Присъда № 5 от 13.01.2026, Районен съд - Стара Загора

М О Т И В И

Обвинението срещу подс.А.Я.Н. е по чл. 196 ал.1т.1 вр. С чл.

195, ал. 1 т. 3 във вр. с чл.194 ал.1вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК за това, че на 30.01.2024г в гр. Стара Загора,чрез повреждане на прегради,здраво направени за защита на имот -изкъртване на стопер на каса на врата на фургон,отнел чужда движима вещ- ръчна бояджийска помпа от бронз с вместимост 16 литра,с монтиран гумиран маркуч с дължина 7 метра и поставен на маркуча накрайник, на стойност 120 лева, от владението и собственост на В.С.Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК .

Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв.Марков – пледира за налагане на минимално наказание.

Представителя на РП град Стара Загора поддържа обвинението .

Граждански иск не е предявен.

Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.

От направеното самопризнание на подсъдимите в с.з. и събраните на досъдебното производство доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

В началото на 2024г подс. А.Н. пребивавал в кв. „Лозенец“ в гр.

Стара Загора.В землището на същия град- в местността „Клюнка“източно от езерото „Загорка“ и западно от околовръстния път на града, притежавал дворно място пострадалият В.Г..Дворното място било оградено с метална оградна мрежа,в него постр. Г. строял къща, а южно от къщата в дворното място бил разположил заключващ се фургон, в който съхранявал инструменти и строителни материали.

На 30.01.2024г подс. А.Н. тръгнал заедно със своя вуйчо- св.

************ и с малолетния свидетел ************ да обикалят 1 източните райони на града -в кв. „“Самара“ и около него.Св.

************ се отделил от тях, а подсъдимият и малолетният свидетел ************ отишли до дворното място на св.

В.Г..Забелязали,че оградната мрежа от източната страна на дворното място е срязана и влезли през отвора в мрежата в мястото,обиколили дворното място, след което подс. Н. отишъл до фургона. Дървената врата на фургона била заключена,но подсъдимият я дръпнал силно за бравата,при което стоперът на каста на бравата бил изкъртен и вратата се отворила. Подс. Н. влязъл във фургона,търсейки вещи,които да предаде за метални отпадъци. Във фургона пострадалият Г. държал ръчна бояджийска помпа от бронз с вместимост 16 литра,с монтиран към нея гумиран маркуч с дължина 7 метра и поставен на маркуча накрайник- пръскачка.Подсъдимият взел тази ръчна помпа и съпровождан от св. ************, излязъл от дворното място и тръгнал да предава ръчната помпа в изкупвателен пункт в кв.

„Индустриален“в Стара Загора. По пътя срещнал отново св.

************ и му обяснил,че е взел пръскачката от фургон в двор.По късно същия ден,съпроводен от живущата с него на семейни начала ************, подс. Н. отишъл до пункта за изкупуване на черни и цветни метали в кв. „Индустриален“ парцел 14а, където работел св.

************..Подс. Н. предал в пункта ръчната бояджийска помпа, при което била съставена покупко-изплащателна сметка на името на ************ , която била представила лична карта.

С протокол за доброволно предаване от 12.02.2024г (л. 41) св.

************. предал на служителя на 01 РУ- Стара Загора ************ оптичен носител с видеозаписи от камери за наблюдение в изкупвателния пункт.

Също с протокол за доброволно предаване от 12.02.2024г (л. 42) св. ************. предал на служителя на 01 РУ- Стара Загора ************ бронзовата пръскачка, но без маркуча и накрайника, също така счупена и с липсващ манометър.

С протокол за доброволно предаване от 01.02.2024г (л. 43) св.

В.С.Г. предал на служител на 01 РУ- Стара Загора оптичен носител със записи от охранителна камера в дворното му място.

Описаната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия в с.з.,които се подкрепят от доказателствата установени с доказателствени средства – показания на свидетелите В.С.Г. (л.71л. 61 ), ************ (л. 8), ************ (л.

10,л. 85 ),************. (л. 11), ************ Дончев , заключение на съдебнооценителна експертиза (л. 34-35), оптичен носител със записи от охранителни камери,предаден от постр. В.Г. (л. 22), техническа експертиза на този запис (л. 14-20), оптичен носител със записи от камери в изкупвателния пункт,предаден от св. Г. Г. (л. 31), техническа експертиза на този запис (л. 24-30), протоколи за доброволно 2 предаване, разписки.

Видно от експертното заключение на оценъчната експертиза стойността на вещите предмет на престъплението към момента на деянието е 120 лева.

Всички тези писмени и гласни доказателствени средства, кореспондират из цяло по между си. Те установяват конкретни факти и обстоятелства , които образуват едно хомогенно цяло и подкрепят направените самопризнания на подсъдимия в с.з.

Следователно цитираните до тук доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс. А.Н. е автор на процесните деяния, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

Имайки предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал. 1 т.1 във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ от НК.

ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.

ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .

Субект на наказателната отговорност може да бъде всяко наказателно отговорно лице.

Необходимо е да е осъществено изпълнителното деяние отнемане, предмета на престъплението да е движима вещ, същата да е във владение на другиго.

За квалифициращите признаци се изисква деянието да е 3 извършено при условията на опасен рецидив и да е използван взломния способ.

В хода на съдебното следствие не се установиха доказателства даващи основание да се изключи вменяемостта и с оглед пълнолетието на подсъдимия съдът приема, че е годен субект на НО по смисъла на чл. 31, ал. 1 НК.

Подс. Н. е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части –прекратили са фактическата власт на собственика върху вещите предмет на престъплението/ изнесъл е вещите от фургона / и е установил трайна фактическа власт върху тях / имал е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои така както намери за добре, което е и направил /.

Предмета на престъпленито са вещи посочени в изложението на фактическата обстановка и същите по своето естество не са трайно прикрепени към земята, което дава основание да се приеме, че са движими по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС.

Към момента на деянието предмета на престъплението е бил във фактическо владение на трето лице .

За да достигне до вещите предмет на престъплението подсъдимият е изкъртил бравата на заключената врата , с което е разрушил прегради здраво направени за защита на имот по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 3 НК.

Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия Н. към момента на дянието е бил осъждан както следва :

С присъда по НОХД № 99/2021г по описа на PCКарнобат за извършено на 26/27.08.2016г тежко умишлено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3,т.4 и т. 5 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. „А и „ Б“ от НК, на обв. Н. е наложено наказание от 2 години Лишаване от свобода,при първоначален „строг“ режим.

Присъдата е влязла в сила на 17.06.2021г .

С Определение № 37/19.07.2021г по НЧД № 163/2021 г на P C - Карнобат горепосоченото наказание по НОХД № 99/2021 г е кумулирано с наказанията, наложени на Н. по НОХД № 156/2017г на PC- Елхово (в сила от 07.07.2017г) и НОХД № 304/2017г на PC-Елхово (в сила от 23.08.2017г), като по трите дела е определено едно общо наказание, а именно 2 години Лишаване от свобода,при първоначален „строг“ режим.Общото наказание от 2 години Лишаване от свобода е било изтърпяно на 30.09.2018г (като общо наказание по НОХД № 4

156/2017г и НОХД № 304/2017г).

От влизането в сила на присъдата по НОХД № 99/2021г по описа на P C - Карнобат, до извършването на деянието предмет на делото са изминали по-малко от 5 години. Това обстоятелство, с оглед разпоредбата на чл. 30 ал.1 от НК, налага деянието на подс. А.Н.,да бъде квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. „А“ от НК и деянието следва да се квалифицира и по чл. 196, ал. 1 т.1 НК.

СУБЕКТИВНИ

ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .

ПРИЗНАЦИ

ОТ

СЪСТАВА

НА

От субективна страна съставът на престъплението изисква пряк умисъл и деецът да съзнава обективните признаци от състава на престъплението.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.

Подс. Н. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел, която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира.

Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание цитираните законови текстове съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и наказан.

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –оказанато съдействие на органите на досъдебното производство и в с.з. за разкриване на 5 обективната истина и критичното отношение към извършеното деяние, ниската стойност на предмета на престъплението, частично възстановените щети,семейното и имотно състояние станало и мотив за извършването на престъплението, а като отегчаващи – осъжданията извън необходимото за приложение на чл. 29 НК / чл. 56 НК/.

Съдът като взе предвид посочените обстоятелства относими към ивндивидуализацията на наказанието и най-вече ниската стойност на предмета на престъплението, която е значително под МРЗ за страната и факта , че от извършване на престъплението до постановяването на присъдата са изминали две години намира, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и минималното наказание предвидено в закона ще се окаже несъразмерно тежко и с оглед постигане целите на чл. 36 НК наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК – Шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.