Решение № 19020 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19020 гр. **, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110147021 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 255232/07.08.2024 г., с която ЗАД „***“ АД е предявило срещу с обективно и кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1195,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил *, рег. № *** от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 21.10.2020 г., в ***, в близост до ***, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /07.08.2024 г./ до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 419,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.08.2021 г. – 06.08.2024 г., дължима върху претендираната в производството главница.

Ищецът твърди, че на 21.10.2020 г., в ***, в близост до ***, водачът на лек автомобил *, рег. № ***, попада с автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка /липсващи павета и разхвърляни павета, които не образуват пътна настилка/, находяща се на платното за движение, което е станало причина за реализиране на ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото събитие на лекия автомобил са нанесени щети на стойност 1185,26 лева. Твърди, че процесното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, съгласно полица № **, със срок на действие от 27.07.2020 г.

1 до 26.07.2021 г. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „***“ АД е подадено уведомление за щета, във връзка с което е образувана щета № ***, по която е изплатено обезщетение в размер на 1185,26 лева и са сторени ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева. Сочи, че до ответника е изпратена регресна покана за доброволно заплащане на претендираната в настоящото производство сума, но задължението не е изпълнено, поради което ответникът изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер на 419,19 лева за периода 06.08.2021 г. – 06.08.2024 г. Моли се за уважаване на предявените искове.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.

Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на ПТП и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяната дупка на пътното платно. Поддържа се, че от представените доказателства не се доказвало в процесния пътен участък да е имало дупка с конкретни размери, която да е била от естество да причини твърдените вреди. Поддържа се, че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на процесното събитие, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Прави възражение за съпричиняване с аргументи, че водачът на лек автомобил *, рег. № *** не е положил дължимата грижа, не се е движил със съобразена скорост и при възникване на опасността не е намалил и не е направил опит да избегне дупката. Оспорва размера на вредите.

Оспорва се и иска за лихва за забава.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно – да бъде намалено претендираното от ищеца обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.

45 ЗЗД:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е 2 сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил *, рег. № ***.

От представената по делото застрахователна полица по комбинирана автомобилна застраховка „Каско и злополука“ № ** от 23.07.2020 г., със срок на застрахователно покритие 27.07.2020 г. – 26.07.2021 г. се установява по делото, че към датата на реализиране на процесното събитие /21.10.2020 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек автомобил *, рег. № *** е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява в производството, че на 21.10.2020 г. е било реализирано ПТП, представляващо покрит риск по застрахователното правоотношение. Във връзка с възраженията на ответника в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че застрахователният договор е сключен при условията на клауза „Пълно Каско”, която включва като покрит риск именно случаите на пътно-транспортно произшествие – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на ППС (видно от представените по делото общи условия на застрахователното дружество). Събитието е настъпило на територията на с, като застрахованият при ищеца автомобил се е движил в гр. **, по бул. „Цар Борис III“, в близост до ***, като е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение със стърчаща от нея арматура. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства, представената по делото декларация за настъпване на застрахователно събитие и приетото по делото 3 заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Възражението на ответника, че липса конкретика относно точното място на настъпване на твърдяното в исковата молба събитие, е неоснователно. На първо място, следва да се отбележи, че такава конкретика е налице, като са изложени твърдения относно мястото на настъпване на процесното проишествие, а именно: гр. **, бул. „Цар Борис III“, в близост до ***. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства се установи, че именно това е мястото, където е реализирано проишествието. На следващо място е необходимо да се отбележи, дори да не беше налице такава конкретика, то възражението отново следва да счете за неоснователно, доколкото не е налице спор, че бул. „Цар Борис III“, в гр. **, се намира в рамките на урбанизираната територия на гр. **, поради което отговорност за поддържането му в изправно състояние носи с.

Свидетелят В. Ч. И. потвърждава изложените в частните свидетелстващи документи обстоятелства, като разказва, че се случва да преминава по пътя, на който е реализирано процесното ПТП, като в конкретния случай дупката била голяма, доколкото липсвали павета от настилката, като при удара били увредени гуми, джанти и предна броня на автомобила. Същевременно, дупката не е била обозначена или сигнализирана, като се е намирала на пътното платно. Свидетелят допълва, че при процесния пътен инцидент са причинени увреждания на управлявания от него лек автомобил *, рег. № ***.

С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм, като липсата на протокол за ПТП не опровергава този извод, доколкото настъпването на събитието в причинна връзка с наличието на необезопасена дупка на пътното платно се установява несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по делото.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, отразените в опис-заключението на застрахователя щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на твърдения от ищеца механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания от ищеца механизъм на ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е настъпило в рамките на 4 урбанизираната територия на гр. **, поради което отговорност за поддържането му в изправно състояние носи с. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се дължи на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен размер. В тази връзка следва да се повтори, че законодателят изрично е предвидил задължение за лицата, които стопанисват пътя /в процесния случай с/, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, поради което и по сила на горепосочената разпоредба, именно ответникът е следвало да следи за наличие на препятствия по пътя /където е реализирано проишествието/, включително неравности на платното за движение /дупки/ и/или други препятствия, които може да застрашат здравето и имуществото на лицата, участващи в движението, като създаде организация за своевременното им сигнализиране, обозначаване и отстраняване. Като не е изпълнил това свое задължение, ответникът е реализирал противоправно поведение, което обуславя възможност за ангажиране на гражданската му отговорност за причинени в резултат на бездействието му вреди.

От представените по делото писмени доказателства (уведомление – декларация за щета, опис на претенция, възлагателно писмо, опис - заключение, фактури) се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца лек автомобил *, рег. № ***, които съгласно експертните изводи са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото 5 застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били необходими 1587,65 лева /следва да се посочи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства или направени доказателствени искания, от които да се установява по безспорен и категоричен начин в производството, че към датата на процесното застрахователно събитие лек автомобил *, рег. № *** е бил в гаранционен срок, поради което и дължимото обезщетение, следва да бъде определено на база средни пазарни цени/. Към тази сума следва да се прибавят обичайните ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 10 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от 1195,26 лева и следва да бъде уважен.