Определение № 1744 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1521/2024
- Вид
- Определение № 1744
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 26.06.2024
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1744 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501521 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№12667/09.04.2024г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК – 121830616, чрез юрк. Л. А., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2376/13.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поправена на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 7922/14.03.2024г., и поправена на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 14386/16.05.2024г. по ч.гр.д.№ 3358/24г. на Районен съд– Пловдив, XIV гр.с., в отхвърлителните части по подаденото заявление на дружеството против М. И. К., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено за тези процесни суми и вместо това да се постанови връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на чл.417 от ГПК за сумата в размер на 63,35 лв. – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост /лихвена надбавка за забава/, за сумата в размер на 120 лв. – разходи при изискуем кредит, както и за разноските над уважения размер от общо 287,93 лв. до претендирания размер от общо 392,35 лв.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да 1 бъде разгледана.
От кредитора „Банка ДСК“ АД против длъжника М. И. К., ЕГН – **********, е подадено заявление по чл.417 от ГПК. С Разпореждане № 5721/23.02.2024г. Районният съд е указал на заявителя да посочи конкретното основание, на което е изчислено обезщетението за забава, съответно преди и след предсрочната изискуемост, да посочи конкретните лихвени проценти, прилагани при изчисляването на обезщетението за забава и да посочи обстоятелствата, на които се позовава за възникване на вземането от 120 лв. за разходи. С уточнителна Молба с вх.№ 26586/08.03.2024г. дружеството е конкретизира, че лихвата за забава по кредита е начислена съгласно Общите Условия, а именно в раздел VII от т.16.1/16.3 и т.17.2 от ОУ на Договора за кредит. При забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, вноската се олихвява със санкционираща лихва в размер на законната лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Законният лихвен процент прилаган при изчисляването е до датата на изискуемост в размер на 10% върху просрочената главница; а след датата на изискуемост - законна лихва в размер на 13,79%. Досежно претендираната сума в размер на 120 лв., същата представлявала разход по изискуем кредит, регламентиран в приложимата към договора Тарифа на Банката /Приложение № 3/, Такси по кредити за текущо потребление, т. 5 разходи при изискуем кредит.
Районният съд, с обжалваното Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2376/13.03.2024г., за да отхвърли заявлението за сумата в размер на 63,35 лв. – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост /лихвена надбавка за забава/ излага основни съображения, че съгласно уточнението същото е начислено на осн. чл. 16.1 от Общите условия. В тази клауза обезщетението за забава е уговорено в размер на договорения лихвен процент 5,91% и надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, при което общият процент на обезщетението за забава се равнява на 15,91%. Районният съд е наложил правен извод, че е налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, съгл. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Позовава се 2 на разясненията дадени в т. 2 на ТР № 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. Районният съд е направил и пояснение, че в случай, ако кредиторът е начислил друго обезщетение за забава- например законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, то тогава ще да е налице друго основание за дължимост на сумите.
Районният съд, за да отхвърли заявлението за сумата 120 лв. аргументира, че не представляват реални разходи на кредитора, а е такса уговорена в тарифата. По начина, по който е била уговорена, в тежест на потребителя реално се възлагат задължения при забавено изпълнение, тъй като е без връзка с реалните разходи, които разумно биха могли да се очаква да бъдат направени. Затова, тази такса не представлявала разход, а отнапред уговорено задължения на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение. По начина, по който била уговорена клаузата от тарифата предвиждала обезщетение за забавеното изпълнение на договорните задължения. Тя не била предвидена като разход за изпратени съобщения, а като сума, която се дължи при настъпването на предвидените в клаузите обстоятелства- изискуемост на кредита. Направен е извод за обоснована вероятност на неравноправна клауза на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение.
С частната жалба на „Банка ДСК“ АД са направени възражения за неправилност на правните изводи. По-конкретно, поддържа се, че към заявлението е представено Договор за кредит за текущо потребление за сумата в размер на 11 909 лв., като страните, на осн. чл. 9 от ЗЗД имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложените към правоотношението законово разпоредби и от добрите нрави. Това понятие предполагало известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Съгласно правилото на чл. 79. ал. 1 от ЗЗД в случай на неизпълнение, „кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата“. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът винаги се счита в забава поради обстоятелството, че изпълнението е обективно възможно, съгл. чл. 81, ал. 2 от ЗЗД.
На следващо място, дружеството поддържа, че не е налице неравноправност на клаузата, инкорпорирана в чл. 16.1 от Общите условия 3 към Договора за кредит. Застъпва се, че тази формулировката на клаузата била продиктувана само и единствено от стремежа на кредитора да предупреди своя кредитополучател, че при закъснения и несъответствие в плащанията извън предвидените в Погасителния план дати на падеж и суми, начисляването на договорна лихва върху дължимата до момента част от главницата не се прекратява, а тъкмо напротив - продължава до датата на погасяване на просрочията. Също така, клаузата насочвала вниманието на кредитополучателя, че продължаващо начисляване на договорна лихва върху забавените главници, за времето на забавата, с допустима от закона уговорка, че освен възнаградителна лихва, вече се дължи и неустойка за забавата в размер на 10 процентни пункта.
Дружеството възразява и относно отхвърлената част за сумата 120 лв., че процесният договор за кредит не съществувал в правния мир сам по себе си, а се придружавал от Общи условия, погасителен план с посочен ГПР, както и приложение № 3 /Такси по кредити за текущо потребление/, всички подписани и приети от кредитополучателя и представени пред заповедния съд. В чл. 5 от Приложение № 3 е била предвидена тази такса за разходи при изискуем кредит.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение. В Договора за кредит от 16.09.2022г., т.5, е подписана клауза, уговаряща променлив лихвен процент в размер на 5,910 % годишно. Съгл. раздел VII, чл.16.1 от Общите условия /по делото на л.14-гръб/ към Договора за кредит При забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако Кредитополучателят и/или Съдлъжникът погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. При това описано положение, общият аритметичен сбор, възлиза на 15,91 % обезщетение за забава, което е видимо нарушение на принципа на добросъвестността, тъй като обезщетението за забава след датата на настъпилата изискуемост, следва да бъде в размер на законната лихва, изчислена при условията на чл.86 от ЗЗД. В конкретния случай, както се посочи по-горе, заявителят е посочил 4 друго основание, а именно – раздел VII, т.16.1, т.16.3 и т.17.3 от Общите условия.
Относно сумата 120 лв., обоснован е изводът на Районния съд, че същата представлява такса, а не сума, дължима за конкретни разходи. Тази такса е описана като дължима фиксирана сума и е отразена в Таблицата „Такси по кредити за текущо потребление“ /на л.17 по делото/, в т.5 – „Разходи при изискуем кредит“, без да има яснота за предмета на тези разходи и в какво конкретно се изразяват. В молбата - уточнение /на л.22/ заявителят също отново е посочил само „такси по кредити текущо потребление“, без друго разграничение.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
П о т в ъ р ж д а в а Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2376/13.03.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поправена на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 7922/14.03.2024г., и поправена на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 14386/16.05.2024г. по ч.гр.д.№ 3358/24г. на Районен съд–Пловдив, XIV гр.с., в отхвърлителните части за сумата в размер на 63,35 лв. – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост /лихвена надбавка за забава/, за сумата в размер на 120 лв. – разходи при изискуем кредит, както и за разноските над уважения размер от общо 287,93 лв. до претендирания размер от общо 392,35 лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5