Решение № 276 от 25.06.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 735/2025
- Вид
- Решение № 276
- Подписан
- 25.06.2025
- В сила
- 15.07.2025
- Състав
- Венцислав Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 ал.1 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 276 гр. Русе, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200735 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. Г. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 25-1085-000744 / 31.03.2025г. на Началника на група към Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушения по чл.40 ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.2 т.11 от същия закон му било наложено наказание “глоба” в размер на 20 лв. Отделно от това на жалбоподателя е наложено наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушения на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2025г. около 17,41 ч. жалбоподателят управлявал собствения си л.а.“Ауди – А -4“ с ДК№ ВТ 52 21 МВ на паркинг, прилежащ към бл.“Тича“в гр.Русе . При движението си на заден ход той съвсем леко закачил паркиран зад него л.а. „Шевролет Каптива“ с ДК№ Р 36 97 ВК. Доколкото усетил удар, жалбоподателят слязъл и огледал своя и чуждия автомобил и като преценил ,че няма никакви вреди и по двата се отдалечил от местопроизшествието. Към момента на удара атмосферните условия били силно влошени – валял сняг и пътната настилка била силно заснежена. Впоследствие по камери за видеонаблюдение, собственикът на другия автомобил разбрал кой е другият участник в настъпилото ПТП и сигнализирал Сектор „Пътна полиция“ гр.Русе. Въз основа на това и по регистрационния номер на автомобила му жалбоподателят бил издирен, като за констатираното нарушение св.П. А. му съставил АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил горепосочените наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на 1 настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице, което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон за всяко от административните нарушения. Неправилността се изразява в това, че се касае за маловажен случай и то по отношение и на двете нарушения.
Първото нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП съдът намира ,че е доказано по несъмнен начин. В тази връзка само следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва по никакъв начин това нарушение, като в съдебно заседание изрично заявява, че не оспорва фактическите констатации в АУАН и не държи на разпита на актосъставителя в съдебно заседание. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, съобразно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. При това положение АНО правилно е ангажирал отговорността му по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП.
Същото важи и по отношение и на второто извършено нарушение от жалбоподателя, което той също не оспорва по никакъв начин. След настъпилото ПТП с материални вреди за него е възникнало задължение да окаже съдействие за установяването им, като изборът как да стане това законодателят е предоставил на участника в ПТП, вкл. и по невъзможност да се установи контакт със собственика
/ползвателят на другия автомобил е следвало да сигнализира на ЕЕН 112. Доколкото той не е сторил това и е бездействал при правно задължение за действие съдът намира, че правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността му за нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, налагайки му двете горепосочени кумулативни наказания.
От представеното по делото протоколно определение № 147/27.05.2025г. на Русенския Окръжен съд, влязло в сила на 05.03.2025г. се установява, че предоставянето на родителските права и на двете малолетни деца на жалбоподателя е предоставено именно нему и в този смисъл той действително се явява самотен родител, върху който изцяло е легнало задължението за грижата и издръжката им. От тази гл.т. съдът намира ,че наказанието ЛПУМПС, дори и в минималния размер от
1 месец по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП би се явило прекомерно тежка санкция за него именно в контекста на ежедневните грижи за децата, които безусловно изискват ползването на автомобил. Друг мотив на съда за приложението на чл.28 от ЗАНН е обстоятелството, че извършените нарушения изцяло съответстват на критериите, възведени в § 1 т.4 от ЗАНН, тъй като е налице незначителност на вредните последици и с оглед на горепосоченото смекчаващо отговорността обстоятелство в сравнение с типичните нарушения от този вид. Отделно от това следва да се посочи, че причинените вреди на увредения автомобил „Шевролет Каптива“ с ДК№ Р 36 97 ВК са с много нисък интензитет, защото на практика са едва забележими, т.е. изключително незначителни и освен това нарушението е извършено при силно заснежена пътна настилка, което е допълнителен и много съществен фактор за настъпване на ПТП.
При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, а нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН ,съдът
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-1085-000744 / 31.03.2025г., издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -гр.Русе, с което на К. А. Г., ЕГН:
********** са му наложени административни наказания „глоба„ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП (пункт 1) и „глоба„ в размер на 80 лв. и “ЛПУМПС“ за срок от 1 месец за нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП (пункт 2).
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. А. Г. с ЕГН **********, че при извършване на други административни нарушения от същия вид, представляващи маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на този съдебен акт, за тези други нарушения ще му бъдат наложени административни наказания.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3