Решение № 1867 от 15.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1867 гр. Варна, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110101084 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск от П. Х. Н. срещу **** АД, иск за прогласяване нищожност, поради противоречие на закона на договор за кредит /анекс/ №567453/19.05.2023г., за предоставяне на потребителски кредит сключен между страните, на осн. чл. 26, ал. 1 предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1 от ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК, като противоречащ на закона, а в условията на евентуалност - с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договора, като противоречащ на добрите нрави.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит /анекс/ №567453/19.05.2023г., по силата на който са и предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,54%, годишен процент на разходите - 49,00%.

Счита, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

Съгласно чл.5 от договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на условията на чл. 5.3 от договора.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5 от договора, същият съгласно чл.5.6 дължи неустойка в размер на 1 053,60 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс.

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва. С договорния фиксиран лихвен процент към който се кумулира вземането за неустойка, 1 представляващо скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява се нарушават правилата на чл.11, ал.2, т.9 ЗПК понеже кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския, контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните. Нарушават се и добрите нрави и се внася неравноправие между, правата и задълженията на потребителката и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в неин ущърб, което е самостоятелно основание за нищожност на договорното съглашение. Поради по-високия действителен лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същия не е обявен на потребителката и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Ищцата посочва, че чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Предвидената неустойка е излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя повече 100% от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители или банкова гаранция – едва ден дни след сключване на договора. Неустойката, за която кредиторът е създал предпоставки да я получи, е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото лихвата по същество е облагата, която получава кредитора за предоставения заем. Договорена при тези условия тя представлява допълнителна облага - печалба към възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на потребителката по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Счита, че по този начин, кредиторът нарушава императивните правила й на чл. 11, ал.

1, т. 10 и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК /тъй като лихвата е един от компонентите, включени в обхвата на годишния процент на разходите и заобикаля ограничението чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР. Поради невключването на неустойката, съставляваща скрита лихва в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в заемното правоотношение, съобразно повелителните разпоредби на чл.11, ал.1, т. 10 и чл.19, ал.1 ЗПК.

Претендира съдебно деловодни разноски.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на иска. Предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за осъждане П. Х. Н. да заплати на „****” АД по договор за кредит /анекс/ №567453/19.05.2023г. главница в размер на 1 500 лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от главницата и предсрочно изискуемата главница по анекса за периода от 19.05.2023 г. до 19.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба - 25.07.25г. до окончателното плащане на задължението.

Възразява се, че не са били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Видно от договора лихвата била фиксирана и лихвеният процент не се променял.

Възнаградителната лихва се дължала за ползване на отпуснатата парична сума. Не се установявало наличие на скрито оскъпяване на кредита. В ОУ и ПП изрично били посочени размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със законовите изисквания. Отделно от горното сочи, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се вкл. в ГПР, а по 2 своята същност е обезщетение за неизпълнение . Сочи се, че клаузата за неустойка била ясно и точно формулирана, като не били налице неясноти по отношение на нейното съдържание.

Твърди се, че процесната неустойка като размер и вреди, които обезщетявала, била индивидуално договорена между страните и това я правело равноправна клауза, съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създавала равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията на воля в търговския оборот. Оспорва, че била налице заблуждаваща търговска практика, както и че възнаградителната лихва била нищожна.

Поради изложеното молбата е за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

По предявения насрещен иск излага твърдения за сключен Договор за потребителски кредит № 489167 и Анекс № 567453 към него.

П. Н. изразява становище за неоснователност на насрещния иск, предвид недействителността на договора за заем, моли да се отхвърли претенцията като неоснователна на поисканото договорно основание.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между П. Х. Н. и **** АД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 489167/10.07.22г. към който е сключен Анекс № 567453 от 19.05.2023г. с главница сумата от 1 500 лв., като тази парична сума е дължима на равни част през периода на кредита и съразмерно добавена във всяка една погасителна вноска от погасителния план на 6 вноски от по 424,38 лв.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем, по своята същност с договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

В чл. 143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В настоящия случай съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвиждащо, че договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Неустойката за непредставяне на обезпечение по анекс № 567453 от 19.05.2023г. представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Съгласно чл.1 от Приложение №5 към договора за потребителски кредит № 567453, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на условията на чл. 2 от приложението. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани Приложение №5 към договора, същият съгласно чл.4 дължи неустойка в размер на 4,76 лева средно на ден, като не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Като разход по кредита същата следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Като се има предвид посочения в анекса размер на ГПР и размера на неустойката (колкото размера на главницата по анекса) за непредставяне на обезпечение, сравнена с размера на оскъпяването на кредита, съдът 3 намира, че неустойката по анекса не е включена в ГПР. Ако това беше направено, процентът на ГПР щеше да надхвърля многократно този, посочен в анекса. Ето защо, съдът приема, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР /49 %/ не отговаря на действителното фактическо положение. Съобразно заключението на в.л. по приетата по делото ССЕ, размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по договора определен върху всички определени задължения: главница 1500,00 лв., такса 99,96лв., договорена лихва – 82,32лв. и неустойка – 864,00 лв. Изчислен годишен процент на разходите е 587,78%.

Съответно размерът на действителния ГПР е в пъти над допустимия по закона, поради което и само на това основание съдът приема, че сключения между страните – ищцата и ответника **** АД договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК /налице е допуснато нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК/.

Предвид извода за основателност на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуално съединен иск по чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД.

По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК:

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по предявен на договорно основание иск, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК.