Решение № 280 от 31.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Варна, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000278 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приети са за общо разглеждане д в е въззивни жалби, подадени от насрещни страни срещу решение №114/12.03.2024г. по електронно дело 20223100900799(ТД799/2022г) по описа на ОС-Варна, с което са били уважени предявени от превозвач С Й А, действащ като ЕТ „СЕВА-70СТАНЧО ЙОРДАНОВ“ частични искове за осъждане на възложител по договор за превоз на пътници „АВТОТРЕЙД“ООД за заплащане на изискуемо, дължимо от възнаграждение за извършени транспортни услуги в периода януари 2018г – февруари 2019г, до сборен размер от 54 479.38лв, съответен на конкретно индивидуализирани части от цената по 9 фактури, както и обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва, начислена от 08.12.2019г до предявяване на иска върху същите части от главниците по тези фактури в сборен размер от 16 636.32лв и съответно същите искове са отхвърлени за горниците до предявените частични размери от 86 509.98лв. за сборната главница, и 26 417.47лв. за обезщетението за забава и е била разпределена отговорността за разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 398/28.06.24г. По повод неоснователните доказателствени искания на страните, съставът е изложил и мотивите си по неоснователните оплаквания на въззивника-ответник за допуснати процесуални нарушения по действията на първата инстанция по преценката на редовност на заявеното в отговора по иска евентуално възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане, 1 породено от друго правоотношение между същите страни. Разгледани са и доводите на въззивника – ищец по новопредставени доказателства за неотносими към спора други правоотношения, извън тези, въведени със защитата на страните в първа инстанция по повод безспорни извънсъдебни прихващания. На страните е обявен и доклад по останалите оплаквания, свързани с преценка на факти и правни изводи.

Въззивникът-ответник „АВТОТРЕЙД“ООД чрез пълномощника си адв. Г. излага оплаквания за незаконосъобразност на решението, като първата част от доводите касаят нарушения на императивни процесуални правила за упражняване на правото на иск като процесуална предпоставка и затова въззивният съд ги е докладвал като оплаквания за недопустимост на акт, постановен по иск, основан на противоречиви и неизяснени твърдения за възникване на задължението на възложителя, претендирано само по фактури за 2018г. и 2019г., въпреки позоваване на сключен едногодишен срочен договор за 2018г. и фактурирани като изпълнени и частично изплатени услуги още от 2017г. и през 2019г.

Оплаквания са посочени и по установените по делото факти, като този въззивник счита, че съдът е пропуснал да отчете неизгодно за ищеца признание, потвърдено и от назначен счетоводен експерт, за погасяване на натрупаните задължения на възложителя на превоза с получени плащания чрез договорено даване на стоки (резервни части, гориво и собственост върху автомобил) вместо плащане до остатък от само 86 509.98лв. Оплаква се, че вместо този осчетоводен по тристранни протоколи и прихваната доставна цена на МПС размер, съдът е възприел едностранчиво дължимост на остатъка до размер от 116 383.50лв., както е бил отразен само в нередовно воденото счетоводство на превозвача.

Оплаквания за необоснован фактически извод се сочат и по оспореното изпълнение на договора, тъй като ищецът не бил представил доказателства за реалното извършване на всяко от фактурираните пътувания. Отделно се сочи и неправилно приложен закон (чл. 111 б. „в“ ЗЗД) при преценка на погасителна давност по вземания, произтичащи от периодично платими задължения на възложителя на превозите.

Въззиваемият ищец оспорва оплакванията по фактите относно осчетоводените погашения, като сочи, че първоначално посочения остатък е резултат от предложено плащане с престации на трето(макар и свързано с възложителя) лице, но уреждането на отношенията с него не е довършено и съответно прихващане нито е било осчетоводено, нито е било изследвано от експерта.

Като въззивник С Й А, действащ като ЕТ „СЕВА-70 - СТАНЧО ЙОРДАНОВ“, чрез адв. З., излага оплаквания за необоснованост на изводите по установено погасяване на част от претендираните суми, при потвърдена от вещото лице дължимост на целия размер от претендираната исковата сума.

Счита, че неплатеният остатък е установен след приспадане и на задължение към трето лице, което не е било безспорно прихванато, а напротив било е изискано и заплатено и понастоящем сторнирано.

Въззиваемия ответник оспорва тези оплакванията с позоваване на неоспорени констатации на експерта по противопоставими на търговеца 2 собствени счетоводни записи.

В бланкетна пледоария от името на ищеца, представителят поддържа искане за отмяна на отхвърлителната част от решението и уважаване на претенцията за остатъка от непогасените задължения на възложителя на превозната услуга в пълния предявен от превозвача размер.

По същество пълномощникът на ответника поддържа бланкетно доводи за недоказано задължение, евентуално за погасяване на остатъка от него след признато прихващане или по давност и моли за отмяна на осъдителната част и цялостно отхвърляне на претенцията.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство, като са конкретизирали исканията си по основания и размер в списъци по чл. 80 ГПК (л.56 и л.58). Само обявения хонорар на адвоката на въззивника-ищец е оспорен като прекомерен.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на разгледани по същество претенции за заплащане на части от приети от възложителя изпълнени в периода януари 2018г. - февруари 2019г. превозни услуги по междуградски превоз на работници, фактурирани ежемесечно от изпълнител на превози на пътници с 14бр. фактури.

Твърденията на ищеца за периодично отчитане на изпълнението на превозите по възложените по уточнени предварително графици са били пояснени в хода на отстраняване на нередовности по предявяване на иска, като още в първоначалната искова молба превозвачът се е позовал както на изпълнението през целия процесен период на възложена с формален договор от 2.01.2018г. превозна услуга от търговец, определящ пътниците и маршрутите, така и на текущо ежемесечно отчитане на изпълнените графици с фактури за прието изпълнение и частично плащане на дължимите по тях превозни цени, включително и чрез предлагани непарични престации(гориво, МПС и резервни части), давани както от възложителя, така и от трети лица.

Действително претендираното първоначално „сборно“ частично плащане на фактурирани и непогасени остатъци не е било ясно конкретизирано, а при първото уточнение са посочени множество фактури, включително и такива, по които ищецът признава че е получил плащания и са издадени преди сключване на посочения формален договор, както и планирани прихващания, с участие на трето лице, за които превозвачът сочи, че не разполага с противопоставими на насрещна страна документи. След поредица от уточнения по указания за отстраняване на противоречията и конкретизиране на частичните искания, ищецът е заявил категорично че оттегля признанието си за частично погасяване и претендира сбор от 86509.98лв, формиран от неплатени части, представляващи по 29.569% от всяко от задълженията на възложителя на превози, извършени само в периода от януари 2018г. до февруари 2019г., приети при ежемесечно фактуриране с конкретно индивидуализирани 14 бр. фактури на обща стойност 292571.19лв с ДДС. При финалното уточнение на иска за частични вземания, ищецът недвусмислено е посочил като елементи, формиращи сборната сума задълженията, възникнали само по сделки, възлагани по уговорените между страните процедури в писмения договор, но изпълнявани до февруари 2019г. вкл.( л. 70 от делото на ВОС).

3

Като съпоставя така уточнените факти и прецизирането както на предявена сборна част от общ размер, така и на отделните елементи, също като части от цяло, които формират търсената за присъждане сборна сума, въззивният съд намира, че нередовностите са били изцяло отстранени до взаимно кореспондиращи си по основание и искане, частични осъдителни претенции.

Оплакванията във въззивната жалба на ответника по редовността на сезирането на съда са неоснователни. Уточненията, извършени до начало на размяна на книжа се зачитат с обратна сила (чл. 129 ал. 5 ГПК), поради което така поправеното съдържание на молбата за упражняване на право на иск изцяло съответства на разгледания осъдителен иск като сборна претенция за части от възнаграждение за продължително изпълняван превоз, възложен формално с едногодишен писмен договор за 2018г и неформално продължен за следващи два месеца. Същевременно е уточнена и също сборна и частична претенция от 1250лв, формирана от части от непогасени с кратка давност обезщетения за забавеното изпълнение по всяко от фактурираните задължения по същите 14 фактури, с фиксирани падежи, в размер на законна лихва върху изискуеми главници, ограничено до период на забавата ненадхвърлящ три години преди сезиране на съда (08.12.2019-08.12.2022г).

Този иск е бил изменен с определение в открито съдебно заседание на 14.02.24г.(л.377 от делото на ВОС) като размерът на сборното обезщетение за забава е предявен за сума от 26417.47лв., формирана от пълните конкретизирани по отделно размери на законна лихва по всяка отделна фактура. Постановеният от първата инстанция акт в двете му обжалвани (осъдителна и отхвърлителна) части е точно отражение на предявения иск, поради което настоящият състав го намира за допустимо.

Не се констатират посочените от въззвиника – ответник пречки за възникване или упражняване на право на частичен иск. Дори и да се възприеме тезата, че възникващите в рамките на формалния договор отделно фактурирани вземания са различни по основание от тези по неформално продълженото изпълнение след изтичане на фиксирания едногодишен срок, общото им разглеждане като елементи на сборната претенция не представлява нарушение, което да осуетява упражняването на правата на ищеца или да затруднява защита на ответника. Доводът за несъбрана такса е без значение, доколкото въпрос за цената на иска като сборна претенция по продължително изпълняван договор не е бил поставян пред първата инстанция в преклузивния срок по чл. 70 ГПК. Възприемането на всяко от възнагражденията на превозвача за помесечно отчитано изпълнение като отделен предмет на установяване също не опорочава съдебния акт, тъй като макар отделните претендирани части по всяка фактура да не надхвърлят лимита по чл. 104 т.4 ГПК, изискуем за сезиране на окръжен съд като първа инстанция, само по себе си това нарушение на родова подсъдност не би било основание за обезсилване на акта (чл. 240 ал. 4 ГПК). В заключение, въззивният съд не констатира пречки за разглеждане на съединената сборна претенция по същество.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и събраните в първата инстанция доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, че едноличният търговец, лицензиран 4 превозвач на пътници на територията на Република България е сключил с търговското дружество - ответник договор за превоз на пътници № 001/02.01.2018г., с който му били възложени превози на посочени от ответника в списъци пътници по предварително съгласувани с превозвача дестинации, маршрути с автобусни спирки и разписания с фиксирани часове на тръгване и пристигане(конкретизирани в отделно приложение №1). В рамките на изрично ограничения в чл. 20 срок на действие на този договор (до 31.12.2018г.), страните са договорили и конкретни единични цени на километър без ДДС като възнаграждение по четири трайно оповестени маршрута и допълнителна опция за извънреден превоз по други заявки със също фиксирана единична цена за пропътуван километър. Възложителят е приел да заплаща начисленото по тези „фиксирани за 1- годишен период“ цени възнаграждение за извършените ежемесечно и фактурирани между 25 и 30-то число от превозвача курсове, по банков път в 60-дневен срок от издаване на съответната фактура. В този договор е предвидено и установяване (в отделно приложение No 2) на специфични процедури за удостоверяване на ежедневното изпълнение на дейностите по договора от представителите на всяка от страните, включително при възникване на основание за ангажиране на отговорност на превозвача или непредвидени обстоятелства, изключващи отговорността му. По делото не са представени тези приложения, но ищецът се е позовал на графици(л.43-47) за превози по ежедневни линии с номера, съвпадащи с три от посочените в договора, съгласувани между работодател на пътуващи работници и ответника, като превозвач, поел ангажимент по договор от 2011г., а за четвъртата линия е представен маршрут, съгласуван с общината, в който самият ищец е посочен като изпълнител на задължение на ответника, поето за календарна 2010г.