Определение № 221 от 18.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. Стара Загора, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от П. Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-279 и чл.124, ал.1 от ГПК и чл.23, ал.1 от СК.

Делото е образувано по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частна жалба вх.№ 37141/27.12.2024г. от пълнолетната българска гражданка А. К. Д. от гр.С.З. против изцяло негативното за нея постановено в з.з. Определение № 2083/17.12.2024г. по приключеното гр.д.№ 3218/2024г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, с което е било изцяло прекратено производството по заведеното от нея дело с предмет установителен иск за признаването й за едноличен собственик на недвижим имот /апартамент/ в гр.С.З., придобит по време на брака й с първия ответник /неин бивш съпруг/, в резултат на твърдяно от нея преобразуване на лично имущество по реда на чл.23, ал.1 от СК, като процесуално недопустим.

Частната жалбоподателка счита, че обжалваното Определение било неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде изцяло отменено, за което излага подробни фактически и правни аргументи в своя защита, и цитира многобройна относима съдебна практика по идентични казуси. Моли настоящия въззивен съд делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата й претенция, със законните последици. Претендира разноските си в производството по ч.жалба.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК първия ответникпълнолетния български гражданин П. Д. Т. от гр.П., *** /неин бивш съпруг/ е подал писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 3523/03.02.2025г., в който оспорва изцяло изложените в ч.жалба оплаквания, счита атакуваното първоинстанционно изцяло прекратително Определение на РС- Ст.Загора за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно. Излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на това. Цитира многобройна 1 относима съдебна практика по идентични казуси. Моли настоящия въззивен съд да остави ч.жалба изцяло без уважение, като потвърди напълно атакуваното Определение, със законните последици от това. Претендира разноските си по делото.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК вторият ответникпълнолетния български гражданин С. В. М. от гр.П. /приобретател на 1/6 ид.ч. на процесния недвижим имот/ е подал писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 3532/03.02.2025г., в който оспорва изцяло изложените в ч.жалба оплаквания, счита атакуваното първоинстанционно изцяло прекратително Определение на РС- Ст.Загора за напълно мотивирано, законосъобразно и правилно. Излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на това. Цитира многобройна относима съдебна практика по идентични казуси. Моли настоящия въззивен съд да остави ч.жалба изцяло без уважение, като потвърди напълно атакуваното Определение, със законните последици от това. Претендира разноските си по делото.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и становищата в 2 бр. писмени Отговори на ч.жалба, материалите от първоинстанционното дело, като взе предвид приложимите материалноправни и процесуални норми, както и относимата задължителна съдебна практика по идентични казуси, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по Искова молба вх.20542/17.07.2024г. от пълнолетната българска гражданка А. К. Д. от гр.С.З., с предявен против двамата ответници /също пълнолетни български граждани искова претенция за установителен иска за признаване на пълна трансформация на лично парично имущество в процесния недвижим имот /апартамент в гр.С.З./, който макар е придобит по време на брака им, не бил още тогава СИО или обикновена съсобственост между нея и първия ответник/бивши съпрузи/ след прекратяване на брака им, със законните последици.

При така установените обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице /ищца/, в изискуемата се законова писмена форма, в предвидения законов 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалбата се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като по аналогичен на процесния казус има отдавна постановено ТР № 3/29.11.2018г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСГК на ВКС- София, което съгласно императивната норма на чл.130, ал.2, пр.1 от ЗСВ се явява абсолютно задължително за всички съдилища в страната - включително и за настоящите съдилища /първоинстанционния РС- Ст.Загора и въззивния му ОС- Ст.Загора/. Това задължително ТР сочи, че когато в утвърденото от бракоразводния съд/в случая РС- гр.Пещера, обл.Пазарджишка/ писмено Споразумение от 12.01.2020г. по чл.49, ал.4 от сегашния СК/с постановено 2 необжалваемо Решение № 5/13.01.2020г. по гр.д.№ 927/2009г. по описа на РСгр.Пещера, обл.Пазарджишка/, тогавашните съпрузи/ ч.въззивница и първия ч.въззиваем/ писмено са уговорили, че придобитият през време на брака имот /процесния апартамент в гр.С.З./ остава съсобствен помежду им /обикновена съсобственост между тях двамата/, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността/какъвто е текста на т.5 от Споразумението между тях двамата/, е процесуално допустимо в един последващ бъдещ исков процес да се установява по- голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по реда на чл.23, ал.2 от СК. Такава искова претенция обаче въобще не е налице по делото.

С оглед фактическите и правните твърдения на всяка една от страните, предвид установената до момента по делото фактическа и правна обстановка и събраните до момента писмени доказателства към настоящия момент по това дело липсват каквито и да са преки или косвени доказателства някоя от заинтересованите страни по приключеното бракоразводно дело евентуално да поискала по надлежния процесуален ред допускане поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ по реда на чл.247 от ГПК на влязлото в законна сила бракоразводно Решение № 51/13.01.2020г. по приключеното гр.д.№ 927/2009г. по описа на РС- гр.Пещера, обл.Пазарджишка по отношение на пропуснатата в него т.5 от писменото Споразумение между страните по реда на чл.49, ал.1, 2, 4 и 5 от СК от 12.01.2020г., подписано в гр.П., ***, уреждащо част от спорните правоотношения относно процесния недвижим имот /апартамент в гр.С.З./. Или да има служебно постановено такова Решение за поправка на ОФГ от самия първоинстанционен бракоразводен РС- гр.Пещера, обл.Пазарджишка.

Следователно по аргумента на противното процесното писмено бракоразводно Споразумение на бившите съпрузи /страни по делото/ от 12.01.2020г. има характера на официална писмена спогодба между тях по смисъла на чл.365 от ЗЗД и съгласно изрично уговореното и подписано саморъчно от всеки един от тях двамата/пълнолетни вменяеми български граждани/, може и ще бъде процесуално допустимо в бъдеще да се претендира по нов исков ред евентуална бъдеща частична трансформация по смисъла на чл.23, ал.2 от СК, а не пълна такава по смисъла на заведената и висяща искова претенция по смисъла на чл.23, ал.1 от СК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Налице е и многобройна, постоянна, непротиворечива и пряко относима практика на ВКС- София и на други съдилища в страната по идентични казуси, подробно посочена в обстойните мотиви на атакуваното изцяло прекратително Определение на РС- Ст.Загора, към които настоящия въззивен ОС- Ст.Загора препраща изцяло съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

Предвид което ОС- Ст.Загора намира ч.жалба на ищцата за напълно неоснователна, необоснована и недоказана, счита обжалваното изцяло прекратително Определение на РС- гр.Ст.Загора за напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено 3 изцяло, ведно със законните последици от това.

С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция и на осн. чл.273, чл.78, ал.3, чл.80 и чл.81 от ГПК и чл.38, ал.1, т.3 и ал.2, изр.1 от Закона за адвокатурата/ЗА/, с оглед естеството на спора, фактическата и правна сложност на казуса, извършените от пълномощника- адвокат правни действия и цената на исковата претенция, ч.въззивница /жалбоподателка/ следва да бъде осъдена да заплати на всеки един от двамата ч.въззивници направените от тях разноски за възнаграждение на по един пълномощник адвокат в размер на по 500 лв. съгласно 2 бр. писмени адвокатски пълномощни/и двете от 29.01.2025г./. Като на първия ч.въззиваем заплатената реално предварително сума се присъди изцяло и лично на ч.въззиваем, а за втория ч.въззиваем дължимата сума се присъди в полза на пълномощника му адвокат С. К. М. от АК- Пазарджик, на служебния адрес на кантората й в гр.П., със законните последици от това съгласно чл.38, ал.1, т.3 и ал.2, изр.1 от ЗА.

Това въззивно Определение прегражда по- нататъшния ход на делото и може да се обжалва в законния 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с частна касационна жалба чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред погорестоящия му ВКС- София съгласно правилата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.4, чл.271, ал.1, пр.1, чл.104, ал.1 и чл.274, ал.3, т.1 от ГПК във вр. с чл.23, ал.1 от СК и чл.38, ал.1, т.3 и ал.2, изр.1 от ЗА, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 2083/17.12.2024г. приключеното гр.д.№ 3218/2024г. по описа на РС- гр.Ст.Загора. по

ОСЪЖДА А. К. Д., ЕГН ********** от гр.С., *** да заплати на П. Д. Т., ЕГН ********** от гр.П., ***, *** сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото за платено възнаграждение на един пълномощник- адвокат.

ОСЪЖДА А. К. Д., ЕГН ********** от гр.С., *** да заплати на адв.С.

К. М. от АК - П., ***, като процесуален представител на С. В. М., ЕГН ********** от гр.П., *** сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото за възнаграждение на един пълномощник- адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.3 и ал.2, изр.1 от ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му на всяка от страните с ч.к.жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС София.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5