Решение № 914 от 16.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно гражданско дело № 20241100500159 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство, „Ф.Б.“ ЕООД, срещу постановление от 11.08.2023 г. на ЧСИ по изпълнително дело № 1123/2023 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу дължимостта на разноските в изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като взискателят е образувал изпълнителното производство при злоупотреба с право.

В тази връзка сочи, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден в полза на И.А., като преди издаване на листа, чрез телефонен разговор проведен с адвоката на това лице е поискано предоставяне на банкова сметка, по която да се извърши плащане, на което искане не е постъпил отговор. На 15.02.2023 г. вземането е цедирано на М.И.С.-И.. На 27.03.2023 г. жалбоподателя е наредил пощенски запис на това лице, но същият е върнат като неполучен, поради което представител на дружеството е направил опит да плати на лицето на адреса му, но лицето не е открито. Изпратена е и нотариална покана на 11.05.2023 г. за определяне на среща за плащане на сумата, но лицето не е намерено на адреса и на 02.08.2023 г. е образувано процесното изпълнително дело. При тези обстоятелства твърди образуването на изпълнително производство да представлява злоупотреба с право, тъй като от самото нареждане на сумата с пощенски запис е достатъчно да се приеме, че длъжникът е имал 1 поведение, което е от естество да предотврати образуване на изпълнителното дело, а образуваното такова следва да се прекрати и разноските да се възложат на взискателя.

Взискателят оспорва жалбата, с твърдения, че паричното задължение е носимо и при изпълнение чрез пощенски паричен превод длъжникът се освобождава само ако кредиторът неоправдано не приеме предложеното му изпълнение, за което е необходимо знание, а по делото до датата на образуване на изпълнителното дело не се установява взискателят да е уведомен. В тази връзка се сочи, че длъжникът въпреки, че е имал възможност не се е възползвал от услугата на „Български пощи“ ЕАД за уведомяване на получателя на паричния превод с SMS.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна по съображенията, че не са представени доказателства дългът да е заплатен, поради което по арг. от чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в определения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ВКС.

Разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на И.Й.А. по молба, подадена от М.И.С.-И., в качеството на кредитор на вземането по листа, по силата на договор за цесия, сключен на 27.01.2023 г.. Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника, в която са определени 207.50 лв. разноски в изпълнителното дело, такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС, в размер 54 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер 400 лв.

С постановление от 11.08.2023 г. по молба на длъжника е намален размерът на адвокатското възнаграждение от 400 лв. на 200 лв. и таксата по т.26 ТТР ЗЧСИ от 54 лв. на 30 лв.

Длъжникът се освобождава от отговорност за разноски по изпълнението и последните са за сметка на взискателя, в случаите на чл.79, ал.1, т.1-3 ГПК. Отделно от това длъжникът се освобождава от разноски и когато с оглед поведението му, преди образуване на изпълнителното производство, може да се направи извод, че не е дал повод за образуването му, тъй като е предложил изпълнение на задължението по изпълнителния лист. Това е така, доколкото правилата на чл.78 ГПК се прилагат съответно и в изпълнителното производство, а правилото на чл.79 ГПК е частна хипотеза, уреждаща отговорност за разноски при доказано, по някой от посочените в чл.433, ал.1, т.1 ГПК начини, плащане преди образуване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят не се позовава на извършено плащане преди образуване на изпълнителното дело. Твърди, че с поведението си не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, тъй като е поискал съдействие както от първоначалния кредитор, така и от цесионера, но не е получил такова. В тази връзка сочи, че е поискал от адвоката на 2 кредитора И.А. да посочи банкова сметка, по която да плати, а до цесионера, след уведомяването за цесията е изпратил нотариална покана и е наредил пощенски паричен превод на адреса, посочен в уведомлението.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че длъжникът „Ф.Б.“ ЕООД през м.02.2023 г. е предприел действия, имащи за цел плащане на дълга. Изпратил е имейл до адв. Б., на 15.02.2023 г. с искане за посочване на банкова сметка, по която да плати сумата и нотариална покана до цесионера на адреса, посочен в уведомлението за цесията, която е връчена по реда на чл.47 ГПК. Отделно от това от представеното удостоверение от „Български пощи“ ЕАД от 29.05.2023 г. се установява, че на 17.02.2023 г. от дружеството е приет експресен паричен превод на сума 50 лв. с получател М.И.С.-И., който е върнат на дружеството длъжник на 03.04.2023 г., тъй като не е изплатен на получателя. В писмото е посочено, че не може да се удостовери доставка на покана до получателя на превода, тъй като доставката се извършва по реда на непрепоръчаните кореспондентски пратки, които се доставят в пощенските кутии на получателя, поставени на адреса на получаване и движението на пратката не подлежи на проследяване.

Всички тези действия биха могли да обосноват извод за недобросъвестно поведение, от страна на първоначалния кредитор, като и на взискателя, ако се установяваше да са достигнали и узнати от тези лица, каквито данни по делото липсват. Поканата за изплащане на пощенския паричен превод няма данни да е връчена, а имейлът с искане за посочване на банковата сметка е изпратен до лице, за което няма данни да е разполагало с представителна власт, по отношение на първоначалния кредитор. Извод за знание не може да се направи и от фингираното връчване, тъй като недобросъвестно поведение е налице при реалното узнаване, а фикцията е уредена за постигане на процесуална цел. Предвид липсата на такива доказателства, от които да се направи извод, че поисканото и дължимо съдействие е достигнало до кредиторите, то не може да се направи и извод, че същите не са оказали необходимото съдействие на длъжника за изпълнение, по смисъла на чл. 95 ЗЗД и длъжникът да се освободи от разноски.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу постановление от 11.08.2023 г. на ЧСИ В.М. по изпълнително дело № 1123/2023 г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу дължимостта на разноските в изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4