Решение № 23311 от 19.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 67682/2024
- Вид
- Решение № 23311
- Подписан
- 19.12.2025
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 168865 от 19.11.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 173897 от 27.11.2024 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 2143 от 07.01.2025 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 46679 от 18.03.2025 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 52342 от 27.03.2025 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Определение № 16515 от 09.04.2025 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Определение № 24044 от 02.06.2025 · МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА
- Разпореждане № 90364 от 24.07.2026 · СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 144 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149б, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 23311 гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110167682 по описа за 2024 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника Д. И. Д. са в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имотапартамент №161, находящ се в гр. ///////. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането си, поради което е обоснован правен интерес от исковете, поради което е обоснован правен интерес от предявяване на исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че Д. И. Д. му дължи сумата от 445,46 лева–главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 63,42 лева–лихва за забава от 15.09.2022 год.–21.05.2024 год., сумата от 54,94 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год. и сумата от 12,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 год.-21.05.2024 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.06.2024 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-Д. И. Д., чрез назначения й особен представител, е депозирала 1 отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, както и че до имота де е доставяна топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенциите.
Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е. че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата. Съдът приема, че качеството на ответника на потребител на топлинна енергия се установява от Договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на Закона за държавната собственост от 28.09.2000 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №Е-РД 041/12.03.2020 год. за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна 2 енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 144 ал.1 от ЗЕ, като при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-техническа от която се установява, че абонатът заплаща стойността на топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Установява се, че за процесния период, в имота има 2 бр. радиатора с ИРРО, като абоната не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на имот, както и ТЕ за БГВ.
Установява се, че дължимата сума за топлинна енергия отделена от сградна инсталация е в размер на 445,62 лева. Съдът намира, че макар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, че отмяната на посочените разпоредби относно методиката за начина за разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. Съдът възприема установеното в Решение № 6552/31.10.2025 г. по в. гр. д. № 5992/2024 г. по описа на СГС и Решение № 6747/07.11.2025 г. по в. гр. д. № 2694/2025 г. по описа на СГС, че с Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 се приема за допустима национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В определени случаи може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. За т.
6.1.1 от методиката СЕС е посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката 3 или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сградаетажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ.до начисляване на повисоки сметки за доставена топлинна енергия.
Основателен е и иска за дължимата такса за услугата дялово разпределение в размер на 54,94 лева. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в т.ч. и заключение на СТЕ съдът приема, че услугите за дялово разпределение са предоставени, поради което претенцията е основателна.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за процесния период е неоснователна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР . Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава 4 след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника. По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период следва да се отхвърли като неоснователен. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 06.06.2024 год., от което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец 06.2021 год., а претенцията на ищеца касае периода от 01.05.2021 год. до 30.04.2023 год., т.е. вземането е погасено по давност за периода от 01.05.2021 год. до 06.06.2021 год.. В случая обаче е видно, че за този период на ответника не са начислявани суми дължима за топлинна енергия отделяна от сградна инсталация, поради което съдът приема, че иска следва да се уважи за сумата от 445,46 лева.
Разпечатката съдържа 27 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7112807-db16-49c0-91a2-02186e86ef75