Решение № 814 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ХХХ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110216816 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано след отмяна на Решение №3440/23.07.2024 г. на СРС, НО, 134 състав от АССГ, 24 касационен състав /арг. Решение №24277/20.11.2024 г. по КАНД №8884/2024 г./.

Съдът е сезиран с жалба от И. Н. К., с ЕГН ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система

Серия

К

№8471471/28.11.2023 г. на СДВР, с който на основание чл. 189 А. 4 вр. чл.182 А.4 вр. А.1 т.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 А.2 ЗДвП.

В жалбата подадена от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. И. И.-САК се прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, тъй като са налице допуснати процесуални нарушения при издаването му, тъй като него жалбодателя те записан като собственик, на когото е регистрирано МПС /ползвател/, като не става ясно той собственик ли съм или ползвател е на МПС, като това рефлектира върху правото на защита. Твърди, че нито е едно от двете посочени качества не е вярно и не е ясно откъде наказващият орган е решил да издаде и връчи процесният ЕФ. От друга страна, нарушението е и недоказано, тъй като на процесната дата жалбоподателят не е управлявал 1 посочения автомобил. Претендира отмяна на ЕФ и разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща представител в с.з. Адвокат И. представя писмени бележки с подробни доводи за незаконосъообразност на ЕФ /л.15 и л.16 от делото/.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт МИХАЙЛОВА, която предлага на съда да потвърди ЕФ като законосъобразен, претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, както и в производството пред АССГ.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност намира, жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство №MD1193 /CORDON М2/ за това, че на 28.11.2023 г. в 20:41 часа в гр. София по бул. „Цариградско шосе” №200, с посока от ул. „Патриарх Герман” към „Околовръстен път”, при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено място, се движи с л.а. „БМВ” с рег. №СВ 47 67 РМ със 68 км/ч, респ. превишение от 18 км/ч, след приспаднат толеранс от - 3%.

Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4817635 на 23.02.2023 г.

Съгласно §1 от ДР на Наредба №І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (в редакцията след изм. ДВ, бр. 20 от 2018 г.), „с правомощията на собствениците на превозните средства се ползват и техните пълномощници или законни представители“.

Процесният автомобил „БМВ” с рег. №СВ 47 67 РМ е собственост на Мия И. К.а, с ЕГН ********** – родена на 01.10.2008 г., видно от Удостоверение за раждане /л.28 от делото/.

2

К.а е прридобила същия на дата 07.12.2021 г., видно от Договор за покупко-продажба на МПС /л.26 от делото/, когато е била малолетна.

Нейният баща и настоящ жалбоподател И. Н. К. я е представлявал при регистрацията на превозното средство пред органите на СДВР на основание чл.129 А.1 СК.

Така, К. по силата на §1 от ДР на Наредба № І-45/24.03.2000 г., не само има всички права на собственика, но и като родител на детето, на основание правомощието си по чл.130 А.1 СК: „управлява имуществото му в негов интерес и с грижата на добър стопанин“.

Към датата на нарушението - 28.11.2023 г. непълнолетното детесобственик няма право да управлява автомобила по принцип, тъй като е неправоспособен водач, предвид данните за възрастта на Мия И. К.а, с ЕГН ********** - по-малка от минималната възраст за придобиване на свидетелство за управление на МПС /арг. чл. 150 вр. чл.151 ЗДвП/. Ето защо, К. по силата на чл.130 А.1 СК като родител и законен представител на непълнолетната си дъщеря към датата на нарушението, без съмнение упражнява правата на собственика на автомобила, има правото сам да ползва автомобила и да се разпореди с него – при ограничението по чл.130 А.3 СК, да ползва приходите от автомобила за цялото семейство – чл.130 А.2 СК.

Жалбоподателят упражнява от една страна всички права на собственика върху процесния автомобил – да се разпореди с него, да го владее сам или чрез другиго, а от друга страна, има правото и да го ползва сам – като го управлява по пътищата отворени за обществено ползване, в интерес на детето. Т.е., той има двойно качество: като лице, което упражнява правомощията на собственика на автомобила и като лице, което има правото да ползва автомобила. В случая, именно жалбоподателят е вписан в свидетелството за регистрация на автомобила и следва да се счита за лице, което има законно право върху автомобила, различно от собствеността, поради което е допустимо да бъде отговорно лице за административни нарушения при управлението му.

Действително, родителите да имат равни права по отношение на имуществото на детето по арг. на чл.129 А.1 СК, майката Бистра Добринова Кирова-К.а не е била привлечена към административнонаказателна отговорност и спрямо нея не е бил издаван електронен фиш за процесното 3 нарушение.

Жалбоподателят обаче е имал възможност да подаде декларацията по чл.189 А.5 ЗДвП в случай, че различно от него лице е управлявало автомобила, което не е сторил. Съгласно чл. 188 А. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-во, както е в конкретния случай.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост.

Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира.

Собственичката Мия И. К.а, поради непълнолетието си към датата на нарушението /15 години/ не е могла да подаде декларация, поради което бащата е разполагал с възможността да направи това по реда на чл.189 А.5 ЗДвП, но не го е сторил.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189 А. 4 ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба №8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа 4 система, /без значение мобилна или стационарна/, е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове, Наредбата предвижда към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка.

Всички посочени данни са приобщени по делото, поради което съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН , по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на чл. 189 А. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Няма законово предвиден реквизит, който да изисква посочване на въпроса за вината в ЕФ, каквито са оплакванията в жалбата.

Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление и възраженията в жалбата в 5 обратната насока са неоснователни.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена с пътен знак В-26 до 50 км/ч за населено място, което се установява и от представената от Столична община организация на движението /л.20 - л.22 от делото на 136 състав, СРС, НО/, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на правилното отчитане на скоростта от техническото средство.

Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Протоколът по чл. 10 А. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая безспорно е така.