Протокол № 650 от 28.04.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 650 гр. Варна, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500208 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:07 часа се явиха:

Въззивницата Х. А. А., редовно и своевременно призована, явява се лично, представлява се от адв. П. В., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата П. А. Д., редовно и своевременно призован, явява се лично, представлява се от адв. М. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Адв. В.: Моля да се даде ход.

Адв. П.: Моля да дадете ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е образувано по предявени от Х. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Г. С." № **, ет. *, ап. **, срещу П. А. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.

„Г. С." № **, ет. *, ап. *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата следните суми:

1.) сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, уронване на достойнството и честта й, извършени чрез отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас, замерване с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната щора от ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.05.2021 г. до 1 окончателното изплащане на сумата;

2.) сумата от 6 400 лева /шест хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да отдава под наем почасово /от 8.00ч. до 20.00ч./ паркомясто № 4, собствено на ищцата, находящо се в гр. В., ул. „Г. С." № **, за периода от 03.03.2022 г. до 18.11.2024 г., изчислени като 640 дни по 10 лева на ден, причинени вследствие на гореописаните противоправни действия на ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;

3.) сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от невъзможността да ползва паркомястото, включващи разходи за паркиране в „синя зона", губене на време и гориво за периода от 03.03.2022 г. до 18.11.2024 г., изчислени като 1000 дни по 10 лева дневно, причинени вследствие на гореописаните противоправни действия на ответницата, ведно със законната лихва от датата на увреждането– 03.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковете се основават на твърдения, че на 21.04.2021 г., по силата на нотариален акт № 135, том 2, рег. № 2460, дело № 304, издаден от нотариус А. Г. с район на действие ВРС под № *** на Нотариалната камара, е придобила собственост върху паркомясто № 4 с площ 14 кв.м. и 2,54 кв.м. идеални части от дворно място с идентификатор ***, находящо се в гр.

В., ул. „Г. С." № **. Паркомястото представлява външно място за паркиране в открит паркинг, в незастроената част от дворното място на жилищна сграда, съгласно съдебно решение № 1979/29.04.2015 г. на ВРС, Гражданска колегия, 23 състав по гр.д. № 3129/2015 г., одобрен инвестиционен проект и строителни документи.

Ищцата твърди, че след придобиването на собствеността е започнала да ползва паркомястото, но е била възпрепятствана от живущи в сградата, като най-активна е била ответницата П. А. Д.. Според ищцата на 14.05.2021 г. ответницата влязла в паркомясто № 4, крещяла, обвинявала я, че нотариалният акт е фалшив, заплашвала да спука гумите на автомобила й, ако паркира в паркомястото. Твърди се, че впоследствие ответницата хвърляла яйца по автомобила на ищцата и този на баща й, показвала среден пръст и заплашвала със съд. Ищцата твърди, че поради системните действия на ответницата е била принудена да монтира ловен фотоапарат, за да установи кой хвърля яйца по автомобила. Скоро след това твърди, че ответницата влязла с чувал на главата във вътрешния двор, където е монтирана камерата, за да я саботира. Ищцата твърди, че ответницата имала дистанционно от ролетната щора за влизане в паркомястото и я контролирала, което довело до страх в нея да не бъде наранена при преминаване. Ограничаването на достъпа й до паркомястото наложило да паркира на други места в синя зона, което довело до твърдените имуществени вреди.

Ищцата твърди, че всички тези действия на ответницата са довели до сериозно влошаване на психичното й състояние, изразяващо се в постоянен стрес, тревожност, нарушения на съня, рязко наддаване на тегло с около 20 килограма, чувство на унижение и уронване на достойнството. Поради това е била принудена да напусне жилището си и да се изнесе в друг район на града.

Твърди, че действията на ответницата са извършени на датите 21.04.2021г., 14.05.2021 г., в средата на юни 2021г. и края на септември 2021г., като от момента на инцидентите не е стъпвала в паркомястото. Заради невъзможността да ползва паркомястото е била принудена да паркира в синя зона, както и да обикаля в търсене на място за паркиране, което й е отнело време и е станало причина за допълнителен разход за гориво. Това й е причинило имуществени вреди, както следва: а) Разход за гориво (3.00 лв./ден): Ищцата управлявам Toyota RAV4 (дизел), като в търсене на алтернативно място в района се налага дневен пробег от средно 7.5 км. При специфичното градско каране (нисък ход, маневри), разходът е 20л./100км. (или 1.5 л. за 7.5 км). При средна цена на дизела от 2.00 лв./л., разходът е точно 3.00 лв. на ден. б) Загуба на време (5.00 лв./ден): Всекидневното обикаляне средно по 45 2 мин. на ден й отнело пряко от академичните ангажименти като студент, участие в университетски състезания и доброволческа дейност с деца. в) Разход за „Синя зона" (2.00 лв./ден): Ищцата твърди, че е ползвала единствено режим на „Синя зона". Поради невъзможност да паркира на собственото си място в район „Г.", била принудена да заплаща за престой там, а отделно и в района на ВВМУ „Н. Й. В.", където учи. Въпреки че университетът е само на 10 минути пеша от паркомястото й, тя била принудена да се придвижва с автомобил между две различни подзони на „Синя зона" и да плаща такси за престой, средно по 2.00 лв. на ден.

Освен това твърди, че е била лишена от възможността да отдава под наем паркомястото, поради което претендира и обезщетение за пропуснати ползи, както следва: била лишена от възможността да отдава паркомястото за почасово ползване (8:00 - 20:00 ч.) на служители и клиенти на близките търговски обекти (салони за красота и медицински кабинети) в район „Г."' за периода от 03.03.2022 г. до 18.11.2024 г. Претенцията обхваща 640 работни дни при пазарна цена от 10.00 лв. на ден наемна цена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата П. А.

Д., чрез процесуалния й представител адв. М. П.. Ответницата оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва да е извършвала твърдените от ищцата действия. Твърди, че един единствен път е контактувала с ищцата, като това е било през юли или август 2021 г., когато я е попитала на какво основание паркира във вътрешния двор на кооперацията, тъй като множество съседи се обърнали към нея с въпроса кой е непознатият човек, който паркира там. Твърди, че при този разговор е поискала от ищцата да се легитимира и да покаже документ за собственост, но ищцата започнала да крещи и да се обажда на телефона. Ответницата твърди, че след това се оттеглила и се обадила на домоуправителката, за да установи кой е собственик на паркомястото. Ответницата категорично отрича да е хвърляла яйца по автомобила на ищцата или този на баща й, да е показвала среден пръст, да е заплашвала ищцата или да е саботирала каквато и да е камера.

Отрича да има или да е ползвала дистанционно от ролетната щора към вътрешния двор и да е контролирала достъпа на ищцата до паркомястото. Твърди, че дистанционното се намира само при председателя на Управителния съвет на етажната собственост М. А. и никога не е било предоставяно на нея. Ответницата твърди, че на 06.01.2022 г. е подала сигнал на тел.

112, защото в вътрешния двор на етажната собственост се намирали непознати мъже, извършващи някакви дейности, без съгласието на съсобствениците. Обяснява, че е изпитала страх и затова е потърсила помощ от органите на реда. След това установила, че лицата са монтирали ловен апарат, като едното от тях е баща на ищцата. Относно собствеността на паркомястото, ответницата посочва, че никой от етажните собственици не е бил уведомен, че ищцата е станала собственик на идеални части от дворното място. Твърди, че на 10.12.2017 г. на общо събрание на етажната собственост, проведено при представителство от 85% идеални части, е взето решение вътрешният двор да не бъде ползван за паркиране. Заявява, че не се установява по какъв начин действията на ответницата са възпрепятствали ищцата да ползва паркомястото си, тъй като никога не е ограничавала достъпа й. Ответницата оспорва основанието и размера на претендираните неимуществени вреди, като твърди, че не са налице противоправни действия от нейна страна, не е доказана причинно-следствена връзка между евентуални действия и претърпените вреди. Оспорва и имуществените вреди, тъй като не са представени доказателства за разходи за паркиране в синя зона, за гориво или за други разходи. Оспорва и пропуснатите ползи, тъй като не е доказано, че е имало реална възможност паркомястото да бъде отдадено под наем и не е доказан размерът на евентуалния наем. Отправя искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в производството.

Адв. В.: Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбата, възразяваме против 3 насрещната жалба.

Адв. П.: Нямам възражение по доклада. Поддържам подадената от мен въззивната жалба и оспорвам депозираната от колегата въззивна жалба.

СЪДЪТ дава възможност на въззиваемата страна да изрази твърдение и оспорване по отношение на уточнителните молби от 24.02.2026 г. и 11.03.2026 г., дадено и с определение от подготвително заседание.

Адв. П.: Оспорвам изложеното в тях. Оспорвам, че на посочените дати доверителката ми е била в контакт с Х. А.. Същата не е извършвала сочените в уточнителните молби и в исковата молба действия. В тази връзка съответно ще направя искане по доказателствата.

СЪДЪТ докладва молба вх. № 13172/22.04.2026 г. от въззивницата, с която се иска да бъдат допуснати двама свидетели при условия на водене за установяване неправомерните действия на насрещната страна и обстоятелствата, свързани с невъзможността да се ползва процесното паркомясто и принудата да се ползва синя зона, както и искане да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза за установяване на имуществените вреди, които са подробно описани.

Адв. П.: По отношение на гласните доказателства се противопоставям, доколкото такива бяха допуснати точно по тези въпроси пред Районен съд-Варна и съответно беше разпитан такъв свидетел.

Във връзка с уточненията си днес, СЪДЪТ връчва препис от молбата на адв. П..

Адв. В.: Аз ще направя една реплика на колегата. От гледна точка, че в първоинстанционния съд доста респективно състава подходи макар, че исках повече свидетели. Тогава поисках трима свидетели и щяха да се докажат всички обстоятелства.

Първоначално в отговора насрещната страна/ответницата имаше също претенция за трима, но после не знам защо се съгласи на един свидетел, което ограничава нашата страна да докажем обстоятелствата, за които претендираме в исковата молба. От гледна точка на това, че бяха пренебрегнати тези наши искания, затова поставям въпроса допълнително, тоест във въззивната инстанция да се разпитат двама свидетели за тези неща. А експертизата, тъй като и в проекто-доклада и в определението се посочва, че не сочим доказателства за тези обстоятелства за наема, за неща описани на страница 9, затова искаме такава експертиза.