Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 09.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно гражданско дело 275/2025
Вид
Решение № 196
Подписан
09.12.2025
Състав
Пламен Александров Александров, Боян Ешпеков, Кирил Митков Димов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 56 и сл. · Закон за общинската собственост
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. К., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно гражданско дело № 20255100500275 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 335/03.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1243/2023 г., Районен съд – К. е признал за установено по предявения положителен установителен иск за собственост, с правно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, от Община Ч., представлявана от кмета А.А.О., против Н. А. Х. и Х. И. Х., че ищецът Община Ч., представлявана от кмета А.А.О., е собственик на основание чл. 19, ал. 1, вр. ал. 2 ЗСПЗЗ, на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., община Ч., област К., одобрен със Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 272/02.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в местността „А.А.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория 8-ма, с НТП Пасище, с площ от 462 кв. м, стар номер 000432, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, който имот погрешно е нанесен в границите на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., община Ч., област К., одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД- 18272/02.05.2019 г. Със решението Н. А. Х. и Х. И. Х. са осъдени да заплатят на Община Ч. сумата от 4323.50 лева, представляваща направени разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв.

В. М. от АК - К., пълномощник на ответниците Н. А. Х. и Х. И. Х., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.

1

Излага се оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал задълбочено съображенията на ответниците, във връзка с неоснователността на предявения от ищеца установителен иск за собственост. В първоинстанционното производство ищецът, който бил натоварен със задължението за пълно и главно доказване, не успял да установи изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи претендираното от него право на собственост по отношение на процесния имот. Посочва се, че ищецът не се легитимира като собственик с надлежно съставен и вписан, съгласно чл. 5, във вр. счл. 56 и сл. от ЗОС, акт за общинска собственост на поземления имот, макар да заявява, че основанията по чл.19 от ЗСПЗЗ са проявили своите придобивни правни последици, съгласно Протоколно решение № 2 от 17.07.2008 г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и приложение №1 към раздел I, т. 1 към него. Видно било от приложените документи, че процесния имот е определен като пасище, мера, като в производството не било установено имота да е пасище, мера.

Излагат се подробни съображения, че ответниците придобили имота законосъобразно и правомерно, като се посочва, че те са собственици на поземлен имот № 000432 по КВС в землището на с. К., общ. Ч., с ЕКАТТЕ 35047, който бил образуван от поземлен имот № 000085 и от поземлен имот №000086, намиращи се в местността ,А.А.". Ответниците придобили собствеността върху описания имот на основание продажба, извършена на 18.11.2016 г. между продавачите С.Р.Р. и съпругата му Н.С.Р. и първия ответник, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №132, том 3, рег. №14763, дело №522/2016 г., съставен от нотариус Д.Г., с peг.

№ 253 на НК, с район на действие PC - К.. Тъй като имотът бил придобит по време на брака на двамата ответници, той се явявал и съсобствен между тях в режим на СИО. Сочи се, че двамата ответници са собственици и на поземлен имот с идентификатор ***, който също бил образуван от поземлен имот № 000085 и от поземлен имот № 000086. Прави се извод, че Р.Р.Е. е придобил собствеността върху поземлен имот № 000085 и поземлен имот №000086 по КВС на с. К., община Ч., област К., образуващи поземлен имот № 000432 по КВС на землището на с. К., общ. Ч., област К., правомерно и законосъобразно, както и преди Община Ч. да издаде Протоколно Решение № 2 от 17.07.2008 г. на комисия по чл.19. ал,2 от ЗСПЗЗ, ведно с приложение №1 към раздел 1. т.1 към него. Последният, като собственик законосъобразно се бил разпоредил на 05.08.2014 г. с имот №000085 и имот №000086 по КВС на с.

К., общ. Ч., област К., като с извършената продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 90, том 4, рег.№ 12844, дело №663/2014 г., съставен от нотариус К.Д., с pег. № 020 на НК, с район на действие PC - К., е прехвърлил собствеността върху имотите на праводателите на ответниците. Последните, като собственици придобили имотите на годно правно основание, правомерно и законосъобразно са осъществили продажбата им на въззивниците на 18.11.2016 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №132, том 3, рег.№ 14763, дело №522/2016 г., съставен от нотариус Д.Г., с peг. № 251 на НК, с район на действие PC - К.. Така въззивниците правомерно били придобили съсобствеността в режим на СИО на описания по-горе поземлен имот № 000432 по КВС, намиращ се в землището на с. К., общ. Ч., област К., и са станали единствените носители на собственическите права върху него на основание покупко - продажба. Твърди се, че процесния имот с идентификатор *** по КККР на с. К., община 2

Ч., област К. е с предишен номер 000432 по КВС на землището на с. К., общ.

Ч., област К., който бил придобит от ответниците и на основание чл. 79, ал.2 от ЗС, осъществявайки добросъвестно владение върху него продължило повече от 5 години от тяхното закупуване до предявяването на исковата молба. В тази насока били и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Излагат се подробни съображения в тази насока. Твърди се също така, че редът по чл.19. ал.1 от ЗСПЗЗ е приложим само по отношение на земите, за които няма предявени реституционни претенции, а за имотите, от които е образуван ПИ с идентификатор *** по КККР, са били заявени и реализирани реституционни претенции, като съответно собствеността е възстановена на праводателите на продавачите на ответниците с Решение №00015 от 05.04.1994 г. на ПК-Ч. и скици №43/14.02.1994г. и №44/14.02.1994 г. На следващо място се излагат доводи, че ищецът е представил констативен акт №3/03.11.2020 г., съставен от служители на Община Ч., относно изкопни работи в УПИ V, кв.47 по плана на с. Н.П., част от който е другият притежаван от доверителите ми поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Н.П., общ. Ч.. Видно от констативния акт, който представлявал официален документ, издаден от длъжностни лица в кръга на службата им, като собственици на имота са посочени Н. А. Х. и Х. И. Х.. Прави се извод, че доколкото това доказателство се представя по настоящото дело, и предвид очевидната и пряка връзка между ПИ 73 и процесния ПИ 432, видно от доказателствата по делото, то следвали да се счита, че община Ч. още през 2020 г. била признала и не е оспорвала правата на собственици на доверителите ми. При тези съображения процесуалния представител на ответниците моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се посочва, че твърденията на въззивниците не отговарят на истината.

Сочи се, че първоинстанционният съд подробно е анализирал приобщените по делото доказателства и се е произнесъл при напълно изяснен от фактическа и правна страна спор. Излагат се подробни съображения относно неоснователността на подадената жалба. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от адв. В. М. от АК - К., надлежно упълномощена по делото.

Последната поддържа въззивната жалба, а отговора смята за неоснователен. В хода на устните състезания посочва, че първоинстанционният съд не е проверил и разгледал задълбочено съображенията на ответниците във връзка с неоснователността на предявения иск. Поддържа изложените съображения във въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Претендира разноски. Процесуалния представител на въззивниците представя писмена защита в срок. В същата излага подробни съображения относно неправилността на обжалваното решение.

В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, представлява се от адв. М. С. от АК - К.. Последният оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. В хода на устните състезания посочва, че по безспорен и 3 категоричен начин се установило, че процесния имот е част от имот, който е публична общинска собственост. Поддържа съображенията, който е изложил в отговора на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените разноски във въззивната инстанция.

Представя писмена защита в срок, в която е изложил подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба.

Въззивният съд, съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, приема за установено следното:

Въззивната жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и от лица имащи правен интерес от обжалване на решението.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението на Районен съд – К. е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

От фактическа страна настоящият съдебен състав приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Община Ч., чрез адв. М. С. от АК – К., за признаване за установено спрямо ответниците Н. А. Х. и Х. И. Х., че Община Ч. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. Ч., обл. К., одобрен със Заповед за одобрение на КККР № РД-18272/02.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „А.А.“, с трайно предназначение на територията: земеделска категория 8 – ма, с НТП пасище, с площ 462 кв.м., стар номер 000432, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

*** и ***, който представлява реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. Ч., обл. К., одобрен със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-272/02.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „А.А.“, с трайно предназначение на територията: земеделска категория 8, с НТП пасище, с площ 7499 кв.м., със стар номер 000087.

В исковата молба се твърди, че Община Ч. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., общ. Ч., обл. К., като е придобила правото на собственост върху този имот на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, като имотът е станал общинска собственост и е определен за такъв с Протоколно решение № 2 от 17.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 59 от 10.06.2008 г. и № 62 от 24.06.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. К.. Посочва се, че е допусната грешка, тъй като в рамките на собствения на ищеца имот с идентификатор *** е нанесен спорния имот с идентификатор ***.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците са подали отговор на 4 исковата молба, с който оспорват същата. В същият е посочено, че Община Ч. не е собственик на спорния имот, тъй като не се легитимира с надлежно съставен и вписан по реда на чл. 5, във вр. с чл. 56 и сл. от ЗОС акт за общинска собственост. Излагат се съображения, че ответниците са собствениците на поземлен имот с № 000432 по КВС на землището на с. К., общ. Ч., обл. К., с ЕКАТТЕ 35047, който е образуван от поземлени имоти с №№ 000085 и 000086. Твърди се, че ответниците са придобили имота на основание покупко – продажба, извършена на 18.11.2016 г. между продавачите С.Р.Р. и Н.С.Р. и Н. А. Х., обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**2, том3, рег. № 14763, дело № 522/2016 г., съставен от нотариус Д.Г., с рег. № 251 на НК, с район на действие Районен съд – К., и тъй като имотът е придобит по време на брака, то той се явява съсобствен между двамата ответници в режим на СИО. Освен на този имот ответниците били собственици и на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.