Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28441 от 26.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20295/2022
Вид
Определение № 28441
Подписан
26.10.2022
В сила
26.10.2022
Състав
АНЕЛИЯ СТЕФАНОВА ЯНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 200 ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 203, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 206, ал. 1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28441 гр. София, 26.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело № 20221110120295 по описа за 2022 година намери следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

На ищеца следва да се укаже да прецизира искането си по чл. 190 ГПК, като посочи конкретно всеки един от документите, съдържащи се в личното му трудово досие, които иска да бъдат представени от ответника, както и установяването на какви обстоятелства цели с всеки от тях. Това е необходимо с оглед преценка на допустимостта, относимостта и необходимостта на тези документи, както и за преценка относно наличието на сигурни данни дали такива се държат от ответника, с оглед прилагане разпоредбата на чл. 161 ГПК.

След изпълнение на указанията съдът ще се произнесе по искането.

Искането на ищеца по чл. 192 ГПК – за изискване на всички документи от ТП на НОИ - София, съдържащи се в преписката от извършеното разследване, също не е редовно.

Но доколкото има и искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди с тях, съдът счита, че следва да отхвърли искането по чл. 192 ГПК и да уважи това за издаване на съдебно удостоверение с посоченото в исковата молба съдържание.

Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за изискване на документи от лечебното заведение следва да бъде уважено. Те отново не са конкретизирани, но на съда е ясно, че в ИЗ се съдържат само медицински документи, които са относми, допустими и необходими.

Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-медицинска експертиза за отговор на поставените в исковата молба задачи, с изключение на № 1 и № 8, доколкото с тях се цели установяване на безспорни факти.

1

Следва да бъдат уважени исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на посочения в исковата молба свидетел, както и чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за установяване на търпените от него болки и страдания, като при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК съдът следва да допусне разпит на единия свидетел, водим от ищеца.

Искането на ищеца за изслушване на съдебно-психологична експертиза за отговор на поставените в исковата молба задачи следва да бъде отхвърлено. Съдът намира, че не е необходимо, с оглед останалите ангажирани за този факт обстоятелства.

В срока по чл. 131 ответникът е направил възражение за съдебно прихващане на задължението по чл. 200 ал. 1 КТ с насрещно вземане в размер на 10241,64 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба – стойност на погинали фаянсови плочки. В отговора са изложени твърдения, че вследствие небрежно поведение на ищеца описаните вещи, собственост на работодателя, са погинали, от което за него е настъпила имуществена вреда в размер на стойността им. Същевременно няма изложени доводи за умишлено или престъпно причиняване на вредата или че до нея се е стигнало в резултат на извънслужебни действия на работника /чл. 203, ал. 2 КТ/, нито такива за причиняване на вреда от отчетническа дейност. Следователно квалификацията на спорното правото е по чл. 203, ал. 1 вр. чл. чл. 206, ал. 1 КТ за причиняване на вреди при условията на небрежност от работник или служител, на когото не е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.

Направеното възражение за прихващане е в срок и отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, поради което следва да бъде прието за съвместно разглеждане.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеното възражение за съдебно прихващане на вземането по чл. 200, ал. 1 КТ в размер на 20000 лева с насрещно активно вземане с правна квалификация чл. 203, ал. 1 вр. чл. чл. 206, ал. 1 КТ за сумата 10241,64 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на работодателя по небрежност в размер на стойността на погиналите вещи.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да прецизира искането по чл. 190 ГПК, като посочи: кои конкретни документи, съдържащи се в личното му трудово досие, иска да бъдат представени по делото и обстоятелствата, чието установяване цели с всеки от тях, като му УКАЗВА, че при неизпълнение искането ще бъде отхвърлено.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК от „УМБАЛСМ Н.И. Пирогов“ в срок до 2 откритото съдебно заседание да представи преписи от всички документи, съдържащи се в ИЗ с посочения в исковата молба номер, като се коригира годината на 2020.

Към писмото до лечебното заведение да се приложи и препис от молбата по чл.

192 ГПК – л. 8 от делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение със съдържанието, посочено в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба.

ДОПУСКА изготвяне на съдебно-медицинска експертиза със задачи от № 2 до № 7, посочени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА вещо лице д-р Т.К..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза в размер на 350 лева, платим от бюджета на съда.

ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на претърпените от него болки и страдания,

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука, чрез разпит на двама свидетели, водими от ответника, както и чрез разпит на посочения в исковата молба свидетел – В.Г.А, който да се призове чрез работодател – ответника, както и от постоянен и настоящ адрес, които да се установят след справка в НБД „Население“ /ЕГН на лицето е посочен в обясненията, приложени към отговора/.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля А. в размер на 80 лева, платим от бюджета на съда

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 192 ГПК за изискване на документи от ТП на НОИ - София, искането му за изслушване на СМЕ по задачи № 1 и № 8 от исковата молба, както и за изслушване на съдебно-психологична експертиза за отговор на поставените в исковата молба задачи.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.12.2022 г. – 14,50 часа , за когато да се призоват страните, свидетелят и вещото лице К..

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговорите и доказателствата.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявен е осъдителен иска с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на претърпяна трудова злополука, заедно със законната лихва от увреждането до погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че е в трудови правоотношения с ответника, по силата на които е 3 изпълнявал длъжностите „шофьор, товарен автомобил“ и „склададжия“. Поддържа, че на 12.5.2020 г., при изпълнение на трудовите си задължения, е претърпял трудова злополука – при изваждане на няколко броя фаянсови плочки, комплектовани в дървен палет във формата на пирамида, балансът на конструкцията се нарушил и няколко броя двойки фаянсови плочки паднали върху левия му крак. Вследствие на инцидента е получил телесни увреждания счупване само на фибулата – закрито - ляво, навяхване на лява глезенна става.

Поради това търпял болки и страдания, стрес, битов дискомфорт.

Ответникът оспорва иска при твърдения, че претендираното обезщетение надхвърля размера на действителни вреди . Счита, че е налице съпричиняване, тъй като ищецът не разкомплектовал плочките по безопасен начин. Евентуално счита, че обезщетението следва да бъде погасено чрез прихващане с насрещно активно вземане, дължимо от работника, за обезщетение за нанесени вследствие на груба небрежност имуществени вреди на работодателя – стойността на счупените плочки.

Фактическият състав за възникване вземането по чл. 200 КТ включва следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между ищеца и ДВУ ДЗЗД, за задълженията на което отговарят ответниците при посочените в исковата молба размери, 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 3/ вреда имуществена или неимуществена, и 4/ причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.

В тежест на ищеца е да установи горните факти.

В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на дълга, обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване, извършено при условията на груба небрежност.

По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е извършил описаните небрежни действия, вследствие на които от опаковката са изпаднали плочки /брой вид и размер/, които са били собственост на работодателя, че са погинали, стойността на погиналите вещи, както и размера на трудовото възнаграждение на работника.

В тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, изключващи вината.

На основание чл. 153 ГПК безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че между страните са били налице трудови правоотношения по два договора, по силата на които ищецът изпълнявал при ответника длъжностите „шофьор, товарен автомобил“ и „склададжия“; че на 12.5.2020 г., при изпълнение на трудовите си задължения, ищецът е претърпял инцидент – при изваждане на няколко броя фаянсови плочки, комплектовани в дървен палет във формата на пирамида, балансът на конструкцията се нарушил, няколко броя двойки фаянсови плочки паднали върху левия крак на ищеца; че вследствие на инцидента е получил телесни увреждания счупване само на 4 фибулата – закрито- ляво, навяхване на лява глвзенна става; че че инцидентът е бил признат за трудова злополука по установения ред – с влязло в сила разпореждане на НОИ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5