Решение № 474 от 02.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 398/2021
- Вид
- Решение № 474
- Подписан
- 02.12.2022
- В сила
- 21.05.2024
- Състав
- Георги Драгoстинов
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 159 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 5, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- параграф 1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 159а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 474 гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20214100100398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 141 и сл. от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.
Ищцовата страна – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София - излага в исковата си молба, че ответникът е обвиняем за престъпления по чл.
159а от НК, чл. 321, ал. 3, предложение второ и трето, и т. 2 от Наказателния кодекс. За времето от 02.08.2009 година до 02.08.2019 година придобил описаните в исковата молба активи без законен източник на финансиране. По реда на настоящото производство претендира отнемане на лек автомобил „Н.“ с регистрационен номер ....., мотоциклет „Я.“ с регистрационен номер ..., лек автомобил „О. А. Н.“ с регистрационен номер ... сумата от 4 502,29 лв., по сметка ..... в „Банка ДСК“-ЕАД 40 007,50 лв. по сметка ......, 9 200 лв., пазарна стойност на товарен автомобил „Н.“ с регистрационен номер ВТ ...., 300 лв., пазарна стойност на отчужден мотоциклет ..., регистрационен номер ...., 3 500 лв., пазарна стойност на лек автомобил „М.“ с номер ...., 12 000 лв., пазарна стойност към момента на отчуждаване на автомобил „Ф....“ с номер ....., 84 367, 71 лв., вноски по банкова сметка ...... в „Банка ДСК“-ЕАД, 476,36 лв., вноски от трети лица по същата банкова сметка, 35 000 лв., вноски по банкова сметка .......вноски по банкова сметка ............... Претендира разноски.
Ответникът – М. В. Г. – оспорва иска с доводи за некоректно изчисляване на имуществото му и за законност на придобитото. Не е обвиняем по наказателно производство. Със суми от продажба на свои автомобили е правил вноски по банковите си сметки. Наличността по тях е използвал за покупна но нови автомобили.
1
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Между 02.08.2009 година и 02.08.2019 година ответникът е придобил описаните в исковата молба автомобили. Открил е банкови сметки с наличности по тях, както е описано в исковата молба. Фактите не са спорни и са пряко установени с приложените по делото писмени доказателства.
На базата на направените от техническата експертиза остойностявания на автомобилите и въз основа на данните за движение на сумите по банковите сметки на ответника вещото лице от икономическата експертиза е направило заключение за стойностно разминаване между нетни доходи на ответника и придобити активи в размер на 138 971,11 лв. – допълнителното заключение на вещото лице З.. То е оспорено от ищцовата страна, но съдът го третира за достоверно предвид това, че е взело предвид ред параметри, които при изготвяне на първоначалното заключение не са използвани - стойността на вноските, правени на каса и чрез банкомат, вътрешнобанкови прехвърляния от сметка в сметка, движението по самите сметки, начислените лихви върху откритите влогове.
Искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен на това основание.
При несъответствие, по-малко от 150 000 лв., презумпцията за незаконност на придобитото от ответника не може да бъде приложена – чл. 107 във връзка с параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ. При установеното по делото несъответствие между нетни доходи и имущество в задача на ищеца, съгласно чл. 154 от ГПК във връзка с чл. 159 от ЗПКОНПИ, е да докаже, че придобиванията са с незаконен източник. Извън презумпцията по цитирания по-горе текст на закона, важи презумпцията за правомерност на правните актове на субектите на частното право. В тази насока твърденията на ищеца са голословни и затова искът не може да бъде уважен.
Доводите на ищеца са неоснователни.
Те се градят на неправилно тълкуване на чл. 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Текстът не може да се тълкува изолирано от чл. 107 във връзка с параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ. Смисълът, следващ от двата законови текста е, че всеки актив е незаконно придобит ако несъответствието между нетни доходи и имущество надхвърля 150 000 лв. и за придобиването му не е установен източник от посочените в параграф 1, т. 2 от Закона. Извод, различен, от посочения, поставя въпроса защо законът въвежда изискване на несъответствие. И оставя такъв въпрос без отговор. На базата на развитото от ищеца тълкуване на чл. 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ дори предмети за текущо потребление ще са незаконно придобито имущество, защото за тях никой не съхранява касов бон за покупка.
По горните съображения не може да бъде споделен доводът, че в допълнителното си заключение вещото лице от икономическата експертиза е приело за правомерни наличности по банковите сметки, за които не е установен законен източник на придобиване.
Дори допълнителното заключение на вещото лице З. да бъде игнорирано, 2 искът не може да бъде уважен, заради чисто стойностни разминавания в развитата в исковата молба теза. Тя не държи сметка за варианти, в които един актив е придобит чрез друг. Липсват каквито и да било доказателства за отношенията между лизингополучателя на автомобила „Фолксваген“, ВТ 6968 ВВ и ответника. Стойността на лизнигования автомобил директно е отнесена към придобиванията. Същото важи за трансакциите по банковите сметки. В ред случаи те са просто сборувани, за да се получи стойност, която да покрие разминаването по параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ.
Искът е и неоснователен, защото имуществото на ответника е оценено към момента на отчуждаването и стойностите към този момент се претендират за отнемане, въпреки че чл. 141 от ЗПКОНПИ ясно сочи друг момент на остойностяване – този на предявяване на иска. За периода от отчуждаването до предявяване на иска е възможна обезценка на прехвърлените активи – съвсем сигурна, когато са автомобили - заради което претенираните стойности се явяват произволни.
За уважаване на иска не може да намери приложение и нормата на чл. 162 от ГПК във връзка с чл. 159 от ЗПКОНПК. Стойността, по която се търси отнемане, е елемент от основанието на иска. Това ясно личи от регламентираните от закона стойностни разминавания между доходи и имущество, определяне на момент, към който претендираните за отнемане активи следва да се оценяват . Липсва ли конкретна стойност, меродавна според закона, липсва и фактически състав на правото на отнемане. От процедурна гледна точка това означава, че искът е недоказан по основание.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 157, ал.
2 от ЗПКОНПИ сочат, че ищецът няма право на разноски. Искането му е неоснователно и разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, гр.
София, против М. В. Г., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „П...“ № ......, иск, с който по реда на чл. 141 и сл. от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество претендира отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Н..“ с регистрационен номер . ВХ, мотоциклет „Я...“ с регистрационен номер ...., лек автомобил „О...“ с регистрационен номер .... сумата от 4 502,29 лв., налична по сметка ...... в „Банка ДСК“-ЕАД сумата от 40 007,50 лв. по сметка ....., сумата от 9 200 лв., пазарна стойност на товарен автомобил „Н..“ с регистрационен номер ... ...., сумата от 300 лв., пазарна стойност на отчужден мотоциклет „.....“, регистрационен номер ..., сумата от 3 500 лв., пазарна стойност на лек автомобил „М...“ с номер ..., сумата от 12 000 пазарна стойност към момента на отчуждаване на автомобил „Ф...“ с номер ...., сумата от 84 367, 71 лв., вноски по банкова сметка .... в „Банка ДСК“-ЕАД, сумата от 476,36 лв., вноски от трети лица по същата 3 банкова сметка, сумата от 35 000 лв., вноски по банкова сметка ...... и сумата от 500 лв., вноски по банкова сметка ......., като недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4