Решение № 1 от 05.01.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№1 гр. В., 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело № 20211320201145 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето Д. ИВ. М. от с. Г., обл. В., ЕГН**********.

Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител адв. М. от ВАК на предложеното за настаняване лице заяви в с.з.,съдът да се съобрази със заключението на съдебно-психиатричната експертиза, и лицето да се настани на задължително лечение.

Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От разпитаните в процеса свидетели И.М., Л.С., В.Ф. и Ю.Б., се установява, че осв. М. преди година ударил баща си със стол, излизал от банята и си разтварял халата, вследствие на което родителите му го завели на психиатър. След това М. казал на майка си по телефона, че е скочил в Д.. С велосипед се спуснал по стръмното и паднал. Психиатърът д-р К. изписал на М. „Л.“, но М. не го пиел.

Психиатърът д-р К. твърди, че се касае вероятно за психично заболяване от категорията на на чл. 146, ал. 1 , т. или т. 2 от ЗЗ, че се налага да се извърши съдебно-медицинска експеретиза, която да установи психичното заболяване на лицето и необходимостта от настаняване на задължително лечение на същото.

Освидетелстваният не заема становище в с.з. дали желае доброволно да се явява на медицински прегледи при психиатър.

Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В. при ДПБ – гара К. по извършената 1 съдебно-психиатрична експертиза, осв. М. страда от Остро полиморфно разстройство, Параноиден синдром, което е от кръга на визираните в чл. 146, ал 1. точка 1 от 33 психични разстройства. Във връзка това вещите лица предлагат М. да бъде настанен на задължително лечение - стационарна форма на основание чл. 162 от 33 за срок от два месецав ДПБ – гара К., считано от влизане на решението в сила. Приема се в заключението на експертизата, че М. не може да изразява информирано съграсие.

Поведението на лицето дава основание на вещите лица да направят предложение за задължително стационарно лечение в ДПБ – К.. Твърди се, че М., поради заболяване в момента представлява опасност за близките си и околните и може да извърши престъпление.

С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му и за околните.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, описани по-горе, както и от заключението на съдебно психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира , че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на М..

Налице е първата предпоставка на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелствания М.. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции.

На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за близките си, така и за околните и може да извърши престъпление. По делото безспорно се установи агресивно поведение спрямо околните и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на околните.

При това положение, съдът намира, че осв. М. следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в за срок от два месеца в ДПБ – гара К., считано от влизане на решението в сила.

По делото се установи, че у освидетелствания М. не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи лицето В.Й.И. – Началник отдел „Здравеопазване“ при Община – Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания М..

Водим от горното и на основание чл. 162 от Закона за здравето, Съдът РЕШИ:

2

РЕШИ:

НАСТАНЯВА Д. ИВ. М. от с. Г., обл. В., ЕГН: **********, на задължително лечение в ДПБ – гара К., при стационарна форма на лечение за срок от ДВА месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето В.Й.И. – Началник отдел „Здравеопазване“ при Община – Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелствания С..

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3