Решение № 405 от 30.10.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Перник, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500414 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 353/04.04.2023 г., постановено по гр. д. № 694/2022 г. Районен съд – гр. Перник е отхвърлил предявените от М. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.“Г.” бл. **, ет. **, ап. **, като баща и законен представител на малолетното дете М.

М. С., с ЕГН:********** искове, да бъде постановено решение с което да бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо детето М. М. С. на него, като се определи и местоживеенето на детето при ищеца, на адрес: гр. П., ул.“Г.” бл. **, ет.

**, ап. **, и се определи режим на лични отношения на майката А. М. С., с ЕГН:

********** с детето М. М. С. по преценка на съда, като неоснователни.

С решението съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М. М. С. на неговата майка А. М. С. на адрес: с. К., община В. ул.

„Г. Д.” № **, като е определил и местоживеенето на детето на адреса на неговата майка на адрес: с. К., община В. ул. „Г. Д.” № **, както и на всяко друго жилище, където се установят да живеят.

Съдът е определил с решението си и правото на лични отношения на детето с бащата М. М. С., като същият има право да се вижда с детето всяка първа и трета събота от месеца, за 2 часа, в присъствието на психолог по социална услуга. В следващите шест месеца бащата да може да се вижда с детето всяка първа и трета 1 събота от месеца и всяка втора и четвърта неделя от месеца за 3 часа в присъствието на психолог по социална услуга. Следващите шест месеца бащата да може да взима детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в същия ден. След изтичане на посочените 15 месеца, бащата да може да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в. неделя с преспиване, както и 20 (двадесет) дни през лятото, съответно 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август, които де не съвпадат е платения годишен отпуск на майката. Великденските празници детето да прекарват при майката на нечетна година (2023,

2025 г. и т.н.) а на четна година (2024, 2026г., и т.н.) при бащата, Коледните празници на четна година (2023, 2025 г. и т.н.) детето да бъдат при бащата, a нa нечетна (2024, 2026г., и т.н.) при майката. Рождените си и имените си дни детето да прекарват при родителя, при когото съгласно - режима на контакти се намират. Другият родител да може да присъства на празника на детето в същия ден.

Със същото решение съдът е осъдил М. М. С. да заплаща на малолетния М. М.

С., чрез неговата майка и законна представителка А. М. С., по банков път и до 10-то число на месеца, месечна издръжка в размер по 200.00 /двеста/ лева, считано от датата на исковата молба – 23.02.2022г. до настъпване на основания водещи до изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и издължаване. В тежест на М. М. С. са възложени разноските в производството на основание чл.78 ГПК.

В законоустановеният срок по чл.259, ал.1 ГПК страните са депозирали въззивни жалби срещу така постановеното решение.

Въззивната жалба А. М. С. е насочена срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която съдът е осъдил М. М. С. с ЕГН- ********** от гр.П., ул. „Г.“ бл.**, ап.№**, да заплаща на малолетния М. М. С. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка А. М. С., по банков път и до 10-то число на месеца, месечна издръжка в размер по 200.00 (двеста) лева, считано от датата на исковата молба – 23.02.2022г. до настъпване на основания водещи до изменение или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното й издължаване. Жалбоподателката изразява несъгласие с присъдения от съда размер на месечната издръжка, възлизащ на сумата от 200 лева, като счита, че този размер е твърде малък и не отговаря на нуждите на детето.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, въззиваемата страна М. М. С., чрез пълномощника си адв. Д. М., е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Изтъква се, че районният съд е присъдил месечна издръжка в размер, съответстващ на заявения от ищцата по насрещния иск и доколкото съдът е обвързан от пределите на очертания петитум, то решението в тази му част се явява правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба на М. М. С., чрез адв. М., се обжалва съдебното решение в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от М. М. С. иск, с който последният е поискал да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете на него, респективно да бъде определено местоживеене на детето при него, а майката да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето си и да 2 й бъде определен режим на лични контакти. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, което жалбоподателя счита за крайно немотивирано и постановено при пълно противоречие със събраните по делото доказателства.

Акцентира се на процесуалното поведение на майката в хода на производството, свързано със задължението й да съдейства на вещото лице, на което е възложено извършването на допълнителна съдебно-психологическа експертиза. Съдебното решение се обжалва и в частта, в която съдът е определил местоживеене на детето в с.

К., общ. В. като се изтъква, че майката и детето към датата на последното съдебно заседание, както и към датата на изготвяне на решението, живеят в гр. П., а и самата майка никога не е посочвала на съда, че смята да се върне да живее в бащиния й дом.

На следващо място се сочи, че съдът е определил режим на контакти през Коледните и Великденските празници и на имените дни на детето, въпреки, че такъв режим не е искан от страните, най-малкото защото същите са мюсюлмани и тези празници не се празнуват от тях. Изразява се несъгласие и относно режима на лични контакти относно рождения ден на детето, доколкото съдът е постановил че на този празник трябва да присъства и бащата. Жалбоподателят счита, че това решение не е в интерес на детето, доколкото взаимоотношенията между страните са силно влошени. Обръща се и внимание, че по делото реално не е изготвен, респ. изслушан социален доклад.

В предоставения съобразно разпоредбата на чл. 263 ал. 1 ГПК срок, насрещната страна – А. М. С. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, депозирана от М.

С.. В същия се изразява становище за неоснователност на доводите, изложени във въззивната жалба. По подробно изложени съображения се иска въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение – потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция А. М. С. се явява лично и чрез пълномощника си адв. П.. Последният оспорва жалбата, като излага становище, че поддържа изложените в отговора съображения. Сочи за правилно приетото от първата инстанция, че детето се нуждае от срещи с баща си в присъствието на психолог.

Насрещната страна – М. М. С., в съдебно заседание се явява лично, представлявайки се от пълномощника адв. Д. М.. В хода на устните състезания, адв. М. пледира за потвърждаване на въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения. Сочат се доводи, като счита, че бащата е доказал своя родителския капацитет. Моли за сметка, по която да бъде превеждана издръжката на детето.

Претендират се сторените по делото разноски.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът е установил, че въззивната жалба, депозирана от А. М. С. е недопустима.

Констатирано е, че същата е подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, която, обаче, няма правен интерес от обжалването, тъй като с насрещната искова молба, предявена от въззивната жалбоподателка А. М. С., последната е формулирала петитум, съгласно който иска от съда да постанови решение, с което ответника М. М. С. да бъде осъден да заплаща на малолетния М. М. С. месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева. Видно от обжалваното съдебно решение е, че съдът е уважил иска в тази му част в пълния претендиран размер, което лишава въззивната жалбоподателка от правен интерес от обжалване на съдебния акт, с който е удовлетворено искането й. С оглед горното обстоятелство въззивната жалба на А. М. С. е върната като недопустима.

3

Досежно въззивната жалба на М. М. С., съдът е намерил същата за допустима, като подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхождаща от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

За да се произнесе, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Настоящият съд споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил защо е приел, че към момента в интерес на детето е упражняването на родителските права над ненавършилото пълнолетие дете, родено по време на съвместното съжителство на родителите му да бъде предоставено на майката.

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите Н. И. Л., Н. С. Н., К. П. Г. и К. Л. С..

В разпита си, свидетелката Н. И. Л., която живее на семейни начала с М. М. С., е посочила, че не познава лично ответницата и не е разговаряла с нея, а с детето М. М.

С. се е виждала няколко пъти . Посочила е, че М. С. взел квартира на А., където тя да живее заедно с общото им дете, като поел и всички разходи по наема и консумативите.

Свидетелката сочи, че М. направил това, защото много обичал сина си и искал той да е близо до него и да може да го вижда. Л. сочи, че А. многократно заявявала на М., че ще му дава детето, само ако не е „****“. Свидетелката смята, че детето обича баща си и не се страхува нито от него, нито от нея, като счита, че му е било приятно да е с тях, въпреки че в началото било стеснително. Заявява, че е готова да се грижи за М. и заедно с М. да отглеждат трите им деца. Сочи, че и в момента има легло за М. в апартамента, където живеят, но А. не го пуска в дома на баща си. Заявява, че бащата е по – подходящ да се грижи за детето и има възможност да му осигури необходимите условия за да расте в нормална среда. Свидетелят Н. С. Н. е заявил в разпита си, че познава и двете страни по делото. Н. помагала на А., като сочи, че същата била неграмотна и не знаела как да си гледа детето. Разказва, че в първите месеци М. имал много работа, често пътувал и не успявал достатъчно да се грижи за сина си, но след този период той полагал много грижи за М., а А. се грижела от части за него. Твърди, че майката не давала детето на бащата да го извежда. Вдигала му скандали, за това че 4 общува с християни, а тя не приемала това. Н. разказва, че последния път, когато видяла детето, всички отишли на пицария. То стояло само до люлката и не искало да играе с другите деца.