Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20583 от 17.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64028/2023
Вид
Определение № 20583
Подписан
17.05.2024
В сила
17.05.2024
Състав
ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 397, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 181 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20583 гр. София, 17.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110164028 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 389 ГПК.

Образувано е по искане на ищеца А. Д. Д. за допускане на обезпечение на предявен срещу „Т. София” ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 4038,76 лв. по изпълнителен лист, издаден в полза на ответника по гр.д.№ 13418/2020г. по описа на СРС, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по образуваното за събиране на вземането изп.д.№ 20248500400218 по описа на ЧСИ А. Б., рег.№ 850 при КЧСИ.

В исковата молба ищецът твърди недължимост на процесното вземане поради извършено прихващане с негово насрещно вземане от ответника за сумата от 5000 лв., представляваща дължимо обезщетение за ползване на присъединителен топлопровод и абонатна станция за снабдяване с топлинна енергия на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Дунав“ № 77, за периода от 1.05.2007г. до 1.07.2017г., което вземане поддържа да е придобил от „Кодена“ ООД по силата на договор за цесия.

Софийският районен съд, след като прецени искането на ищеца и обсъди представените писмени доказателства, намира следното:

Допускането на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК се предпоставя от кумулативната даденост на предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК условия, както следва: 1) искът да е допустим при изложените в исковата молба твърдения, като молбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК; 2) искът да е вероятно основателен с оглед подкрепянето му с убедителни писмени доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД в 1 определен от съда размер; 3) да е налице обезпечителна нужда, обуславяща правния интерес от обезпечаването, т.е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; и 4) обезпечителната мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда.

При наведените от ищеца твърдения искът, чието обезпечение се претендира, е процесуално допустим. За ищеца е налице интерес от допускане на обезпечението поради опасността от събиране на погасено вземане. Заявената обезпечителна мярка – спиране на изпълнението, е подходяща с оглед правото, съставляващо предмет на защита по иска, и предвид това, че видно от представената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ срещу ищеца е образувано изпълнително дело.

Представените с исковата молба писмени доказателства съответстват на изложените фактически твърдения, но доколкото действителните отношения между страните по повод правния спор ще бъдат предмет на установяване в хода на исковото производство, съдът намира, че обезпечението следва да бъде допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – срещу представяне на гаранция, която да обезпечи евентуални вреди за ответника в случай на отхвърляне на обезпечения иск. При съобразяване на данните от поканата за доброволно изпълнение, че ищецът е конституиран като длъжник по изпълнението само за част от процесното вземане, съдът намира, че подходящ размер на гаранцията е сумата от 100 лв.

По изложените съображения съдът намира, че искането за допускане на обезпечение е основателно и следва да се уважи като изпълнението по изпълнителното дело бъде спряно спрямо ищеца до приключване на производството по настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт.

С тези мотиви и на основание чл. 389 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения от Анжело Д. Д., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 4038,76 лв. по изпълнителен лист, издаден в полза на ответника по гр.д.№ 13418/2020г. по описа на СРС, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението за събиране на търсените от ищеца вземания по изп.д.№ 20248500400218 по описа на ЧСИ А. Б., рег.№ 850 при КЧСИ, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по настоящото гр.дело № 64028/2023г. по описа на СРС, 44 с-в, при условие, че ищецът внесе по депозитната сметка на СРС парична гаранция в размер на 100 лв.

Да се издаде обезпечителна заповед на ищеца след представяне на доказателства 2 за внасяне на определената гаранция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от датата на връчването му, а за ответната страна – от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3