Решение № 275 от 17.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Пловдив, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000385 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Чл.258 и следв. от ГПК .

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от В. Я. Д., чрез процесуалния представител адв. В. Т. срещу Решение № 22/17.04.2025г. на Окръжен съд Смолян, ТО по търг.дело № 30/2024г., с което е отхвърлен иска за отмяна на Решение на Общото събрание на Ловно рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно от 17.05.2024г., с което се потвърждава наложеното на основание чл.27, ал.1, б.“г“ от Устава на сдружението на В. Я. Д., от Управителния съвет на сдружението, наказание „лишаване от членство за срок от три години“.

Жалбоподателят счита, че решението на окръжния съд е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалния закон и константната съдебна практика като съображенията за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Искането към съда е да се отмени решението в обжалваната от ответника осъдителна част и вместо него да се постанови друго с което 1 предявеният иск за отмяна на Решение на Общото събрание на Ловно рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно от 17.05.2024г. да бъде уважен, както е предявен. Претендират се и присъждане на направените в производството и пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна Ловно рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно, подаден чрез процесуалния представител адв. И. Г.. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.

Претендират се присъждане на направените по повод на въззивното обжалване разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав съобрази следното :

Въззивната жалба на В. Я. Д. е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

При обсъждането на нейната основателност намира следното :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Я. Д. срещу Ловно-рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“, за отмяна на решението на общото събрание на сдружението, проведено на 17.05.2024 г., с което е потвърдено наложеното на ищеца от Управителния съвет на сдружението наказание „лишаване от членство за срок от 3 години“.

Ищецът твърди, че е член на сдружението – ответник по делото и член на Ловно-рибарска дружина „Загражден“ повече от 10 г., като на 18.09.2023 г. е бил уведомен, но преди изтичането на предвидения в Устава на сдружението 7 дневен срок, че за 21.09.2023 г. от 13.30 ч. е насрочено заседание на Управителния съвет на сдружението, на което е предвидено вземане на решения за налагане на наказания на членове на сдружението за нарушения на нормативни актове и устава, вкл. и отнасящо се до ищеца за посочени нарушения на чл. 27, ал. 1 от Устава. На следващо място сочи, че тъй като е бил възпрепятстван да се яви на заседанието, е изпратил Заявление вх. № 2

89/21.09.2023 г. с отговор на отправените обвинения, но впоследствие е бил уведомен, че за същите нарушения му е наложено наказание „лишаване от членство за срок от 3 години“, срещу което е подал жалба до общото събрание.

Впоследствие на 06.06.2024 г. е бил уведомен, че на проведеното на 17.05.2024 г. на общото събрание на ответното сдружение е било взето решение, с което да бъде потвърдено решението на управителния съвет за налагане на процесното наказание. Навел е аргументи в обстоятелствената част на исковата молба, че е бил наказан за нарушения, които не са конкретизирани – няма посочени дата, час, място на извършване, срещу кого са насочени и т.н., както и че според него изразяването на мнение относно организацията на лова, провеждането на ловните излети, поведение и безопасност не следва да се тълкува като създаване на дразги и напрежение.

Посочил е че ловните графици се изготвят от отговорника по стопанисване на дивеча, предоставят се на директора на съответното стопанство, който след проверка и становище на старши лесничеите съгласува графиците и ги връща на сдружението и на тяхна база се издават разрешителните за лов, а промяната на графика може да стане по изключение. Поддържал е довод, че с оглед сложната процедура, в която ищецът не участва, той не може да извърши или предизвика смяна или подмяна на графиците за ловуване.

Ищецът също така е заявил, че подаването на жалби и сигнали е конституционно право на гражданите, които вероятно не познават нормите и не могат да преценят дали едно поведение представлява противозаконно действие, което е в правомощията на съответните институции. Поддържал е също така и че наложеното му наказание е несъразмерно тежко- лишаване от правото на членство за срок 3 г., което не съответства на тежестта на вменените му нарушения.

Искането към съда е било да се постанови решение за отмяна на решението на общото събрание от 17.05.2024 г., с което е потвърдено наложеното му от УС наказание.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Ловно рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно е възразил срещу иска като е изложил твърдения, че ищецът е бил уведомен макар и не по предвидената в устава писмена форма и срок за насроченото за 21.09.2023 г. заседание на УС.

3

Ищецът е бил уведомен при случайна среща от служител на сдружението, който при това му е прочел текста на поканата и последният тогава не е възразил срещу този начин на уведомяване. При това положение следвал извод, че ищецът в действителност е знаел, че заседанието на управителния съвет и неговият дневен ред, на който е щяло да се обсъждат оплакванията срещу действията му като член на сдружението и последният е имал възможност да организира защитата си.

Направен е извод в тази насока, че не е нарушена процедурата по налагане на наказание и с оглед действително организираната от В. Д. защита и представянето на заявление с посочване на твърдения и доказателства в тяхна подкрепа, във връзка с оборването и опровергаването на вменените му нарушения.

На следващо място е посочено, че с влязъл в сила съдебен акт е било безспорно установено, че ищецът е оказвал системен тормоз над колегата си Б., като го е принуждавал да направи път и да даде пари, за да стане ловец и да бъде заверен ловният му билет, което само по себе си според ответника е било достатъчно основание за налагане на оспореното наказание. Наведени са в отговора на исковата молба аргументи, че от гласните сведения на разпитаните пред УС на сдружението лица са установени и останалите нарушения, допуснати от ищеца.Посочено е, че в случая разпоредбите на чл.

27, ал. 5 и ал. 7 от Устава не са нарушени, тъй като не е било нарушено правото на защита на ищеца и е релевирано искане за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноските по делото.

От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора :

Между страните не се спори, че ищецът към датата на вземането на оспорените решения е членувал в ответното сдружение Ловно-рибарска дружина „Загражден“.

Не е спорно, а и се установява, че на 21.09.2023 г. от 13ч. е проведено заседание на УС на Ловно-рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“, с.

Славейно на което е било взето решение на ищеца В. Я. Д. да му бъде наложено предвиденото в Устава на сдружението наказание „лишаване от членство за срок от три години“.

Между страните няма спор относно факта, че ищецът не е получавал 4 писмена покана с дневния ред на събранието на УС в предвидения от устава 7 дневен срок.

Няма спор също така и относно това, че ищецът е бил устно уведомен на 18.09.2023г. от страна на Б. М., изпълняващ длъжността „Специалист по лова“ при сдружението, с което е уведомил ищеца за насроченото за 21.09.2023г. заседание на УС, като едновременно с това му е прочел и текста на поканата.

Няма спор, а и се установява, че със Заявление вх. № 18.09.2023 г. ищецът е изложил пред УС писмено становище, че не е извършил никакви нарушения на устава на сдружението, вкл. е изложил и подробни доводи и аргументи опровергаващи конкретно посочените нарушения.

Няма спор, а и се установява, че на горепосоченото заседание УС на ответното сдружение е взело решение за налагане на наказание на ищеца „лишаване от членство за срок от 3 г.“ за извършване на следните нарушения:

1/ системен тормоз на колегата А. Б. за осигуряване от него на трактор и финансиране построяването на път в с. В. д., съпроводени със заплахи за разследване срещу него и други членове на сдружението;

2/ смяна на графиците за ловуване, без знанието на ръководителите на лова и останалите членове, разногласия в организацията на лова, противоречия с колеги и

3/ поведение в разрез с ловната етика и морал, както и в противоречие с устава на сдружението, системно създаване на проблеми и дразги между колегите, опити за еднолично налагане на начин на поведение и ловуване спрямо неговите разбирания, които не кореспондират с разбиранията на останалите колеги, закани за саморазправа, писане на жалби и сигнали, повече от които анонимни, вследствие на което ръководството на сдружението и отговорниците по групи са подлагани на проверки и тормоз, писане на сигнали против сдружението, вследствие на което са извършвани проверки от *** и МВР С. и М., без в резултат на тях да е имало констатации за нарушения.

Не е спорно, а и се установява, че по повод на депозираната от В. Д. жалба от 13.10.2023 г. срещу наложеното му наказание, за 17.05.2024 г. е насрочено и проведено общо събрание на сдружението, на което е потвърдено решението на УС за налагане на предвиденото в устава наказание „лишаване 5 от членство за срок от 3 години“.

Не е спорно, а и се установява, че с влязла в сила, считано от 28.05.2024г., Присъда № 20/12.12.2023 г. по НЧХД № 388/2023 г. по описа на Районен съд –Смолян подсъдимият А. А. Б. е бил признат за невиновен в това, че на 02.07.2022 г. в жалба до председателя на ЛРСД „Глухар“, с. Славейно , както и пред други хора, които са узнали за въпросната жалба, е разгласил позорни обстоятелства за В. Д. с думите, описани в нея „…Във връзка с моя прием в ЛРД, с. Заграждане аз бях подложен на системен тормоз в продължение на една година от лицето В. Д., от дружина с. Загражден, група с. В. д.….След това срещу мен се започна тормоз и изнудване да подсигуря трактор и да финансирам за направата на път във В. д., разбрах, че г-н В. Д. разговарял и заплашвал председателя на ЛРСД „Глухар“, с. Славейно- г-н Х.

Р., че ако ме приемат в дружината докато той не разреши и ще започне разследване срещу тях.“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият А. А. Б. е признат за невиновен и в това, че на 13.12.2022 г. в сведение, депозирано пред оперативен работник при РУ – М., е разгласил позорни обстоятелства за В. Д. и му е приписал престъпление /изнудване по смисъла на чл. 214 от НК/ с думите: „… На един от излетите видях В. Д., който тогава бе трети групов отговорник в ловната дружинка. Същия ми постави условие – заяви ми, че за да ме преместят трябва да направя път в местност /не се чете/ с моя строителна техника, тъй като знае, че разполагам с такава и за моя лична сметка. Преди това имаше друго условие – каза ми, че ако му дам 1 600 лв. веднага ще ме премести, т. е. аз бях поставен да избирам или направа на път или да дам пари… Заплатих тази такса, но тук пак ударих на камък – не мога да си взема билета, който се оказа, че се задържа отново от В. Д., в края на м. септември на 2021 г. направих пътя, който В. Д. искаше и веднага си получих билета. Това на мен ми струваше около седем осем хиляди лева…“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1, пр.