Решение № 988 от 20.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5563/2023
- Вид
- Решение № 988
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- КРИСТИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА-ПАПАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 988 гр. София, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20231110205563 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Н., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 21-4332-004772 от 19.03.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че атакуваният акт е издаден от некомпетентен орган. Твърди се, че жалбоподателят е наказан в нарушение на принципа „ne bis in idem“. Излага се още, че липсва описание на нарушението, също изложение на доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, както и че посочената в него фактическа обстановка не отговаря на действителното положение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. М. Х., който поддържа изложените в сезиращата жалба доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочи, че е изтекла абсолютната давност предвидена за извършените нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. М., моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
1
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, намери, че са налице основанията за неговата отмяна.
С атакуваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на С. Д. Н. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и на 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, които се твърди да са извършени на 07.03.2021 г.
Съдът счете, че в настоящия случай е изтекла абсолютната погасителна давност з а реализиране на административнонаказателното преследване за тези нарушения и същите са погасени по давност. Ето защо направеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият състав намира за основателно, поради което на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна.
С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете разновидности - давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. В този смисъл за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 ЗАНН/ следва, че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 НК. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК следва да се прилага във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК или в случая абсолютната погасителна давност е 4 години и половина, считано от датата на довършване на деянието /чл. 80, ал. 3 НК, вр. чл. 11 ЗАНН/. С изтичането й по закон се изключва и административнонаказателното преследване, и отговорността по чл. 6 ЗАНН, тъй като извън него същата не може да се осъществява.
В настоящия случай нарушението е извършено на 07.03.2021 г., а давностният с р о к за реализиране на административнонаказателната отговорност е изтекъл на 07.09.2025 г., поради което и съдът е длъжен да съобрази този факт към датата на постановяване на своя акт.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на спора, право на разноски има въззникът-жалбоподател, който обаче не претендира такива и не е представил доказателства да е сторил разноски, поради което не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-004772 от 19.03.2021 г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3