Решение № 970 от 21.06.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Велико Търново, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20234110103686 по описа за 2023 година

Производството се движи по реда на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са съпрузи. Твърди се, че от брака си нямат родени деца. Ищцата заявява, че от 23 години не живеят заедно с ответника и не поддържат контакт, като отчуждението помежду им настъпило още след сключване на брака. Ищцата счита, че брака й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. Моли съда да прекрати брака на страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината на брачното разстройство. При искане за възстанови предбрачното си фамилно име- Т.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който особеният представител заема становище, че иска е допустим и ако се установи дългогодишната фактическа раздяла на страните, то тя би могла да се приеме като основание за прекратяване на брака.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява и от пълномощник адв.Д. Н.-САК. Ответникът се представлява от особен представител адв.

В.С.. Ищцата заявява, че поддържа молбата за развод. Не претендира ползване на семейно жилище и издръжка между съпрузи. Отправя искане да възстанови предбрачното си фамилно име-Т.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак на **** След сключване на 1 брака ищцата е приела да носи фамилното име на съпруга си- Б.. От брака си страните нямат родени деца.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д К Я Свидетелят заяви, че познава ищцата и мъжът, с който живее от двадесет години на име Г и с когото имат дете. Свидетелят каза ,че е чувал, че ищцата е имала съпруг преди това, но не го познава.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.

Разгледан по същество искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала.

От събраните доказателства се установи, че страните не живеят заедно от повече от двадесет години, като ищцата заяви, че много скоро след сключването на брака им се разделили със съпруга й и тя заживяла с друг мъж, от който има и дете, понастоящем на ** години. От показанията на разпитания свидетел се установи, че от повече от двадесет години ищцата живее с друг мъж, което води до извод, че фактическата раздяла на съпрузите е с давност повече от двадесет години, като страните не живеят заедно и не поддържат съпружески отношения помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях. При това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически, не е нито в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.

Тъй като нито една от страните не е поискала изрично съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.

Тъй като страните нямат родени от брака деца, съдът не следва да се произнася по въпроси относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжка.

По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се отбележи, че ищцата не е направила такава претенция. Такава претенция няма заявена и от ответника.

Поради това съдът не следва да се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.

Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода: Разпоредбата на чл.53 от СК дава на този съпруг, който е променил името си, право на избор дали да запази брачното си име или да възстанови предбрачното си такова, независимо от становището на другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото на избор е предоставено единствено на съпруга променил името си при сключване на брака. В настоящото производство ищцата при сключване на брака е приела да носи фамилното име на съпруга си-Б.. С исковата молба е направила искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име, което искане, с оглед разпоредбата на чл.53 от СК, следва да бъде уважено и след прекратяване на брака ищцата 2 да възстанови и носи предбрачното си фамилно име- Т.

Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК, съдебните разноски следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, съдът определя в размер на 40 лв. Доколкото с исковата молба е внесена сумата общо 80лв. за държавна такса, съдът приема, че с тази сума е внесена изцяло дължимата за производството държавна такса /25лв. при завеждане на исковата молба и 40лв. при решаване на делото-чл.6 т.1 и т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключения на ****** граждански брак между Б. Н. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес **** и А. И. Б. с ЕГН **********, с адрес **** , поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия , на основание чл.49, ал. 1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата А. И. Б. с ЕГН **********, да възстанови и носи предбрачното си фамилно име – Т.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3