залегналите в мотивите на атакувания съдебен акт съображения е видно, че въззвният съд е анализирал и всички възражения на подсъдимия и защитата му относно оценката на доказателствата. С оглед на изложеното се налага извода, че процесът по оценка на доказателствената съвкупност е законосъобразно осъществен от ВоАпС, поради което не са налице пороци в доказателствената му дейност, които да дават основание за съмнителност на установената фактология.