Решение № 262627 от 22.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 22.04.2021 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло

Димитров при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8658 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С т.н. решение, обективирано в протоколно определение в съдебно заседание на 10.06.2020 г. по гр.д. № 5145/2020 г., СРС, ГО, 62 състав е отхвърлил иска на Г.С.Д.,

ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си по делото адвокат Д.Р.и адвокат Ю.Б.,*** срещу Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, ЕИК ******, представлявано от директора Н.Н., със съдебен адрес:*** за сумите от 1910 лв. главница и 289,07 лв. мораторна лихва, представляващи допълнително възнаграждение изчислено с умножаване на полаганите през дежурствата часове нощен труд с коефициента 1,143. Осъдил е Г.С.Д.,

ЕГН **********,***, чрез пълномощниците си по делото адвокат Д.Р.и адв. Ю.Б.,*** да заплати на Главна дирекция „П.Б.и

З.на Н.“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, ЕИК ******, представлявано от директора Н.Н., със съдебен адрес:*** разноски в размер на 50 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Г.С.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат Ю.Б.,*** с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че не е налице празнота в уреждането на възнаграждението по ЗМВР, която да налага умножаване на полагания в промеждутъка от 22.00-6.00 ч. труд с коефициента, предвиден в Наредбата за работната заплата. Съдът е приел, че става въпрос за две различни системи за възнаграждение на труда като втората е съобразена с особеното служебно положение на служителите по ЗМВР без да излага мотиви в тази насока, а само препраща към отговора и защитата на ответника по делото.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Г.Д. е държавен служител по смисъла на ЗМВР в СД“ПБЗН“ към ГД“ПЗЗН“, при който работата е организирана на смени. Съгласно чл. 187, ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Извънредният труд в този случай се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР определя, че при полагането на труд през нощта между 22,00 и 6,00 ч., работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, като на основание чл. 178, ал. 1, т.З ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съдът неправилно не е приел прилагането на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд” намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно който, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, а нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 6.00 часа. Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Проследявайки нормативната уредба в настоящия казус в процесния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г.(отм.от 10.01.2020г.), Наредба №8121з- 908 (отм.от 26.09.2019 г.), Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, Наредба № 8121з-1059 от 26 септември 2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение- ДВ, бр. 78 от 4 октомври 2019 г., в сила от 04.10.2019 г., издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а последната от тях и за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.

Текстовете в посочените подзаконови нормативни актове са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В Наредба № 8121 з- 407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 - чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592, издадена от министъра на вътрешните работи, обн.ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.

№5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.

В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407.

В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, Наредба № 81213-776 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./, Наредба №8121з-908 /обн. ДВ бр.67 от 14.08.2018г./, както и Наредба № 8121з-1056/26.09.2019 г. липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата.

В тази връзка решаващият съд, не е съобразил правилото, че при липса на специални норми се прилагат общите такива, поради което счита, че към настоящия казус е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата/обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от нея се предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1,143. Счита, че разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия към настоящия казус по отношение на въззивника/ищец, който е лице имащо служебно правоотношение в МВР.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното СРС и да бъдат уважени предявените искове, ведно със законните п оследици.

Въззиваемата страна Главна дирекция „П.Б.и З.на Н.“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, ЕИК ******, представлявано от директора Н.Н., със съдебен адрес:*** не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Ищецът Г.С.Д., ЕГН **********, след извършено от него уточнение е предявил иск с правно основание чл.179, ал.1 ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за полагане от него на нощен труд за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., които при преобразуването им в дневен труд при прилагане на коефициент

1, 143 се равняват на 237,90 часа или претенцията е за заплащане на сума в размер на 1 910 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за положен нощен труд/не извънреден/. Втората претенция е за мораторна лихва върху дължимото допълнително възнаграждение, претенидрана за периода от 01.04.2017 г. до завеждане на исковата молба от 31.01.2020 г. в размер на 289,07 лв. По делото липсва такова уточнение, както и каквито и да било мотиви, като първостепенния съд е „споделил“ съображенията, развити в отговора на писмената З.на ответника и е „препратил“ към тях.

Ищецът Г.С.Д., ЕГН ********** твърди, че работи като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР в СД „ПБЗН“ към ГД“ПБЗН“, при който работата е организирана на смени.

Съгласно чл. 187, ал.З от ЗМВР, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Извънредният труд в този случай се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР определя, че при полагането на труд през нощта между 22,00 и 6,00 ч., работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, като на основание чл. 178, ал. 1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд” намира своето легално определение в чл. 140 от Кодекса на труда/КТ/, съгласно който, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, а нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 6.00 часа.

Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1,143.

За процесния период са действали последователно няколко Наредби, в които текстовете са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават следно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з-407/11.07.2026 г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779/02.08.2016 г./ е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, тъй като е била приложима Наредба № 8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.0б.2015г./, Наредба № 8121з-776 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./, Наредба №8121з-908 /обн.