Решение № 1204 от 18.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. София, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Катерина Рачева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000501006 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 261396/26.11.2020 г., постановено по гр. д. № 4817/2019 г. по описа на СГС I-12 с-в, изцяло са отхвърлени предявените от Д. Г. Е. срещу „Нуртс Диджитъл” ЕАД кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ за установяване съществуването на следните парични притезания: 1) сумата в размер на 150000 лв. (част от глобално претендираното вземане в общ размер от 172040,85 лв.), представляваща компенсаторно обезщетение, уговорено в т. 13-13.1 от Договор за възлагане на управление от 20.05.2015 г. и 2) сумата в размер от 80000 лв., представляваща сборът от осем неизплатени месечни възнаграждения по т. 8.1 от Договора за положения труд през периода от м. 12.2015 г. до м. 07.2016 г., вкл., ведно със законната мораторна лихва върху главните парични вземания от подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - 12.07.2018 г., до окончателното им заплащане, удостоверени в Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 20.11.2018 г. по ч. гр. д. № 46063/2018 г. по описа на СРС, 142 с-в.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните в настоящото исково производство е възникнало мандатно правоотношение по договор за възлагане на управлението на ответното търговско дружество, като в клаузата на т. 13-13.1 е уговорено, че в случаите на прекратяване на договора по реда на т. 12.5 на изпълнителния директор („Едностранно - по преценка на дружеството, без предизвестие - независимо че не са налице условията по т. 12.4”) се изплаща обезщетение в размер на 15 месечни брутни възнаграждения по този договор. Взел е предвид, че, след като заложният кредитор е пристъпил към изпълнение върху търговското предприятието на ответното дружество, е бил вписан управител по реда на чл. 46 ЗОЗ, който да осъществи съответните извънсъдебни изпълнителни действия от имуществото на заложния кредитор за удовлетворяване на обезпечените вземания, процесното мандатно правоотношение е било прекратено по силата 1 на закона (по право, ex lege), поради което не се е породило уговореното в т. 13-13.1 от договора за възлагане на управление парично вземане за заплащане на претендираното компенсаторно обезщетение, респ. за претендираните възнаграждения за положен труд за период, следващ момента на вписване на управител на търговското предприятие - по искане на заложния кредитор.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в частта, в която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ положителен установителен иск за установяване със сила на присъдено нещо съществуването на парично вземане в размер на 150000 лв., представляваща компенсаторно обезщетение, уговорено в т. 13-13.1 от Договор за възлагане на управление от 20.05.2015 г.

Въззивникът счита, че в тази част решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като, без да е установено от събраните по делото доказателствени средства, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че договорът за възлагане на управление е прекратен на 27.11.2015 г., когато са предприети действия по реда на глава 9 ЗОЗ спрямо имуществото на ответника. Твърди, че учреденото от този договор мандатно правоотношение е била прекратено - едностранно и без предизвестие от ответното дружество, няколко месеца преди вписване на управител на търговско дружество от заложния кредитор - с три неприсъствени решения на Съвета на директорите на принципала на „Нуртс Диджитъл” ЕАД - „Нуртс България” ЕАД (на 07.07.2015 г.; на 14.07.2015 г. и на 10.08.2015 г.). Именно с тези решения тя е била освободена като член на Съвета на директорите на ответното търговско дружество и процесният договор е бил прекратен, поради което е възникнало уговореното в т. 13-13.1 от Договор за възлагане на управление от 20.05.2015 г. субективно право на компенсаторно обезщетение в размер на 15 брутни месечни възнаграждения. И макар тези обстоятелства да не са вписани в ТР, във вътрешните правоотношения - между дружеството и изпълнителния член на СД, тези решения са породили конститутивното действие, към които са били насочени, а именно едностранно и без предизвестие да бъде прекратено процесното мандатно правоотношение.

Счита, че дори и с тези решения да не е бил прекратен процесният договор, при вписването на управител на търговското дружество (при релевантната редакция на чл. 46 ЗОЗ) не се прекратява по силата на закона (ex lege) договорът за възлагане на управление.

От друга страна, твърди, че СД на търговското дружество - принципал на ответника, не е компетентен орган да прекрати процесното мандатно правоотношение, поради което Решението на СД на „Нуртс България” АД от 01.12.2015 г. не е породило конститутивно действие, към което е било насочено волеизявлението на този орган.

Въззиваемият в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа правно съждение, че при влязлото в сила решение на СГС (поради необжалването му) в частта, в която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ за установяване съществуването на сумата в размер от 80000 лв., представляваща сборът от осем неизплатени месечни възнаграждения по т. 8.1 от Договора за периода от м. 12.2015 г. до м. 07.2016 г. (поради прекратяване на процесното мандатно правоотношение с вписването на управител на предприятието на заложния длъжник по реда на чл. 46 ЗОЗ), между страните по делото са се разпрострели обективните предели на силата на пресъдено нещо относно обстоятелството, че договорът за възлагане на управление е прекратен по силата на закона с вписването на управител на търговското предприятие на ответното дружество и този въпрос - поради процесуалната преклузия на СПН, не може да бъде пререшаван. От друга страна, счита, че без да е изменено основанието на предявения иск, съдът не може да разглежда различни правопораждащи спорното материално право юридически факти от тези, които са заявени с исковата молба, поради което неговата правосъдна дейност трябва да се съсредоточи върху обстоятелството дали с вписването в ТР 2 на заличаването на ищцата като изпълнителен член в СД на ответното търговско дружество - на 10.08.2016 г., е прекратен процесният мандатен договор (съобразно наведените в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявените искове), като процесуално недопустимо е да разглеждат различни факти, които не са наведени надлежно като основание на тези искове.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцата в частта, в която предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ иск за установяване съществуването на вземане в размер на 80000 лв. (сборът от месечните възнаграждения по договора за възлагане на управление за периода от м. 12.2015 г. до м. 07.2016 г., вкл.) е отхвърлен, поради което в тази част решението е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СГС, I ГО, 12 с-в, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 244, ал. 7 ТЗ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От Договор за възлагане на управление от 20.05.2015 г., сключен между ответното търговско дружество (чрез председателя на СД - арг. чл. 244, ал. 7 ТЗ) и ищцата, се установява, че изпълнителният член на СД на „Нуртс Диджитъл” ЕАД - Д. Г. Е., е поела правното задължение да извършва срещу месечно нетно възнаграждение в размер на 10000 лв. оперативното управление и представителство на дружеството. В клаузата на чл. 13.1., предл. 6 от това съглашение страните по него са уговорили право на обезщетение за изпълнителния член, в случай че този договор бъде прекратен едностранно и без предизвестие от търговското дружество на основание чл. 12.5. от договора.

В конкретния случай договорът за управление на търговско дружество притежава смесен характер - той съдържа уговорки, присъщи както на договора за поръчка (мандат), така и на договора за изработка, тъй като в неговото предметно съдържание се включват правни задължения за извършване както на фактически, така и на правни действия.

Договорът за управление урежда съществуващи правоотношения между търговското дружество и неговия представителен и управителен орган, които възникват при избора на изпълнителния орган от СД на дружеството и след съгласие на органа на представителна власт (арг. чл. 244, ал. 4 ТЗ и чл. 235, ал. 3, изр. 2 ТЗ). Основното съдържание на тези материални правоотношения е уредено в закона (правомощията на изпълнителния член и обемът на представителната му власт са регламентирани в чл. 235, ал. 1 и ал. 5 ТЗ, чл. 236, ал. 2 ТЗ, чл. 237 ТЗ). С договора за управление могат да бъдат поети и допълнителни задължения - напр. за постигане на определен стопански резултат, допълнително възнаграждение на изпълнителния член и други детайли на отношенията им, но без да се засяга установеното в закона съдържание на договорното правоотношение. Сключването му не е предпоставка за конституирането на органа на дружеството, тъй като основната част от отношенията са уредени в закона, като макар и те - между изпълнителния член на СД и дружеството, да са вътрешни, от вписването му в ТР се пораждат правомощията и представителната власт на управителя по отношение на третите добросъвестни лица.

Мандатното правоотношение с членовете на СД възниква от решението на ОС по чл. 221, т.

4 ТЗ, като в чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ е предвидена факултативна възможност за сключване на писмен договор. Изискването за сключване на писмен договор за възлагане на управлението 3 и за уговаряне на дължимото възнаграждение с изпълнителен член на СД по смисъла на чл.

244, ал. 4 ТЗ обаче е уредено като задължително изискване (в този смисъл са принципните разяснения, дадени в Решение № 108/08.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2263/2014 г., II т. о., ТК). В константната практика на ВКС е прието, че при разпоредено от законодателя конститутивно действие на вписването в ТР на определени обстоятелства, решението на ОС поражда незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството и предвиденият конститутивен ефект на вписването намира проявление по отношение на трети за дружеството лица (напр. Решение № 39/15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на І ТО; Решение № 135/09.11.2009 г. по т. д. №184/2009 г. на І ТО.; Решение № 150/29.05.2015 г., по гр. д. № 5272/2014 г. на IV ГО ВКС).

Тъй като договорът за възлагане на управление притежава служебно назначение - да детайлизира вътрешните отношения между изпълнителния член на СД (при едностепенната система на управление на АД) и търговското дружество, при прекратяване на органното представителство на изпълнителен член на СД, включващо и упражняване на управленски функции, по необходимост се прекратява и този договор - той вече не може да обслужва правоотношението, което е прекратено, поради което договорът би останал без основание (непосредствената цел за настъпване на определени правомерни правни последици - в конкретния случай изпълнителният член на СД вече не може да изпълнява своите договорни задължения да представлява и управлява АД).