Решение № 604 от 23.10.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Видин, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320102605 по описа за 2023 година

От И. С. И. от гр.*************** ,ЕГН ********** е подадена искова молба против "ВИВУС.БГ" ЕООД,ЕИК 202393458,със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н „Лозенец“,ул.Димитър Хаджикоцев“№52-54,с която е предявен иск за прогласяване недействителността на Анекс за допълнителна сума от 01.12.2022 към Договор за кредит № 9738660002

/12.11.2022 г.на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД,както и евентуален иск за прогласяване недействителността на клаузата по т.4.4 от Общите условия на ответното дружество във вр. условия на Анекс за допълнителна сума от 01.12.2022 към Договор за кредит № 9738660002 /12.11.2022 г. , на основание чл.10а ал.2 от ЗПК и чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД.

Твърди се, че на 01.12.2022 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Анекс за допълнителна сума от 01.12.2022 към Договор за кредит№ 9738660002 / 12.11.2022 г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Сочи се, че съобразно условията по договора, на ищцата е предоставена сумата от 1,100 лв. със срок за връщане до 12.12.2022 г. Лихвеният процент по 1 кредита е 40.76%. Лихвата по кредита е 22.18 лева. Годишният процент на разходите е 49.9%. По договора е налице такса за бързо разглеждане в размер на 202.64 лева.

Поддържа се, че към 01.12.2022 г., ищцата е дължала по кредита общо 1,324.82 лв., в която сума се включва:

1) главница в размер на 1,100 лв.;

2) допълнителна услуга (такса за бързо разглеждане) в размер на 202.64лв.;

4) Лихва по кредита в размер на 22.18 лева.

Излага, че съгласно т.4.2 от Общите условия на ответното дружество ( които се съдържат в първоначалния договор за кредит) кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му.

Съгласно т.4.3 от Общите условия на ответника, когато Искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на Кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 (петнадесет) минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на Кредитополучателя (например при изключен мобилен телефон).

Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия възможен момент.

Съгласно т.4.4 от Общите условия за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга посочена в Специалните условия на Договора за кредит и е включена в Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница. Съгласно т.4.5 от Общите условия допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличава възможностите на 2

Кредитополучателя да получи Кредит.

Твърди се, че по отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно, приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Излага, че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Поддържа, че съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Твърди се от ищцата, че сключеният анекс за допълнителна сума от 3

01.12.2022 към Договор за кредит № 9738660002 /12.11.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, поради следните причини:

Съгласно чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесният случай погасителен план въобще липсва, поради което целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.,1, т. 11 от ЗПК.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява 4 дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК

Твърди се, че неточността в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.

Сочи се, че в договора никъде не е посочено кои разходи формират ГПР, което представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Излага, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай.

Обобщава, че предвид на горното, нищожен се явява и целият договор за кредит на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК. Няма посочен лихвен процент на ден.

Сочи се, че е налице нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като нито в договора нито ОУ, има посочен лихвен процент на ден.

Посочени са лихвени проценти, но те са на годишна база, и за нито един от тях не е посочен лихвен процент на ден. А чл. 11, т. 20 от ЗПК изрично предвижда при посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от договора, да е посочен лихвения процент на ден. Това в случая не направено. Поради това и следва и изводът, че е налице недействителност на договора поради неспазеното изискване на член 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

Излага, че съгласно чл. 8. 4. от Общите условия:

„Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен 5 процент.“

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК се изисква посочване изрично на лихвения процент на ден.

По отношение на предявените като евентуални искове с правно основание чл.10а ал.2 от ЗПК и чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД, ищцата поддържа следното:

Така уредената такса за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредита представлява установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадени от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва да изисква заплащане на такса за бързо разглеждането на документите, без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране, което налага извод за недействителност на клаузата по т.4.4 от Общите условия на ответното дружество във вр. условия на Договор за кредит № 9977765029 / 18.10.2022, поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД.

Поддържа се също така, че процесната клауза е недействителна и поради противоречие с чл. 19 ал.4 и ал.5 от ЗПК, тъй като чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.