Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 494 от 29.07.2020, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 385/2020
Вид
Определение № 494
Подписан
29.07.2020
Състав
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ, МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА, МИЛЕНА РАНГЕЛОВА ДАСКАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 494

29.07.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град Перник

Втори граждански състав

На 29.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20201700500385 по описа за 2020 година

Образувано по въззивна жалба от К. П. К. чрез адвокат Ц. срещу Решение 426 от 20.02.2020г. по гр.д. 1710/2017г. на Пернишки районен съд, постановено във втора фаза на делбено производство с което делбата е извършена чрез възлагане на имоти на отделните съделители и осъждане за уравняване на дялове и е са уважени претенции по чл. 346 ГПК срещу жалбоподателя.

С жалбата се иска частично обезсилване на решението, както и неговата цялостна отмяна и изнасяне на имотите на публична продан с отхвърляне на претенциите по сметки срещу жалбоподателя.

Изложени са аргументи за недопустимо разглеждане в едно производство на имоти които имат различни собственици. За недопустимост на решението в частта по претенциите по сметки поради произнасяне за период извън заявения-тоест свръх петитум. Липсвало искане от другата страна за лично ползване на имотите, което водело до неоснователност на претенция по чл. 346 ГПК вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС; не били обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Решението било необосновано и базирано на необосновани заключения на вещи лица. Не били обсъдени писмените доказателства-нотариална покана. Твърди допуснати процесуални нарушения по доклада на делото и се иска назначаване на нови съдебни експертизи за стойността на имотите и на пазарните наеми, като се представят и документи за сравнителна база и се иска удостоверение до ИР към АВ.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. Възразява се срещу доказателствените искания.

При проверка на по чл. 267 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че жалбата е редовна и следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Доказателствените искания следва да се оставят без уважение.

Не се налага ПОС да извършва доклад по делото- той няма и това правомощие съгласно задължителната практика на ВКС. възможностите на въззивния съд са само да указва тежестта на доказване и за кои факти не се сочат доказателства.

В случая според ПОС не са налице предпоставките за упражняване на тези правомощия на въззивния съд.

Липсата на комуникация между жалбоподателя и адвоката му пълномощник не е основание да се отлагат дела и съдът няма задължение отделно да уведомява страната за каквото и да било след като нейния пълномощник е уведомен и не е заявил, че няма как да установи връзка с клиента си- адв. Методиева в съдебното заседание е искала възможност да конкретизира дали ще иска жалбоподателя възлагане на имот след като се свърже с него- тоест не е отрекла, че по принцип има връзка с него.

ПРС не е имал задължение да указва на страните че следва да доказват жилищна нужда. Възлагателните претенции не са конкуриращи се, защото касаят различни имоти и никоя от страните не е оспорила претенцията на другата страна.

Не е правено възражение пред ПРС, че за единия имот има учредено право на ползване, което да се взема предвид при оценката му.

В доказателствена тежест на ищците по претенциите по чл. 346 е да докажат фактите на които ги основават и действително няма указания на ПРС в тази връзка, но „пострадали“ от това могат да са само ищците по тези претенции. Жалбоподателя е ответник по тях и не може да се позовава на нарушения, които не засягат негови права.

Жалбоподателя не е правил възражения, че ищците са имали достъп и следователно не е имало причина ПРС да му указва тежест на доказване в тази връзка.

Претенциите по чл. 346 са ясно и конкретно заявени в писмената молба, от която е видно, че се твърди лично ползване от ответника за единия имот, а за другия се посочва, че ответника го отдава под наем- тоест получава граждански плод от него.

При ясна искова молба каквато е молбата по чл. 346 в случая няма място за указания за конкретизиране. Освен това и двата вида ползване (лично или чрез извличане на граждански плодове-наем) са все лично ползване и в двата случая чл. 30 от ЗС не е приложима квалификация.

Представител на жалбоподателя е присъствал на първото заседание във втората фаза и е имал възможност да прави възражения (включително за учредено право на ползване) но не е заявил такива и те са се преклудирали, както и възможността му да иска разходи за поддръжка и ремонт.

Тройна експертиза е допусната по искане на пълномощника на жалбоподателя.

Поначало само съдът е овластен да прецени колко вещи лица да участват и тази му преценка не подлежи на какъвто и да било контрол.

Преценка на вещото лице е какви материали да използва, защото носи и наказателна отговорност за верността на заключението. Жалбоподателя не правил искане вещото лице да ползва архитектурни проекти, а и те нямат никакво отношение към цената на един завършен имот, защото имат значение за неговото строителство, а не за продажната му цена на свободния пазар. Жалбоподателя е присъствал лично и с адвоката си при допускане на тройната експертиза и не правил искания да се работи по едни или други материали и не е представил документи за сравнителна база и не може с въззивната жалба да прави такива искания след като дори не е оспорил тройната експертиза.

Неявяването му в съдебно заседание на 21.01.2020г, когато е приета експертизата е изцяло по негова собствена вина. Видно от протокола за заседанието на 19.11.2019г. определената дата е именно 21.01.2020г, а не както твърди жалбоподателя 27.01.2020г. Не е искана процедура по поправка на протокол. В самата му молба от 27.01.2020г. за отмяна на ход по същество се съдържат очевидно неверни твърдения, че бил уведомил адвоката му, че делото ще е на 27.01.2020г. Адвоката е присъствал лично на заседанието на което е определена и следващата дата.

Предвид всичко изложено по поставените въпроси с оглед на които са направени доказателствените искания ПОС ги намира за неоснователни.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Напътва страните да постигнат спогодба.

На основание чл. 268, ал.1 от ГПК докладва въззивното дело, така, както е отразено в мотивите на настоящето определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания направени в жалбата.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2020г. от 10,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от определението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________