Решение № 1075 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20231100902299 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „К.И.“ ЕООД твърди, че на 17.05.2017 г. сключил с ответника Република България договор за наем, по силата на който Държавата му предоставила временното и възмездно ползване на морски плаж „КраневоЦентрален“ за срок от пет години, считано от подписване на договора, срещу задължението за авансово плащане на наемната цена (до 15-ти февруари на съответната година след първата). На 11.02.2020 г. ищецът заплатил за четвъртата договорна година (17.05.2020 г. – 16.05.2021 г.) наемна цена в размер от 142 840,53 лв., но след плащането й дължимият наем за същата година бил намален на основание § 23, ал. 3 ЗИД ЗЗ на сумата от 72 848,67 лв.

На 19.08.2020 г. между страните било подписано допълнително споразумение за по-ниския размер на наемната цена за 2020 г. и за удължаване срока на договора до 17.02.2023 г. Уговорено било разликата между вече платената и новоопределената цена да се приспадне от наемната цена за следващата (пета) договорна година. На 01.03.2021 г. обаче договорът бил прекратен предсрочно поради влизане в сила на договор за концесия на плажа. Ето защо наемодателят следвало да върне на ищеца сума в размер 85 360,05 лв., от която 15 368,19 лв. - част от авансово платената наемна цена за четвъртата договорна година, съответстваща на периода от прекратяване на договора (01.03.2021 г.) до края на тази договорна година (16.05.2021 г.), и 69 991,86 лв., представляваща авансово платената наемна цена за петата договорна година (17.05.2021 г. – 16.05.2022 г.), чието плащане било извършено с приспадане на стойността на намалението за предходната година по силата на споразумението от 19.08.2020 г. Ищецът отправил до ответника покана за връщане на горепосочената сума, но плащане не последвало. Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати главницата от 85 360,05 лв., както и сумата от 9 980,82 лв., представляваща лихва за забава за периода от изтичане на дадения с поканата срок (29.12.2022 г.) до 08.12.2023 г.

1

Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът Република България оспорва исковете, като твърди, че намаляването на наемната цена за 2020 г. на основание § 23 ЗИД ЗЗ можело да се извърши единствено чрез приспадане на намалението от наема за 2021 г.

Цитираната разпоредба не можело да се тълкува разширително, защото била приета в условията на извънредно положение, а и била предназначена да защити фиска. И тъй като в случая договорът бил предсрочно прекратен преди възникване на задължение за плащане на наемна цена за петата договорна година, от което задължение да се извършело приспадането, държавата била в обективна невъзможност да възстанови стойността на намалението. Ответникът допълва, че към датата на настъпване на падежа за плащане на наемната цена имало действащ наемен договор, по силата на който тя се дължала и който съставлявал основание за плащането й.

Допълнително ответникът счита, че при изчисляване на подлежащата на връщане цена, платена за годината на прекратяване на договора, следвало да се отчете, че договорът за наем бил прекратен не на 01.03.2021 г., както твърдял ищецът, а на 07.05.2021 г., когато имотът бил върнат от ищеца и били изпълнени условията за влизане в сила на концесионния договор. Ответникът оспорва и иска за лихва, без да излага конкретни възражения. Въз основа на всичко изложено моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Възразява по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По общите факти:

Безспорно е, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между ищеца като наемател и ответника като наемодател е сключен договор № Т-РД-35-10/17.05.2017 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Кранево - централен“.

Уговорено е, договорът да е срочен - за пет години, считано от датата на сключването му, а наемната цена да се заплаща веднъж годишно – до 15-ти февруари на съответната година. Като условие за предсрочното прекратяване на договора страните са посочили влизането в сила на договор за концесия за същия плаж (чл. 7.1.2).

На 11.02.2020 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 142 840,53 лв., представляваща наемна цена за четвъртата договорна година (17.05.2020 г.

– 16.05.2021 г.). Впоследствие обаче е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИД ЗЗ), обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г., съгласно § 23 от който за летен сезон 2020 г. наемателят на морския плаж е следвало да предостави на посетителите на плажа плажни принадлежности на намалени цени, а от своя страна министърът на туризма е следвало да намали наемната цена. В изпълнение на тази уредба на 29.05.2020 г. министърът на туризма е изпратил до ищеца уведомление, в което е посочил, че съгласно утвърдената методика наемната цена за 2020 г. ще бъде намалена със сумата от 69 991,86 лв., а на 03.07.2020 г. е издадена и Заповед № Т-РД-16-204 за намаляването (вж. Приложение № 8). Наред с това на 19.08.2020 г. страните са подписали допълнително споразумение, с което са уговорили, че цената за 2020 г. се намалява от 142 840,53 лв. на 72 848,67 лв. (с 69 991,86 лв.), ако бъдат изпълнени посочени в договора условия (чието изпълнение е безспорно), както и че стойността на намалението "се приспада" от наемната цена за 2021 г. Със същото споразумение срокът на наема е удължен до 17.02.2023 г.

2 при условията на първоначалния договор.

На 01.02.2021 г. за процесния плаж е сключен договор за концесия с третото лице „С.“ ЕООД. Договорено е същият да влезе в сила в едномесечен срок от подписването му, ако са изпълнени предвидените в чл. 8 условия, а именно – да е представена от концесионера банкова гаранция, да са съгласувани от министъра на туризма програми за осъществяване на задължителните дейности по смисъла на т. 17 от дадените в договора определения, както и да е одобрена от него схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения.

На 15.02.2021 г. с писмо вх. № Т-26-0-65/15.02.2021 г. концесионерът е представил на министъра на туризма схема за преместваеми обекти и програма за организация на водоспасителната дейност, а на 01.03.2021 г. с писмо вх. № Т-26-С-77/01.03.2021 г. е депозирал и доказателство за учредена банкова гаранция. От своя страна с писмо изх. № Т-26-С-65/02.03.2021 г.

Министерството на туризма е изпратило на концесионера съгласуваната програма за водоспасителната дейност и одобрената схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, като в писмото е посочено, че съгласуването, съответно одобряването е извършено на 01.03.2021 г.

Впоследствие с писмо от 27.04.2021 г. до концесионера отново са изпратени съгласувани, съответно одобрени на 22.04.2021 г. програма и схема, а на 07.05.2021 г. са подписани приемо-предавателни протоколи за връщане държането на плажа от ищеца, съответно за предаването му на концесионера.

На 15.12.2022 г. ищецът е отправил до ответника покана за възстановяване на авансово платената цена за четвъртата и петата договорна година, подлежаща на връщане поради предсрочното прекратяване на договора за наем.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:

Страните са били обвързани от валиден срочен договор за наем, който е бил прекратен преди изтичане на уговорения срок поради влизане в сила на концесионен договор със същия предмет. От събраните и обсъдени по-горе доказателства следва да се приеме, че договорът за концесия е влязъл в сила на предвидената в него дата 01.03.2021 г. (или един месец след сключването му) – към този момент е била учредена предвидената в чл. 8 банкова гаранция, а според извънсъдебното признание на ответника, обективирано в писмо изх.

№ Т-26-С-65/02.03.2021 г., към същата дата са били съгласувани, съответно одобрени и предвидените в договора като условие за влизането му в сила документи (програма за организацията на водноспасителната дейност и схема за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения). Тъй като твърдението на ответника, че тези документи са били одобрени/съгласувани на 01.03.2021 г., е неизгодно за него по настоящото дело, съдът приема за висока доказателствената му стойност и го кредитира напълно. Възможно е след този момент да са били представяни за одобряване/съгласуване последващи такива документи (за което сочи разменената по-късно кореспонденция между ответника и концесионера), но това не е факт, който се отразява върху вече настъпилото действие на сбъдването на предвидените в чл. 8 условия.

С предсрочното прекратяване на договора се преустановява занапред възможността наемателят да ползва на договорно основание наетия имот, съответно той не дължи и наемна цена. Следователно от момента на прекратяване на договора наемната цена, платена от ищеца авансово за месеците, следващи прекратяването, се държи от наемодателя без 3 основание и подлежи на връщане. Тук следва да се отбележи, че доколкото прекратяването не води до отпадане с обратна сила на договора, а действа занапред, връщането на цената се дължи поради неосъществяване на основанието, за което е платена (различната квалификация на иска, дадена от ищеца, не обвързва съда, който дължи да се произнесе единствено при същите факти) - под „основание“ в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД следва да се разбира не договорът, по силата на който е извършено плащането, а насрещната престация, която е била овъзмездена с плащането, в случая предоставянето държането на наетия имот за съответните месеци (в този смисъл вж. мотивите на т. 1 от ППВС № 1/1979 г. и дадените там примери за втория и третия фактически състав на чл. 55 ЗЗД). При това напълно ирелевантно е докога ищецът фактически е ползвал наетия имот, тъй като процесното вземане за връщане на авансово платена наемна цена произтича от неосъществяване на договорното основание за плащането й (предоставяне на държането за ползване по силата на договора). Ако ищецът е ползвал имота след прекратяване на договора (т.е. осъществявал е фактическо ползване), на свой ред той би дължал обезщетение за неоснователното си обогатяване, но това няма да се отрази на правото му да получи връщане на платената за същия период договорна престация.

В случая се установи, че към момента на прекратяване на договора за наем е била заплатена изцяло наемната цена за четвъртата договорна година (17.05.2020 г. – 16.05.2021 г.), а също и част от наемната цена за петата договорна година (17.05.2021 г. – 16.05.2022 г.), която съгласно допълнителното споразумение от 19.08.2020 г. се явява платена чрез прихващане със задължението на наемодателя да върне сумата от 69 991,86 лв., представляваща намалението на наемната цена за четвъртата договорна година (142 840,53 лв. – 72 848,67 лв.). Следователно подлежи на връщане съответна част от наемната цена за четвъртата договорна година (за периода 01.03.2021 г. – 16.05.2021 г.) и наемната цена за петата договорна година (17.05.2021 г. – 16.05.2022 г.), платена по реда на „приспадането“ по § 23 ЗИД ЗЗ.

Възражението на ответника, че прекратяването на договора за наем преди петата договорна година е довело до погасяване на задължението му за връщане на намалената част от цената за четвъртата година поради невъзможност за "приспадане", е неоснователно. На първо място, както беше посочено, с допълнителното споразумение страните са постигнали съгласие стойността на намалението да бъде „приспадната“ от наемната цена за следващата година и в резултат от това съгласие е осъществено прихващане („приспадане“ по терминологията на § 23, ал. 3 ЗИД ЗЗ) между вече изискуемото задължение за връщане на намалението и все още неизискуемото задължение за плащане на наемната цена за петата договорна година (при неизискуемост на активното вземане прихващането е било невъзможно по едностранната воля на носителя му, но напълно възможно по общата воля на двете страни). По този начин разпоредбата на § 23 е била изпълнена стойността на намалението е била "приспадната", поради което задължението на ответника след прекратяване на договора не е за връщане на стойността на това намаление, а на платената чрез прихващането наемна цена за петата договорна година.