Решение № 40 от 08.06.2022, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. П., 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Явор Пл. Томов при участието на секретаря М.Й.А. като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно наказателно дело № 20223520200082 по описа за 2022 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на Г. П. Г. от гр.П., против НП № *** г. издадено от Началник група в ОДМВР Т., РУ П., с което и на основание чл.179,ал.2,пр.1 и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП са му наложени съответно административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/; ГЛОБА в размер на 100 лв.

/сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 м. /три месеца/ за това, че „на 11.12.2021 г., в грО., на ул.“***“ в посока изхода на града към гр.П., при управление на л.а.“**“ с рег.№ 214BFD /белгийски образец/, с рама № **, на вертикална лява крива водача не съобразява поведението си с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя, губи контрол над автомобила, като вследствие на това се сблъсква в метални оградителни профили и оградителна мрежа. Преминава през тревна площ и се блъска впоследствие в складирани на тротоара на ул.“Съединение“ пред дом № 68 дърва за огрев. От удара дървените трупи се отместват и нанасят поражение /повреда по стената на дом № 68/. Водачът не уведомява контролните органи на МВР“- нарушения по чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП.

В депозираната до съда подробно мотивирана жалба се твърди, че както съставения АУАН, така и НП са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че АНО не е изпълнил задълженията си по закон, тъй като не е изяснил в пълен обем фактическата обстановка и доколкото не е обсъдил възраженията на нарушителя, е нарушил правото му на защита. Твърди, че не е обоснован извода на АНО относно наличието на несъобразена скорост, както и липсва конкретно описание на нанесените при ПТП вреди по стената на частния дом, при което счита издаденото НП за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В с.з., жалбоподателят Г. не се явява /доколкото нее намерен на единствения известен по делото адрес, производството се провежда в хипотезата на чл.61,ал.2 от ЗАНН/ и не се представлява, не ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът по жалбата – РУ П., редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.

1

Районна прокуратура-Т., ТО П., представител в с.з. уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.

Жалбоподателят бил правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории „В”, и „М“ придобити на 02.06.2021 г., като в 6-месечния период до извършване на настоящите нарушения не бил санкциониран за други нарушения, като отразените в справката за нарушител нарушения на правилата за движение по пътищата касаят деяния предхождащи придобиването на правоспособност.

На 11.12.2021 г. жалбоподателят Г. управлявал собствения на трето лица л.а.“**“ с рег.№ 214BFD /белгийски образец/, с рама № **, когато около 01.30 ч. при движение по ул.“***“ в грО. загубил контрол над автомобила, вследствие на което се блъснал в метални оградителни профили и оградителна мрежа. След това л.а. преминавал през тревна площ и се блъснал в складирани на тротоара на ул.“Съединение“ пред дом № 68 дърва за огрев, като от удара дървените трупи се отместили и нанесли повреди по стената на дом № 68. Собственикът на имота А. А. чул удара в стената и проследил през прозореца последвалите действия на жалбоподателя, но тъй като се страхувал, не излязъл и не уведомил тел.112 за станалото. /показания в с.з. на св.В.И./. Въпреки нанесените сериозни повреди по автомобила, жалбоподателят успял да го придвижи по инерция и оставил в близост до друг частен дом в града, след което се обадил на свой приятел, който го прибрал в гр.П..

На следващият ден сутринта пострадалия А. подал жалба в ПУО., при което била образувана преписка и снети сведения от нарушителя Г. /л.16-17/, в които потвърдил, че той е управлявал л.а., като на остър завой поради заледен път не е могъл да го овладее, при което се е блъснал в трупи с дърва. Твърди, че е бил пострадал след настъпилото ПТП, чувствал е болки, но му е била отказана рентгенова снимка в МБАЛ П.. Обадил се на свой приятел – Й.Ъ, с чийто автомобил се придвижил около 3.30 ч. от грО. до гр.П. /обстоятелство потвърдено в саморъчно депозирани от Йорданов сведения, л.18/. За констатираните нарушения по чл.20,ал.2 и чл. 123 от ЗДвП бил съставен АУАН № 1025/22.12.2021 г. /приложен л.7/, който бил връчен на нарушителя и подписан от него с възражения, че пътят не е бил опесъчен, което е довело до поднасяне на л.а.; напуснал е ПТП поради болки и е посетил МБАЛ П.. При тези обстоятелства, на 30.12.2021 г. било издадено атакуваното в настоящия процес НП № *** г. на Началник група при РУ П., връчено лично на 13.04.2022 г. Наред с това събраните по преписката материали били докладвани в РП Т., ТО П., като с постановление от 11.01.2022 г. /л.12/ прокурор Илиев приел, че нанесените при ПТП имуществени вреди са в размер значително по-нисък от възприетия в съдебната практика оценъчен критерий – 1/5 от 70 МРЗ, при което отказал образуване на ДП по чл.343, ал.1,б.“а“, вр. с чл.342,ал.1 НК, изпратил по компетентност преписка № 3124/2021 г. на ТРП по компетентност на РУ П..

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в с.з. актосъставител Ив. Р. Ив., свидетелите В.И. и Пл.П., както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от жалбоподателя, като се твърди, че наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността му за извършените две отделни нарушения на ЗДвП.

2

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила – правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №10/1973 г., където е посочено, че “ отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства”. В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации само досежно извършеното нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП са обосновани и се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства, като същевременно не констатира твърдяните в жалбата допуснати съществени процесуални нарушения.

Основен и задължителен елемент от всеки съставен акт е „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено” (по арг. от чл.чл.42,т.4 ЗАНН ). Видно от приложеният акт, актосъставителят е спазил това императивно законово изискване като правилно е отчел относимите към визираното нарушение обстоятелства, при което и правилно е оценил като неправомерно поведението на водача Г.Г.. Съгласно посочената санкционна разпоредба на чл.179,ал.2 ЗДвП се наказва с глоба в размер на 200 лв., водач, „…който поради движение с несъобразена скорост … причини пътнотранспортно нарушение…”.

Жалбоподателят е привлечена да отговаря за извършено административно нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП – разпоредба, която регламентира изисквания във връзка с режима на съобразената скорост и предписва избор за намаляване на скоростта или спиране на автомобила във всички случаи, когато обстоятелствата налагат това, като очертаното законово задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективното им възприемане. Казано по друг начин, цитираната разпоредба на чл.20,ал.2 ЗДвП предявява към водачите, управляващи МПС изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1 на чл.20, ал.2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано 3 правомерното поведение на водача на превозното средство. /виж р.№ 185/29.03.2011 г. по н.д.№ 1029/2011 г. на III н.о. ВКС/.

В контекста на отчетеното в горният абзац, съдът намира за изцяло неоснователни подробно мотивираните доводи на жалбоподателя свързани с отправяне на упрек към полицейските служители, които според него не са установили правилно правнорелевантните за нарушението факти, между които ограничения за скорост, предупредителни табели и т.н., с което са нарушили правото му на защита. Подобни упреци очевидно не държат сметка за съществените различия между превишена и несъобразена скорост, тъй като скоростта може да не е превишена, но отново да е несъобразена. Изискването за измерване на скорост важи само при вменено нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП и това е случай, в който именно превишената скорост би била в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като съдебната практика е непротиворечива в разбирането си, че едновременното приложение на чл.20,ал.2 и чл.21 от ЗДвП е несъвместимо. Както съдът вече имаше възможност да посочи по-горе в мотивите си, разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта, когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от конкретната пътна обстановка . /в т.см. виж р.№ 533/31.01.2001г. по н.д. № 379/2000г. на І н.о., ВКС, реш.№ 28/23.02.2009 г. по н.д.№ 733/2008 г. І н.о. ВКС, реш.№ 160/01.04.2010 г. по н.д.№ 42/2010 г. на ІІ н.о. на ВКС, както разбира се и задължителното за съдилищата ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС/. В разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП са посочени най-общо изискванията към водачите на МПС досежно режима на скоростта – изисквания, които се отнасят до всички пътни обстановки по време на движение.

Задълженията на водачите на МПС по посочените основни текстове от ЗДвП и по конкретните пътни обстановки /в случая движение в населено място, като липсват обективни данни пътят да е бил заледен както поддържа нарушителя/ са едни и същи, т.е. когато един водач не се движи със съобразена скорост и не взема предписаните мерки при възникване на опасност, не се нарушават едновременно основното и правило и конкретното правило по ППЗДвП. По преписката действително не са налице данни за скоростта на движение на МПС в момента на настъпване на ПТП, респ. не е назначавана автотехническа експертиза. Такава според настоящият състав такива не е и необходима, тъй като в случая превишената скорост не е причина за настъпване на ПТП, а такава е несъобразената с пътните условия скорост, която е свързана и с неправилното движение на л.а. при движение на лява крива по ул.“***“ в гр.П.. Според съда ако водачът Г. бе отчел и съобразил пътните условия, движейки се по ул.“***“ с подходящата и съобразена за този пътен участък скорост на движение, очевидно управляваният от л.а. би могъл да намали и успешно премине участъка от пътното платно, и не би настъпило ПТП. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно поведението на водача е описано като такова нарушаващо разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, за което и правилно и наказващият орган е ангажирал отговорността й във вр. с чл.179,ал.2,пр.1 ЗДвП. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като същото е извършено виновно, по непредпазливост във формата на небрежност.