Решение № 2196 от 16.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2196 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. АНГ. Д. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. АНГ. Д. Административно наказателно дело № 20211110211476 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. СТ. З. срещу наказателно постановление /НП/ № 18-4332-009948/30.05.18 г., издадено от началник отдел към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 137е от ЗДвП, на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 /десет/ лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, както и за противоречие с материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила. Изразява се несъгласие с възприетите фактически констатации. Твърди се, че поради задвижващия си механизъм процесното превозно средство не подлежало на 1 регистрация, а за управляването му не било необходимо притежанието на СУМПС. Застъпено е становище за недостоверност и неправилно отчитане концентрацията алкохол в кръвта от страна на използваното техническо средство, както и на осъществените химическо и медицинско изследване от лекар - специалист. Претендира се отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна О „ПП“ – СДВР, редовно призована, не се представлява и не изразява становище.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.05.2018 г. около 02:50 часа в гр. София жалбоподателят В. СТ. З. управлявал мотопед „Ксинри ЕМ 37” с ДК № С 9189 Р, собственост на търговско дружество „А. Е А.“ ЕООД в гр. София, по бул. „К.Д.”, с посока на движение от ул. „Г. С. Р.” към бул. „К. М. Л.” без поставена защитна каска и пред Президентството на Република България нарушил пътна маркировка „М-15“, осъществявайки ляв завой и навлизайки в посока бул. „Ц.О.“. Същият бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР,в хода на която бил тестван с техническо средство „Д. А. 7510“ с № 0206. Пробата с № 6278 отчела положителен резултат от 0.88 промила концентрация на алкохол в кръвта. Освен това при проверката водачът не представил свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. На водачът бил издаден талон за изследване № 0014952. Извършеното химическо изследване на пробата кръв, взета от него, отчело наличието на 0.83 промила етилов алкохол.

Свидетелят П. Т. П. на длъжност младши автоконтрольор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ съставил акт № 441450/05.05.2018 г. за установяване нарушенията на жалбоподателя за несъобразяване с разпоредбите на чл. 6, т.

1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 137е от ЗДвП. Актът бил съставен на база докладна записка от свидетеля Г. В. Г. – старши полицай към О „ОП“ към СДВР, а нарушителят удостоверил запознаването с акта със собственоръчното поставяне на подписа си. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Д. и Г., а жалбоподателят не вписал възражения.

Въз основа на горепосочения АУАН, от страна на Тенчо Иванов Тенев на длъжност началник отдел към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, било издадено атакуваното наказателно постановление с № 18-43322 009948/30.05.2018 г., с което за установените нарушения на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

1. За извършеното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лв.;

2. За извършеното нарушение на чл. 137е от ЗДвП на основание чл. 183, ал.

4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв.;

3. За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца;

4. За извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 /десет/ лв.;

5. За извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10.00 /десет/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – Уведомление от О „ПП“ към СДВР с УРИ № 43320-104051/09.10.2020 г. , Заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на СДВР за преназначаване на държавни служители, Заповед № 812147/16.01.2015 г. на МВР, Талон за изследване № 0014952 от 05.05.2018 г., Протокол за химическо изследване № 448/08.05.2018 г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол от 05.05.2018 г., Резултат от полеви тест за концентрация на алкохол в кръвта посредством дрегер от 05.05.2018 г., Докладна записка от Г. В. Г. относно извършена проверка, Докладна записка от К. Й. относно извършена проверка, Докладна записка от П. Кръстева относно извършена проверка, Пълномощно за представителство на В. СТ. З., Справка картон на водач В.

СТ. З., Удостоверение от СДВР с рег. № 513р-78256/17.09.2018 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, Удостоверение от СДВР с рег. № 513р30302/13.04.2021 г. и Пълномощно за осъществяване на процесуално представителство на Л. Т. К. – началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, както и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П. и Г..

Съдът кредитира показанията на свидетелите. Същите са лаконични, но достатъчни при съвкупна оценка заедно с писмените материали по делото да установят фактите от значение по делото. Поради липсата на противоречия в доказателствения материал по делото подробното му обсъждане е ненужно.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са 3 следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от лице, действало в кръга на своята компетентност. От приобщеното по делото Удостоверение с рег. № 513р-30302/13.04.2021 г. е видно, че със Заповед № 513з-5070/21.07.2015 г. младши инспектор П. Т. П. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор II степен в 02 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“ към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи. От горното следва закономерния извод за редовно съставен АУАН от гледна точка на компетентността на актосъставителя.

Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, не намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната м у . Следователно наказателното постановление не страда от формални пороци, обуславящи неговата отмяна, и следва да бъде разгледано по същество. Доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни и бланкетни.

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно разпоредбата на чл.

42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушенията са описани достатъчно ясно и точно, като словесното и цифровото им описание не оставя съмнение какви деяния са вменени на жалбоподателя.

От материалноправна страна съдът намира следното:

Жалбоподателят е направил възражение, свързано с категоризацията на управляваното от него превозно средство, което касае съставомерността на всички нарушения. От наличните доказателства, разгледани в съвкупност с показанията, дадени в хода на съдебното следствие, може да се направи изводът, че извършителят на съвкупността от нарушения е участвал в движението посредством управлението на мотопед „Ксинри ЕМ 37” с ДК № С 9189 Р, собственост на търговско дружество „Адженти Е Адженти“ ЕООД, който предвид техническите си характеристики попада в категорията „мотопед“, описана в §6, т. 14 от Допълнителните разпоредби към Закона за движението по пътищата. Дефиницията, дадена на този тип превозно средство е „дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h“. Съгласно Приложение I към Регламент (ЕС) № 168/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни 4 средства, използваното превозното средство представлява леко двуколесно моторно превозно средство от категория “L1e”, характеризиращо се със следните общи критерии за класификация: две колела и задвижване с двигател с обем ≤ 50 cm3 (ако конфигурацията за задвижване на превозното средство включва двигател с вътрешно горене с принудително запалване), максимална конструктивна скорост на превозното средство ≤ 45 km/h, максимална постоянна номинална или ефективна мощност (1) ≤ 4 000 W и максимална маса равна на технически допустима маса, посочена от производителя. При така формулираните технически изисквания, използваното превозно средство категорично може да се приравни на мотопед, чието легална дефиниция вече беше цитирана. Няма основание да се смята, че използвания в случая електрическия тип задвижване предполага принадлежност на превозното средство към друга категория, като например тази на индивидуалните превозни средства. Поради това, спрямо управлявания мотопед важат общите правила, приложими за пътните превозни средства, които водачите следва да съблюдават стриктно при участието си в движението.

Императивните правила на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП, разгледани в тяхното взаимодействие, предполагат всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да бъде регистрирано и да разполага с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и да се управлява от правоспособен водач. На тази основа, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че електрическия двигател изключва задължението за регистрация на съответното превозно средство, както и това за управлението му от правоспособни водачи, преминали изпит за съответната категория.

По отношение на нарушението по чл. 6, ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема на първо място, че с поведението си В.З. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, в която е предвидено, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.

Съдът приема за установено по несъмнен начин, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят, при управление на електрически мотопед, не се е съобразил с наличната пътна маркировка „М-15“. Съгласно чл. 65, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, нарушената маркировка представлява „коси успоредни линии“ и служи за обозначаване на площи, забранени за движение на пътни превозни средства. Следва да се 5 отдели като безспорно, че предприемайки действия по промяна посоката си на движение, нарушителят е прекосил поставената пътна маркировка, което представлява несъобразяване с правилото за поведение, изведено в административно нарушение. Предвид формалния характер на нарушението в случая е без значение дали осъщественото действие се дължи на неправилно изпреварване, неправилно насочване на превозното средство или на друго неаргументирано действие на пътното платно.