Определение № 25306 от 10.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25306 гр. София, 10.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513472 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 407 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от срещу определеделение от 16.09.2025г. по ч. гр. д. № 67923 от 2024 г. по описа на СРС, в частта, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за присъдена в тежест на жалбоподателя мораторна лихва, неустойки и разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и заявител в заповедното производство изразява становище за неоснователност на същата.

Съдът, като съобрази становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна, се установява, че заповедното производство е образувано по искане на А1 България ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Мега инженеринг ЕООД.

На 22.11.2024 г. е издадена заповед за изпълнение, която е била връчена на длъжника. По делото е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК , с което част от сумите по заповедта са оспорени, а за останалите е представено доказателство за плащане. След връчване на заявителя, последният е признал получаването на съответните суми.

С определение от 16.09.2025 г. съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта относно признатите и заплатени суми и е разпоредено издаване на изпълнителен лист за останалите суми по заповедта, в която част 1 определението се обжалва.

Съгласно чл. 407, ал. 1 от ГПК , разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК , на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила заповеди за изпълнение. Заповедта за изпълнение влиза в сила, когато срещу нея не е подадено възражение в срок (вж. чл. 416 от ГПК ). Срокът за подаване на възражение срещу заповедта е едномесечен от връчването на заповедта (вж. чл. 414, ал. 2 от ГПК ).

Съгласно чл. 414а ГПК длъжникът има право в срока за възражение да заяви, че е погасил вземането на заявителя, като приложи доказателства за това. Съдът е длъжен да изпрати възражението с доказателствата за плащане на заявителя с указание, че следва да представи становище в тридневен срок от получаването им с предупреждение, че при липса на постъпило становище заповедният съд ще обезсили заповедта за изпълнение, вкл. в частта за разноските. – ал. 4. Съгласно ал.

5, ако становище не постъпи, съдът обезсилва заповедта, а ако такова е депозирано – се произнася след преценка на възражението на длъжника и становището на заявителя. Преценката е на заповедния съд, тъй като хипотезите са няколко – ако длъжникът е платил главницата, но не и лихвите и разноските, на заявителя се дават указания за иск по чл. 422 ГПК за спорната лихва, а ако длъжникът е платил главницата и лихвата – може да се издаде по искане на заявителя изпълнителен лист за разноските – така т. 10в от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая длъжникът е възразил както срещу присъдените със заповедта мораторни лихви, така и срещу претендираното в заповедното производство адвокатско възнаграждение. Предвид това и с оглед разясненията по-горе, заповедният съд е следвало да даде указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК за оспорените суми. Заповедта за изпълнение не е влязла в сила в оспорените части, поради което същата не подлежи на принудително изпълнение. Като е разпоредил издаване на изпълнителен лист за оспорените суми, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен /в частта относно издаването на ИЛ за дължимата ДТ определението не е обжалвано и е влязло в сила/. След връщане на делото следва да бъдат дадени указания за предявяване на иск за оспорените суми, като въпросът за размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде решен или в исковото производство 2

/според неговия изход/, или в заповедното – в случай, че не се развие производство по чл.422 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 38530 от 16.09.2025 г. по ч. гр. д. № 67923/2024 г. на СРС, 153 състав, в частта,с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя за сумата от 4.11 лева - мораторна лихва за период от 16.05.2024 г. до 11.11.2024 г. върху главниците за месечни такси и услуги, сумата от 4.04 лева - представляваща мораторна лихва за период от 30.07.2024 г. до 11.11.2024 г. върху неустойката за невърнато оборудване, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3