Определение № 306 от 20.02.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Плевен, 20.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500048 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 407, ал.1 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, депозирана от М. Г. Т. и П. Г.

Т. чрез процесуалния му представител адв. С. Н. от САК против Разпореждане №15306/23.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6479/2023 г. по описа на РС – Плевен, с което е оставено без уважение като неоснователно искането за издаване на изпълнителен лист за определения режим на лични отношения между ищците и детето Б.Д. Т., ЕГН **********.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че решенията, постановени в тези производства, не подлежат на предварително изпълнение по общия ред. В заключение жалбоподателят моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за издаване на изпълнителен лист.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице-ищеца по делото, имащ правен интерес да атакува неизгоден за него първоинстанционен акт. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество така депозираната частна жалба е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Производството по гр. дело № 6479/2023 г. по описа на РС – Плевен е образувано по искова молба на М. Г. Т. и П. Г. Т. чрез процесуалния му представител адв. С. Н. от САК, срещу Г. Б. Т., ЕГН ********** и Д.П. Т., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.128, ал.1 от СК.

По делото е постановено първоинстанционно съдебно решение от дата 04.06.2024г., постановено по гр.д.№6479/2023г. по описа на Плевенски районен съд, с което на осн, чл.128, ал.1 от ГПК съдът е определил режим на лични отношения между М. Г. Т., ЕГН **********, и П. Г. Т., ЕГН ********** 1 в качеството им на баба и дядо по бащина линия, и детето Б.Д. Т., ЕГН **********, с родители Г. Б. Т., ЕГН ********** и Д.П. Т., ЕГН **********, като е отхвърлил искането за определяне на по-разширен режим.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано пред Плевенски окръжен съд от ответниците. Със съдебно решение, постановено на 29.11.2024г. по ВГД №630/2024г. по описа на ОС-Плевен, състав на същия съд е изменил на осн. чл.271 от ГПК първоинстанционното решение, като е изменил определения между бабата и дядото и детето Б.Д. Т., ЕГН ********** режим на лични отношения.

Постановеното въззивно съдебно решение е обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ от ответника в спора - Г. Б. Т., ЕГН **********, поради което същото към настоящия момент все още не е влязло в сила.

По делото е депозирана молба за издаване на изпълнителен лист от страна на ищците по делото.

С Разпореждане №15306/23.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6479/2023 г. по описа на РС – Плевен, е оставено без уважение като неоснователно искането за издаване на изпълнителен лист за определения режим на лични отношения между ищците и детето Б.Д. Т., ЕГН **********.

За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че в случая, искането за издаване на изпълнителен лист по невлязло в сила решение на въззивна инстанция, по съществото си представлява допускане на неговото предварително изпълнение. Съдът е приел, че решенията, постановени в рамките на тези производства, нямат сила на пресъдено нещо, а единствено изпълнителна сила, и не подлежат на предварително изпълнение по общия ред, като е счел, че постановяване на привременни мерки в производствата по чл.128 СК не е предвидено.

Така постановения първоинстанционен акт настоящият съдебен състав счита за неправилно, поради следните съображения:

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна квалификация чл. 128, ал.1 от СК. Съгласно текста на разпоредбата дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от съда да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.

Производството представлява спорна съдебна администрация. Ищецът (молителят) няма признато субективно право на лични отношения, предписани в закона, а има право да иска от съда да определи такива, като постанови мерки, с които на регулира отношенията на детето с ищеца, като по този начин ограничи в определена степен упражняването по време и място на родителските права.

Верен е изводът на първоинстанционния съд, че решенията, постановени в рамките на тези производства, нямат сила на пресъдено нещо, а единствено изпълнителна сила. Правилно съдът е приел и че постановяване на привременни мерки в производствата по чл.128 СК не е предвидено.

При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу 2 посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В този смисъл изпълнителен лист се издава в изрично регламентираните в чл.404 от ГПК хипотези. Съгласно чл. 404, ал. 1 от ГПК невлезлите в сила въззивни осъдителни решения са годно изпълнително основание и въз основа на тях следва да се издаде изпълнителен лист. Осъдителни са решенията, с които съдът се произнася по същество на заявения за разрешаване материално правен спор по осъдителни искове, като в предметния обхват не се включват решенията по установителните и конститутивните искове.

В случая решаването на въпросът за издаване на изпълнителен лист предполага установяване на това, какъв е характерът на въззивното съдебно решение по предявен иск по чл.128 от СК и подлежи ли то на незабавно изпълнение.

В своята практика, намерила израз в определение № 441/13.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д . № 2946/2015 г. на ІІІ ГО, определение № 655/15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4184/2014 г. на ІІІ ГО, определение № 40/16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д . № 3/2012 г. на ІІІ ГО, определение по ч.гр.д.№1528/2008 г., ІІІ г.о ВКС и др., ВКС приема, че разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове като в предметния й обхват не са включени решенията по установителните и конститутивните искове. В случая решението на съда за упражняване на родителските права е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Със същата изпълнителна сила се ползва и въззивното съдебно решение, постановено по исковете по чл. 128 от СК, като решението на въззивния съд също е акт на спорна съдебна администрация.

Това е така, тъй като когато определя мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между родители и деца и между бабите и дядовците и децата съдът не правораздава, а администрира гражданските правоотношения. Поради което решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения, има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивен съд.

Съгласно определение № 40/16.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д . № 3/2012 г. на ІІІ ГО е прието, че в тези случаи дори не става дума за хипотеза на допускане на предварително изпълнение (от съда), а за законоустановено принудително изпълнение на невлязло в сила въззивно решение. В този смисъл, безспорно е, че съгласно чл.404 ал.1 т.1 от ГПК – невлезлите в сила въззивни осъдителни решения, каквото е постановеното от ПОС по ВГД №630/2024г. решение, са годно изпълнително основание и въз основа на тях може да се иска принудително изпълнение на посоченото изпълняемо право, както и да бъде издаден изпълнителен лист.

В заключение може да се приеме, че е устойчива и безпротиворечива практиката, съгласно която решение на съд в спорна съдебна администрация на граждански правоотношения има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивния съд. Тази практика на ВКС следва да бъде приложена и в настоящия случай.

3

С оглед гореизложеното, съдът счита,че са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист на основание невлязлото в сила въззивно осъдително решение, постановено по ВГД №630/2024г. по описа на Плевенски окръжен съд.

Постановеното от Плевенски районен съд разпореждане, с което молбата е оставена без уважение, е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно дадените в т.3 от ТР №5/12.07.2018г. по тълк.д.

№5/2015г.на ОСГТК на ВКС разяснения, а именно, че въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист (чл.407, ал.1 ГПК), не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №15306/23.12.2024 г., постановено по гр. дело № 6479/2023 г. по описа на РС – Плевен, като вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на М. Г. Т., ЕГН ********** и П. Г. Т., ЕГН ********** по въззивно съдебно решение №525 от 29.11.2024г., постановено по ВГД №630/2024г. по описа на ОС-Плевен, с което е определен на осн. чл. 128 от СК режим на лични отношения между М. Г. Т., ЕГН ********** и П. Г. Т., ЕГН **********, в качеството им на баба и дядо по бащина линия, и детето Б.Д. Т., ЕГН **********, с родители Г. Б. Т., ЕГН ********** и Д.П. Т., ЕГН **********.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Плевен за издаване на изпълнителен лист, извършване на надлежна бележка по чл. 406, ал. 3 от ГПК и за извършване на по – нататъшни съдопроизводствени действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4